Очаквания за пшеницата – солиден потенциал при нормални условия

По данни на МЗХГ и пазарни наблюдения, българските фермери се надяват на продукция от над 7 млн. тона пшеница през маркетинговата 2025/26 година. Пролетните валежи и умерените температури са създали благоприятни условия за развитието на зимните култури. Засетите площи с пшеница остават стабилни, а ако времето през юни и юли остане без екстреми, добивите могат да достигнат или дори надминат нивата от рекордната 2021 година. Високото качество на реколтата също се очаква да бъде поддържано, което ще осигури добра конкурентоспособност на международните пазари.

Износът на пшеница от България вече показва силна активност. До края на май 2024 г. страната е изнесла 5.63 млн. тона, от които 4.5 млн. тона са насочени извън ЕС. Основни клиенти са Алжир, Египет, Тайланд и Гърция. Въпреки геополитическите турбуленции, българската пшеница продължава да намира пазар благодарение на конкурентна цена и стабилно качество.

Ечемик – интерес от Близкия изток поддържа експортната динамика

Жътвата на ечемика предстои през втората половина на юни, като се очаква добиви в рамките на 1 млн. тона, в съответствие с обичайните обеми. Въпреки ограничени площи, културата остава стратегически важна за износ. Към края на май 2024 г. България е изнесла над 740 хил. тона ечемик, като почти половината от количествата са реализирани извън ЕС – основно за Саудитска Арабия, Алжир, Испания и Мароко.

Търсенето от Близкия изток остава стабилно, особено на фона на климатични предизвикателства в региона. Твърдата пшеница и ечемикът намират силен отклик от пазари, където фуражният дефицит е реален проблем.

Царевица – възстановяване след тежка година

След катастрофално слаби добиви през 2023 година, когато продукцията падна до 1.6 млн. тона, секторът на царевицата бележи признаци на възстановяване. Въпреки че засяването още не е напълно завършено, анализатори прогнозират площи между 400 и 450 хил. ха за сезон 2025/26 – при 503 хил. ха година по-рано. Това показва известно възстановяване на доверието сред фермерите, макар и с известна предпазливост, предвид последователните климатични удари в предходните три години.

Очакванията за добиви са между 4.4 и 5 тона/ха – значителен скок спрямо рекордно ниските 3.25 т/ха през 2024 г. Потенциалното производство може да достигне до 2.1 млн. тона. Основни потребители остават нишите индустрии – производителите на нишесте и етанол – които през последната година увеличиха вноса поради липса на местно качество.

Към края на май 2024 г. България е изнесла едва 185 хил. тона царевица, основно за Гърция – спад спрямо 548 хил. тона година по-рано. За сметка на това вносът се е увеличил рязко до 329 хил. тона (от едва 10 хил. т за същия период през 2023 г.), което подчертава дисбаланса между търсене и вътрешно предлагане.

Регионални фокуси: Добрич, Северна България и инфраструктурата

В област Добрич се очаква да бъдат реколтирани над 600 хил. дка пшеница, като стопаните са оптимисти за добивите – прогнозирани между 600 и 700 кг/дка. Интерес представлява възраждането на интереса към твърдата пшеница в Северна България – култура, която намира ниши на международните пазари, особено в Италия и Северна Африка.

Същевременно инфраструктурните и логистични предизвикателства остават. От общо 293 противоградови ракетни площадки в България, 263 са в активна готовност, което предполага сравнително добра защита на реколтата, но все още съществуват уязвими райони.

Поглед напред

Българският зърнен сектор е изправен пред кръстопът – от една страна, потенциалът за добра реколта през 2025/26 е реален, особено при пшеницата и царевицата; от друга страна, глобалната конкуренция, променящите се климатични условия и нуждата от адаптивни технологии и инвестиции остават ключови предизвикателства.

Фокусът за втората половина на годината ще бъде върху следното: поддържане на конкурентно предлагане, навременна логистика, активен мониторинг на метеоусловията и проактивен износ в стратегически посоки.