С официалното откриване на жътвената кампания, по-малко площи с пшеница в България, рекордни добиви в съседна Румъния и засилващи се сигнали за Ел Ниньо очертават сложна и динамична картина за зърнопроизводителите в навечерието на новия сезон.
Жътва 2026 стартира официално в Ловешко, а председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите Илия Проданов сподели пред Agri.bg очакванията на бранша за предстоящия сезон. По думите му производителите се надяват на добра реколта, но основното притеснение към момента остава времето. Последните две-три седмици преди прибирането на продукцията са сред най-критичните за кампанията, тъй като именно тогава природните явления могат да нанесат сериозни щети, посочи Проданов. Земеделските производители очакват с напрежение момента, в който ще успеят да приберат в хамбарите произведеното през годината, а надеждата е времето да остане благоприятно и жътвата да премине спокойно.
Тази година площите с пшеница в България са намалели с около 2 млн. декара – значителен спад, който обаче не е изолирано българско явление. Подобна тенденция се наблюдава и в други европейски държави, като във Франция например площите с мека пшеница също са редуцирани сериозно, с 10 млн. декара. Въпреки намалението Проданов уточни, че няма основание за притеснение по отношение на осигуряването на пшеница за страната, тъй като България традиционно произвежда 4 до 5 пъти повече зърно, отколкото потребява, а очакваните количества ще бъдат напълно достатъчни за вътрешния пазар. По отношение на средните добиви все още е рано да се правят категорични прогнози, тъй като масовата жътва на пшеницата не е започнала, а по-ясна картина се очаква в рамките на следващите седмица до десет дни, когато ще постъпят първите реални резултати от полето.
При ечемика вече има първи опити за жътва в различни части на страната, но все още липсват достатъчно споделени данни за добивите, за да се направи обобщена оценка. Рапицата е в сходна фаза с пшеницата, като се очаква до около десет дни и при нея да започне масовото прибиране. Състоянието на пролетните култури е добро в почти цялата страна, с отделни изключения, а влагата към момента е достатъчна. Ако през следващия месец и половина паднат няколко превалявания, производителите се надяват на добри добиви от царевица и слънчоглед – резултат, който би бил особено важен за сектора, тъй като през последните три години добрите показатели при тези култури до голяма степен отсъстваха.
Зърнопроизводителят Мартин Балулов потвърди пред Agri.bg, че добрите валежи през последните седмици дават реална надежда за по-добро развитие на царевицата тази година. По думите му метеостанцията на неговото стопанство е отчела над 80 литра дъжд през последния месец-два – рекордно количество за стопанството. Благодарение на по-доброто влагозапасяване и липсата на продължителни горещини посевите се развиват добре към момента. Балулов обаче остана предпазлив по отношение на крайния резултат от сезона, подчертавайки, че в земеделието нищо не може да се гарантира предварително. Той припомни, че през изминалите три години, а особено през последната, агроклиматичните условия са били изключително неблагоприятни, с недостатъчна влага и само единичен по-съществен дъжд от около 20 литра през вегетационния период. Тази година положението е различно – само през последната седмица на конкретното поле са паднали около 100 литра дъжд, което дава силен старт на културата. Производителят предупреди обаче, че царевицата все още е в ранна фаза и че температури от 40 до 45 градуса в края на юли биха могли бързо да обърнат благоприятната към момента картина, какъвто е бил случаят с щетите от високите температури през предходни години.
На фона на оптимистичните, но предпазливи очаквания у нас, новите прогнози за добивите при основните култури в съседна Румъния очертават различна и в редица отношения по-благоприятна картина за новия сезон. Анализ на agro-tv.ro, базиран на данни на MARS към Европейската комисия и COCERAL, посочва, че за пшеницата в Румъния се очаква среден добив от 5,13 тона от хектар – най-високото равнище за последните 15 години и с над 10% повече спрямо предходната година. Очакваното общо производство в страната е между 13,3 и 14 млн. тона. На ниво Европейски съюз се прогнозира производство от 126,9 млн. тона мека пшеница при среден добив от около 5,5 до 6 тона от хектар, като най-високи стойности от над 8 тона от хектар се очакват в Германия, Франция и Великобритания. В световен мащаб Департаментът по земеделие на САЩ прогнозира почти нов рекорд в производството на пшеница за сезон 2026/27 – над 800 млн. тона, подкрепен от значителни реколти в Русия, Китай, Индия и САЩ.
При рапицата за Румъния се очаква среден добив от 2,91 тона от хектар, което е с 29% повече спрямо 2024 г. и с 12% над средното за последните пет години. Засетите площи в страната са около 1 млн. хектара, а общото производство според COCERAL се оценява на 2,9 млн. тона. На ниво Европейски съюз прогнозата е за 20,85 млн. тона рапица при среден добив от 3,18 тона от хектар, като най-високият добив в съюза се очаква в Ирландия – около 4,80 тона от хектар. Глобалното производство на рапица остава около 88 до 90 млн. тона, като основни производители остават Канада, Китай, Индия и Европейският съюз.
Особено впечатляващи са очакванията при слънчогледа, където за Румъния се прогнозира добив от 2,04 тона от хектар – с 72% повече спрямо 2024 г., когато добивът е бил едва 1,18 тона от хектар. Засятата площ в страната е около 1,13 до 1,165 млн. хектара, а общото производство се очаква да достигне 2,26 млн. тона, с над 200 000 тона повече спрямо 2025 г. По този начин Румъния запазва първото място в Европейския съюз по производство на слънчоглед. На ниво ЕС прогнозата е за 8,9 млн. тона при среден добив от 2,11 тона от хектар, като най-високият добив в съюза се очаква в Хърватия – 2,97 тона от хектар. На световната сцена производството на слънчоглед се прогнозира да достигне около 55 до 57 млн. тона, доминирано от Русия, Украйна, Европейския съюз и Аржентина.
