В Добруджа тази година наблюдаваме рязко нарастване на площите с рапица – над 70 000 дка или три пъти повече спрямо миналата година. Земеделците гледат с оптимизъм към предстоящата жътва, въпреки че културата е известна със своята чувствителност към суша и трудности при есенното поникване. Използваните устойчиви хибриди и доброто развитие на растенията до момента дават основания за надежда, особено на фона на миналогодишните пропадания в крайморските райони. Очакванията за покачване на цената на рапицата през юли над 500 евро/тон според котировките на MATIF също стимулират интереса.
Междувременно при пролетните култури се наблюдава спад в засетите площи с царевица и ръст при слънчогледа. Причината е климатична – сушата и горещините в последните години значително засегнаха царевичните добиви, които през 2023 г. паднаха до 301 кг/дка в Добричка област. Затова през тази пролет са засети около 175 000 дка по-малко царевица в региона. За сметка на това слънчогледът бележи ръст от 110 000 дка, като добивите през последните години се задържат около 180 кг/дка.
Все повече стопани се ориентират и към твърдата пшеница, която предлага устойчиви добиви, по-лесна агротехника и по-добри цени на изкупуване. Земеделски производители в Добруджа вече прилагат късна есенна сеитба и залагат на сортове с произход от Италия и Румъния, които показват отлична адаптивност. Според агрономи твърдата пшеница осигурява добър мулч, по-ниски разходи за торене и е устойчива на болести – ключови предимства в контекста на променящите се климатични условия.
В международен план, Румъния се подготвя за рекордна реколта от пшеница – над 12 млн. тона за сезон 2025/26. Това ще бъде най-голямото производство от 1997 г. насам, подкрепено от благоприятни добиви и разширени площи. Страната вече изпреварва Франция по износ на пшеница в рамките на ЕС, което засилва нейното значение на глобалния пазар. Жътвата в северната ни съседка ще започне с леко закъснение заради по-студената пролет, но прогнозите за времето са положителни.
От своя страна овощарският сектор в България също настоява за адекватна подкрепа. След пораженията от късни пролетни слани, се обсъжда възможността за понижаване на изискванията за минимален добив при обвързаната подкрепа. Секторът настоява за актуализиране на ставките, които не са променяни от 2016 г., въпреки драстично повишените производствени разходи, особено за труд.
Българското земеделие навлиза в ключов етап. Успехът на предстоящата жътва и адекватното пазарно позициониране ще зависят както от времето, така и от стратегическите избори на производителите – към устойчиви култури, иновативни практики и добре обмислена диверсификация.