Борсов Коментар 02.06.2025

Зърнените пазари приключиха сесията в понеделник с разнопосочни резултати при пшеницата, царевицата и соята, под влиянието на глобални климатични промени, актуализирани данни за състоянието на реколтата и колебания в износа.

Пазарът на пшеница завърши деня положително, запазвайки предишните печалби благодарение на засилените притеснения в региона на Черно море. Фючърсите на пшеницата в Чикаго (SRW) се покачиха с 5 цента, докато тези в Канзас Сити (HRW) и Минесота също отчетоха подобни ръстове. Повишените геополитически рискове стимулираха закриване на къси позиции. Според доклада на USDA за напредъка на реколтата, 83% от зимната пшеница вече е образувала класи, като 3% са ожънати — показатели над обичайните за сезона. Пролетната пшеница е засета на 95%, а поникването изпреварва средните стойности за последните 5 години. Състоянието на реколтата се подобрява, като 50% от посевите са оценени като добри до отлични. Данните за седмичния износ показаха 552 910 метрични тона, основно за Южна Корея, Филипините и Индонезия. Юлските фючърси на пшеницата затвориха при $5.39 за бушел, ръст от 5 цента.

Царевицата приключи деня с понижение, като цените паднаха между 2 и 5¾ цента. Въпреки солидните данни за седмичен износ (1.576 милиона тона, с 11% увеличение спрямо предходната седмица), пазарът реагира негативно на прогнозите за валежи в ключовите производствени региони на САЩ. Данните показват, че 93% от царевицата вече е засета, с 78% поникване и 69% от реколтата оценена като добра до отлична. Седемдневната прогноза на NOAA предвижда значителни валежи, които ще подпомогнат развитието на културите в равнините и Източния царевичен пояс. Освен това, през април за производство на етанол са използвани 425.8 милиона бушела царевица — най-високото априлско ниво от шест години. Юлските фючърси на царевицата приключиха при $4.38¼ за бушел, спад от 5¾ цента.

Соята също остана под натиск, като фючърсите затвориха с понижение от 7 до 10 цента. Причините бяха благоприятното време за сеитба и слабото представяне на соевото брашно и соевото масло. Напредъкът в сеитбата достигна 84%, с 63% поникване и 67% от посевите в добро до отлично състояние. Докладът на USDA за мазнини и масла отчете солидна априлска преработка от 202.4 милиона бушела (14% годишен ръст), но запасите от соево масло са спаднали с 5% спрямо март, което показва силно търсене. Данните за износа показват 268 343 тона, с основни дестинации Китай, Бангладеш и Мексико. Прогнозата за бразилската реколта беше увеличена на 169 милиона тона, в съответствие с USDA. Юлските фючърси на соята затвориха при $10.33½ за бушел, понижение от 8¼ цента.

CBOT
Чикаго Контракт USD/mt +/-
Пшеница Юли 198.05 +1.84
Царевица Юли 172.53 -2.26
Соя Юли 379.75 -3.03
Соев шрот Юли 323.97 -2.65

 

EURONEXT
Париж Контракт EUR/mt +/-
Пшеница Септември 202.50 +1.75
Царевица Юни 194.00 +2.00
Рапица Август 473.25 -1.25

 

Извън промените в цените, редица глобални събития оказват влияние върху настроенията на пазарите на зърно и маслодайни култури.

Индия обяви значително намаление на вносните мита за сурови растителни масла, като основната ставка бе намалена наполовина до 10%. Целта е да се намали вътрешната инфлация на храните и да се подкрепят местните преработватели чрез разширяване на данъчната разлика между сурово и рафинирано масло. Мярката се очаква да увеличи търсенето на палмово, соево и слънчогледово масло, с глобални ценови ефекти, тъй като Индия остава най-големият вносител на растителни масла.

Междувременно регионът на Черно море се сблъсква със спад в обемите на зърнения износ. Износът на зърно от Украйна е намалял с 19% на годишна база, включително 23% спад при царевицата. В Русия заместник-премиерът Дмитрий Патрушев призна забавянето на износа на пшеница този сезон и предупреди за по-нататъшни спадове, ако не бъдат предприети спешни мерки. Той посочи високите експортни мита, нарасналите производствени разходи и нуждата от подобрена инфраструктура като основни предизвикателства.

Индонезия също оказва влияние върху пазара чрез амбициозната си програма за биодизел B50, която ще изисква 5.3 милиона тона палмово масло, потенциално намалявайки обемите за износ. Като доставчик на почти 66% от световния CPO, решението може да повиши глобалните цени, въпреки уверенията, че износът към ЕС и САЩ няма да бъде засегнат.

В САЩ седмичните продажби за износ спаднаха значително при всички основни култури. Продажбите на царевица се понижиха до 948 000 тона, на соя – до 179 000 тона, а на пшеница – до 583 000 тона, като Мексико остана водещ купувач и при трите култури. Този спад може да отразява сезонни колебания или логистични затруднения.

Климатичните условия остават основен фактор. Засушаването в Северните равнини продължава, въпреки че скорошните дъждове донесоха леко облекчение. Централните и Южните равнини очакват нови валежи, които ще подпомогнат наливането на зърното и развитието на царевицата. В Средния Запад се прогнозират силни валежи, които могат да забавят сеитбата в южните региони.

Южна Америка продължава да играе ключова роля в глобалното предлагане. Бразилия увеличи прогнозата си за царевичната реколта до 139 милиона тона благодарение на благоприятните валежи и подобрени добиви. В Аржентина обаче студеното и сухо време, съчетано с измръзвания, може да забави развитието на зимната пшеница. Жътвата на соята и царевицата там продължава и засега не е сериозно засегната.

В Европа валежите остават неравномерни. Северните райони получиха известна влага, но части от Франция и източните региони останаха сухи. Това повишава притесненията за летните култури и пшеницата в етап на репродукция.

Австралия отбеляза известни валежи в Западна Австралия, но източните райони остават критично засушени. Това затруднява засяването на зимна пшеница и рапица, а бъдещите валежи остават несигурни.

В Северен Китай климатичният стрес се засилва. Сухото време влияе негативно върху късния етап на развитие на пшеницата и може да забави началното развитие на царевицата и соята. Прогнозите сочат подобрение през втората половина на юни, но в краткосрочен план ситуацията остава трудна.

Накрая, правен спор в Бразилия може да попречи на предстояща продажба на ключови активи за преработка на соя. Заводите на Imcopa – преди това интересни за Bunge и Cargill – са обект на сложни съдебни спорове, които поставят под въпрос предстоящия търг. Инсталациите са стратегически разположени до пристанищата в Парана, но страдат от отрицателни маржове и неясна собственост.

Тези събития подчертават сложността на глобалния зърнен пазар, където местните климатични условия, политически решения, променящи се търговски потоци и правни препятствия продължават да оформят пазарната посока и ценовите очаквания.