При царевицата COCERAL прогнозира за Румъния добив от 4,45 тона от хектар спрямо 3,4 тона от хектар през 2025 г. Засетите площи са 1,56 млн. хектара, а общото производство се очаква да достигне 7,788 млн. тона, или с 27% повече спрямо 6,12 млн. тона през 2025 г. Въпреки нарастването добивът на царевица в Румъния остава най-нисък в Европейския съюз, където средният добив надхвърля 7 тона от хектар, а в напоявани райони в Западна Европа достига над 10 тона от хектар. На световния пазар производството на царевица се движи към нов рекорд от над 1,2 млрд. тона, подкрепен от реколтите в САЩ, Бразилия, Китай и Аржентина.
Силата на румънското производство се отразява пряко и върху позицията на страната като износител. Според експерта по аграрни суровини Цезар Георге Румъния може да запази и през новия сезон силната си позиция на европейския пазар на пшеница, като потенциалът за износ е оценен на над 8 млн. тона. По думите му страната има важно предимство пред други европейски произходи заради наличните обеми и стратегическото разположение на пристанище Констанца, през което само през настоящия сезон износът на пшеница може да достигне около 8,5 млн. тона, без да се включват количествата, изнесени през други пунктове като Галац и Браила. „С 8,5 милиона тона, преминаващи само през пристанището на Констанца, без да броим Галац и Браила, трябва да разберем какво всъщност представлява Румъния“, подчерта Цезар Георге пред румънската Agro TV. Той посочи, че Румъния има шанс и през следващия сезон да остане над прага от 8 млн. тона износ на пшеница, особено ако вътрешното производство надхвърли 13 млн. тона, и че при такива количества страната трябва да бъде разглеждана не само като регионален доставчик, а като един от значимите участници на европейския пазар. Експортният капацитет, темпът на товарене и функционирането на логистичната верига през Констанца могат пряко да повлияят на цената, получавана от земеделските производители по време на периода на прибиране на реколтата.
На фона на тези регионални развития нараства и тревогата за глобален климатичен риск, който би могъл да засегне цените на зърното през втората половина на годината. Пазарите на селскостопански суровини вече са под натиск заради войната в Украйна, конфликта в Близкия изток, както и високите цени и ограничената наличност на торове и горива. На този фон се засилват сигналите за феномена Ел Ниньо, който според Организацията по прехрана и земеделие на ООН може да добави нов климатичен риск към съществуващите геополитически и икономически проблеми. Главният икономист на организацията Máximo Torero предупреждава, че подобен феномен би могъл да задълбочи кризите, свързани със сигурността на храните, недостига на вода и уязвимостта на веригите за доставки. Индикаторите от месеци насам сочат, че 2026 г. може да донесе един от най-силните епизоди на Ел Ниньо за последните 140 години.
Ел Ниньо обичайно засяга най-сериозно държавите около Тихия океан. Австралия и южната част на Азия са изложени на риск от тежки засушавания и горещи вълни, а в Индия се очаква отслабване на мусона, което може да повлияе на сеитбата на пшеница. В Източна Африка се прогнозират обилни валежи, докато южната част на континента може да пострада от суша, а в Южна Америка са възможни проливни дъждове, наводнения и свлачища по западното крайбрежие. Според специализирани издания фермерите в Аржентина и в някои региони на Бразилия биха могли да се окажат сред печелившите, ако условията за производство се окажат по-благоприятни за тях.
За земеделието Ел Ниньо носи три основни риска – нарушаване на периодите на опрашване при зърнените култури и царевицата, наводнения и екстремни валежи с риск от пълни загуби и ерозия на почвата, както и продължителни засушавания със силен воден стрес в ключови експортни региони. Засегнати могат да бъдат пшеница, царевица, соя, маслодайни култури и зеленчуци. В световен план цената на пшеницата вече е над нивата от миналата година, а от началото на 2026 г. международните котировки са се повишили с около 20% заради включването на риска от Ел Ниньо в очакванията на пазарните участници. Въпреки това наличните глобални запаси от предходната година продължават да дават известна защита на пазара, като подобна е ситуацията и при царевицата.
Пазарите следят внимателно и развитието при соята, чиито основни производители са Съединените щати, Бразилия и Аржентина. В Бразилия южните райони могат да получат допълнителни валежи, както и Аржентина и части от Съединените щати, но северът на Бразилия е изложен на риск от суша. Особено внимание се отделя на щата Мато Гросо, един от най-важните производствени райони за соя в света. Ако голям производител срещне затруднения, пазарът реагира бързо, а дори малки промени в прогнозите за реколтата в Бразилия могат да доведат до значими ценови колебания. Поскъпването на соята обичайно се пренася след няколко месеца и към цените на протеиновите фуражи, което влияе косвено и върху производството на свинско месо, птиче месо и мляко.
В Европа преките последици от Ел Ниньо традиционно са по-слаби, отколкото в други части на света, но фермерите в Европейския съюз не остават изолирани от ефекта на феномена върху международните пазари. По-добра реколта в Европа би могла да се съчетае със слабо производство в други региони, което да подкрепи по-високи цени на зърното. Експертите сочат още, че ако прогнозите се потвърдят и страни като Австралия или Индия отчетат производствени проблеми, цените на пшеницата и царевицата биха могли да се повишат значително през втората половина на 2026 година – развитие, което би засегнало пряко и българските производители и търговци на зърно, независимо от очакваната добра реколта в страната.