Пшеница

- На 17.10.2017г. Алжир е закупила 660,000 тона мелничарска пшеница с произволен произход и доставка през януари 2018 година при цена 210 – 212.50 USD/тон C&F. Търговци смятат, че основното количество пшеница ще бъде доставено от Франция, но може да има и количество от Аржентина.

- U.S. Wheat Associates (зърненото експортно лоби на САЩ) закриват своя офис в Кайро. През последните години Египет почти не е закупувал американска пшеница, което е причина за това действие на асоциацията. Последните две покупки на американска пшеница от Египет са били през май 2017г. и февруари 2015 година.

- През периода януари – август 2017г. в Азербайджан са импортирани 608,000 тона пшеница, което е с 36.2% по-малко от миналата година.

- Най-високо съдържание на протеин в черноморската пшеница през 2017г. се очаква в българската реколта 12.4% и руската 12.2%. Следват сръбската пшеница 12.2%, румънската 12%, украинската 11.3% и молдовската 11%.

- Според прогноза на FAO, през 2017 – 2018г. износът на пшеница от Русия ще достигне 32.2 млн. тона, следват ЕС 28.5 млн. тона, САЩ 26.3 млн. тона, Канада 20.5 млн. тона и Австралия 18.153 млн. тона. Експортът от Украйна ще достигне 16.5 млн. тона.

Зърно

- През 2016 – 2017г. от Украйна са експортирани 232,600 тона зърно за страни по поречието на р.Дунав – Германия, Румъния, Молдова, Австрия, Унгария и България. Най-голям клиент е Германия с дял от 50%, следват Румъния 22% и Молдова 17%.

- През периода януари – септември 2017г. от Украйна е експортирана земеделска продукция за 13.1 милиарда USD, което е с 25% повече от предходната година. Делът в експорта на страните от Азия е 42%, а на ЕС 32.1%.

- Група израелски преработватели са закупили 15,000 тона фуражна пшеница и 10,000 тона фуражен ечемик с доставка януари 2018 година.

- От 01.12.2017г. се възобновява износа на домати от Турция за Русия. Това е стъпка за нормализиране на търговските отношения между страните.

- Към 01.10.2017г. запасите от зърно в селскостопанските организации на Русия достигат 57.775 млн. тона, което е с 8.17 млн. тона повече от предходната година.

Маслени култури и растителни масла

- През 2017 – 2018г. производството на слънчогледово масло в Русия ще се понижи до 4.45 млн. тона от 4.61 млн. тона през 2016 – 2017 година. Експортът също ще се понижи до 1.8 млн. тона (1.927). Причина за спада е по-малката реколта от слънчоглед 10.5 млн. тона (11).

- Към 17.10.2017г. запасите от соево масло в Китай са достигнали рекордно ниво от 1.6 млн. тона при 1.3 млн. тона година по-рано според данни на CNGOIC. Запасите са нараснали поради силния внос на соя и повишеното вътрешно производство с +12% спрямо миналата година.

- През септември в Казахстан са произведени 25,600 тона растителни масла, което е с 4% по-малко от септември 2016г. и със 7% повече от средното ниво за месеца от последните пет години.

- През 2017 – 2018г. вносът на слънчоглед в Турция ще достигне 575,000 тона при 620,000 тона година по-рано. Площите със слънчоглед са 6.7 млн. хектара (5.8), а реколтата 1.62 млн. тона (1.35). Спадът ще е поради по-ниски слънчогледови реколти в Русия 11.25 млн. тона (11.75) и Украйна 13.25 млн. тона (15.25).

- До 2020г. Китай вносът на слънчогледово масло в Китай ще достигне 2 млн. тона при 0.9 млн. тона през 2016 година според прогноза на ISOA. Сега делът на потреблението на това масло в общото маслено потребление в Китай достига само 3%. През 2017г. се очаква той да бъде 1.014 млн. тона при само 524,000 тона през 2014 година.

- През 2020г. вносът на слънчогледово масло в Индия може да достигне 3 – 3.3 млн. тона според прогноза на ISOA. През 2017 – 2018г. импортът ще бъде 1.8 млн. тона. За този резултат влияние ще окажат ръстът на населението в страната +1.76% годишно, ръстът на потреблението на растителни масла в страната с +3+5% спрямо текущото ниво и ръстът на дела на използването на слънчогледово масло в общото маслено потребление от 9% до 11 – 12%.

- През септември преработката на соя в САЩ достига 3.71 млн. тона при очаквания на пазара от 3.76 млн. тона и 3.87 млн. тона през август 2017 година.