Зърненият пазар в България

Тенденции на зърнения пазар в България

Силен старт на жътвената кампания

България официално откри жътвената кампания за 2025 г. с церемониално събитие в област Видин. Организирано от Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ), събитието се проведе в полетата край село Цар Петрово с участието на земеделски лидери и местни власти. По първоначални оценки на правителството, тази година се очакват над 6 милиона тона пшеница и около 900 000 тона ечемик, подкрепени от добро качество на реколтата. Въпреки предизвикателствата при сеитбата и сухата пролет, зимните култури показаха устойчивост.

Видин в центъра на вниманието: високи очаквания, трудни условия

Видин се очертава като ключов център за производство на зърно в северозападна България. В региона се отглеждат над 450 000 декара пшеница. Въпреки това, сериозната суша и липсата на напояване остават критични проблеми. Въпреки близостта до река Дунав и няколко големи язовира, тези водоизточници не се използват ефективно. Местни земеделци и регионални лидери настояват за възстановяване на напоителната инфраструктура, особено за подпомагане на пролетните култури, които са под сериозен стрес поради над месец без валежи.

Движение на цените: краткосрочно възстановяване сред несигурност

На световните пазари цените на пшеницата отбелязаха временно покачване. Септемврийските фючърси в Париж се повишиха до 203 евро за тон, а цените в Чикаго също се възстановиха от четириседмичен спад. Анализатори обаче предупреждават, че това може да е краткотрайно, обусловено от геополитическо напрежение в Близкия изток. Основните пазарни фактори остават под натиск заради силната световна конкуренция и прогнозите за обилна реколта от пшеница в северното полукълбо, включително в Румъния и Русия. Българската пшеница остава конкурентна спрямо Западна Европа, като последните оферти от износители от Черноморския регион подбиват френските цени с около 10 долара на тон.

Маслодайният сектор показва признаци на възстановяване

Производството на рапица също се възстановява в България, като добивите се очаква да надвишат с 3% средното за последните 5 години. Производството на слънчоглед се прогнозира да нарасне с 22% на годишна база, достигайки приблизително 2 милиона тона. Тези резултати се дължат на благоприятни зимни условия за културите в 90% от страната. Това възстановяване отразява по-широка тенденция в ЕС, където общото производство на рапица се очаква да нарасне с над 2 милиона тона спрямо 2024 г., главно благодарение на увеличените площи в Румъния и България.

Политически и инфраструктурни предизвикателства

Земеделските производители все по-често изразяват необходимостта от цялостна земеделска реформа. Настоящият закон за собствеността и ползването на земеделските земи е бил променян над 30 пъти за последните 15 години, създавайки нестабилност и правна несигурност. Производителите настояват за дългосрочни договори, ясен правен ред и опростени регулации, които да подкрепят устойчивото развитие на селското стопанство. Нараства и подкрепата за приемане на нов, единен закон за земята, който ясно да дефинира правата и задълженията на всички страни.

Зърненият сектор в България навлиза в сезон 2025 с комбинация от оптимизъм и предпазливост. Докато перспективите за пшеница и маслодайни култури са положителни, структурни проблеми – особено по отношение на водния недостиг, законодателството за земята и конкурентоспособността на износа – трябва да бъдат решени. Стратегическите инвестиции в напояване и земеделска реформа биха могли да отключат пълния потенциал на българското земеделие в условията на засилена глобална конкуренция.