Ускорена жътва, по-високи добиви при ечемика и рапицата и леко поскъпващи изкупни цени очертават предпазливо оптимистична седмица за българските зърнопроизводители.

Средният добив от пшеница в страната достигна 639 кг/дка

Средният добив от жътвата на пшеница в България към момента е 639 килограма от декар, показват данните от оперативния анализ на Министерството на земеделието и храните, актуални към 23 юли 2026 година. Спрямо същия период на миналата година добивът се повишава с 9,6% - от 583 на 639 килограма от декар, като същевременно площите за реколтиране намаляват с 6,5%. Комбинацията от по-висок среден добив при по-малка площ поставя въпроса доколко общото производство ще успее да компенсира свиването на засетите декари, но засега тенденцията при добивите остава окуражаваща за производителите.

По-високи добиви при ечемика и рапицата

Производството на ечемик надхвърля с 20,2% отчетеното по същото време на миналата година, а при маслодайната рапица увеличението достига впечатляващите 58,3%. За ръста допринасят както по-големите засети площи с двете култури за реколта 2026 година, така и повишението на средните добиви - при ечемика те достигат 593 килограма от декар, а при рапицата - 311 килограма от декар. Това представлява една от по-силните комбинации от площ и добив за маслодайната култура през последните години и потвърждава трайната тенденция рапицата да печели площи за сметка на други култури.

Жътвата на пшеницата и тритикалето се ускорява, изостава при ръжта

През последната седмица се наблюдава осезаемо ускоряване на жътвата на пшеница и тритикале. В резултат изоставането на производството спрямо миналата година се свива съответно до 16,6% и 14,2%, след като седмица по-рано е било над 30%. Независимо от по-високия среден добив обаче, прибраното количество ръж засега е с 30,6% по-малко на годишна база, като причината се крие в по-бавния темп на кампанията при тази култура през настоящия сезон. Площите за реколтиране със слънчоглед се запазват около нивото отпреди една година, докато при царевицата за зърно е отчетено намаление с 22,9% - сигнал, който заслужава внимание предвид ролята на културата в местното производство на фуражи и в експортния баланс на страната.

Леко поскъпване на пшеницата, царевицата и рапицата на седмична база

Към 22 юли 2026 година се наблюдава леко повишение на седмична база при средните изкупни цени на царевицата, хлебната пшеница и рапицата. Цената на царевицата се увеличава с 0,5%, на хлебната пшеница - с 1,1%, а на рапицата - с 3,2%. Ечемикът поевтинява с 1,2% спрямо предходната седмица, докато цените на фуражната пшеница и слънчогледа остават без промяна. Сравнението със същия период на миналия сезон показва по-широка картина на поскъпване - хлебната пшеница е нагоре с 2,3%, ечемикът с 4,7%, слънчогледът с 8,6%, а рапицата - с цели 13,2%. Под нивата отпреди една година остават единствено цените на фуражната пшеница и царевицата, съответно с 0,7% и 2,2% по-ниски.

Ловешка област отчита стабилен ръст при трите основни култури

Зърнопроизводителите в Ловешка област отчитат по-добри добиви от миналата година при пшеницата, ечемика и рапицата. Към момента са ожънати 168 379 декара с пшеница от общо засети 219 051 декара, при среден добив от 642 килограма от декар и произведено количество от 108 099 тона. При ечемика реколтата е прибрана от 24 591 от общо 27 388 засети декара, при среден добив от 628,8 килограма от декар и общо производство от 15 464 тона. Най-впечатляващ е резултатът при рапицата, чиито площи са увеличени четири пъти спрямо предходната година - от заявени 46 284 декара са реколтирани 44 040 декара, при среден добив от 323,9 килограма от декар и производство от 14 265 тона. През 2026 година със слънчоглед в областта са засети 188 936 декара, а с царевица - 86 249 декара.

Добричка област: рекордни резултати в Крушари, Балчик и Генерал Тошево

В Добричка област са засети 1 292 950 декара с пшеница, от които вече са ожънати 874 600 декара, при среден добив за областта от 668 килограма от декар. Най-висок резултат е отчетен в община Крушари - 757,9 килограма от декар, следвана от Балчик със 750 килограма от декар и Генерал Тошево със 720 килограма от декар. При рапицата са прибрани около 70% от площите - от засети 193 788 декара са реколтирани 132 950 декара, при среден добив за областта от 373,4 килограма от декар; тук отново води община Тервел с 440 килограма от декар, следвана от Крушари с 411,4 килограма от декар и Балчик с 400 килограма от декар. Жътвата на зимния ечемик в областта вече е напълно приключила - от засети 248 160 декара са реколтирани 248 069 декара, при среден добив от 650,2 килограма от декар, като отново най-висок резултат бележи община Крушари с 771,4 килограма от декар.

Област Монтана изпреварва миналогодишните резултати

Добивите от пшеница и ечемик в област Монтана са значително по-високи от миналогодишните. При ожънати 80% от засетите с пшеница 543 000 декара, средният добив достига 714 килограма от декар, като най-високи резултати са отчетени в общините Вълчедръм, Лом и Медковец. За сравнение, през миналата година с пшеница в областта са били засети едва 415 000 декара, а средният добив е бил 540 килограма от декар. При ечемика средният добив през тази година достига 630 килограма от декар при 560 килограма от декар година по-рано. Според земеделски експерти основната причина за по-добрите резултати са благоприятните климатични условия - достатъчното количество валежи и липсата на характерното за последните години рязко засушаване в началото на лятото.