БЪЛГАРСКИ ПАЗАР

На вътрешния български пазар седмицата премина под знака на засилен институционален и политически натиск, който добави допълнителна несигурност за участниците в сектора. Браншови организации настояха за спешни мерки в подкрепа на ликвидността, включително въвеждане на временна данъчна „ваканция“ за субсидиите, по-бързо изплащане на директните плащания и облекчения по кредитите. Това ясно показва, че въпреки относително стабилния международен фон, финансовото състояние на стопанствата остава под натиск.

Паралелно с това темата за контрола върху вноса излезе на преден план след поредица от случаи с аржентински слънчоглед, съдържащ пестициди значително над допустимите нива. Четвърта поредна пратка потвърди проблема, което засили опасенията относно качеството на суровините и конкурентната среда за местните производители. Макар властите да уверяват, че продуктът няма да остане на вътрешния пазар, случаят подкопава доверието и увеличава напрежението в сектора.

Седмицата беше белязана и от сериозни сътресения в контролните институции. Разследвания, свързани с нерегламентирани практики в хранителната верига и предполагаеми злоупотреби, доведоха до проверки и очаквани кадрови промени в БАБХ. Тези събития поставят под въпрос ефективността на контрола и създават допълнителен риск за прозрачността и доверието в пазара.

Политическото напрежение също ескалира, след като фермерски организации поискаха оставката на министъра на земеделието, обвинявайки го в некоректна комуникация и липса на подкрепа за сектора. Дори и част от твърденията да не са потвърдени, самият конфликт показва задълбочаващ се разрив между институции и производители. В комбинация с климатичните условия – включително локално преовлажняване в части от Източна България – това очертава сложна и напрегната среда за вътрешния пазар в навечерието на активния пролетен сезон.

ГЛОБАЛЕН ПАЗАР

От сряда до петък пазарът се въртеше около E15, окончателните RVO квоти, експортните продажби и мартенските намерения за сеитба, докато сухите равнини и руските торови рискове държаха пшеницата най-добре подкрепена.

Миналата седмица зърненият комплекс излезе от понеделнишкия риск-off шок и завърши с по-смесен, но все още чувствителен тон. Пазарът реагира най-силно на движението при енергията, биогоривата, износните данни и времето, като именно сряда, четвъртък и петък зададоха посоката за финала на седмицата.

Началото на седмицата беше под натиск от поевтиняването на петрола и по-широкия макро страх, свързан с временното охлаждане на напрежението в Близкия изток. Това тежеше най-много на царевицата и соята, където енергийната връзка и биогоривният канал са по-преки. Във вторник пазарът вече започна да се стабилизира, тъй като сухото време в равнините, по-стегнатата пшенична картина и новите търговски търгове върнаха част от подкрепата.

Сряда беше денят на биогоривата. EPA обяви waiver за E15 от 1 май, етаноловото производство остана стабилно, а запасите се повишиха, без да разклатят пазара. Това беше ясно позитивно за царевицата и соевото масло, а пазарът започна да калкулира, че окончателните решения за Renewable Fuel Standard могат да дадат още подкрепа на суровинното търсене.

Четвъртък донесе по-ясно потвърждение, че търсенето не е изчезнало. Пшеницата, царевицата и соята отчетоха силни седмични експортни продажби, като пшеницата получи и допълнителен тласък от големия алжирски търг. При соята китайският интерес и силният шрот помогнаха на пазара да остане стабилен, въпреки че акцентът вече се преместваше към предстоящите мартенски данни за площите.

Петък внесе нова политическа подкрепа, но и типичен sell-the-fact ефект при соята. Белият дом обеща действия в помощ на фермерите, а EPA финализира RVO квотите за 2026-27 г., които останаха над първоначално предложените нива. Решението за 2028 г., според което чуждестранните суровини ще получават само 50% от RIN стойността, е дългосрочно позитивно за американските биогорива, но краткосрочно пазарът вече беше частично изиграл тази тема.

Фонът при торовете и логистиката остава важен и за трите култури. Русия спря износа на амониев нитрат за месец и самата страна призна, че няма свободен капацитет за по-голям износ. Goldman Sachs предупреди, че блокажът в Ормуз може да свие добивите и да измести сеитбените решения към по-малко тороемки култури. Това е структурна подкрепа за зърното, но най-вече за пшеницата и царевицата, където пролетните input costs имат най-бърз ефект.

Южна Америка остана важен, но смесен елемент. Бразилският сафриня царевичен пояс се насочва към по-сух модел, което е неблагоприятно в критичен прозорец, а бразилският износ на соя и соев шрот остава огромен, макар и с леки логистични и фитосанитарни спънки. В Аржентина влагата помогна за стабилизиране на късните посеви, но част от щетите вече е нанесена. Това оставя глобалния пазар зависим от времето в следващите седмици повече, отколкото от някаква една-единствена фундаментална новина.

Пазарът влиза в следващата седмица с поглед към мартенските намерения за сеитба и тримесечните запаси. Ако USDA потвърди по-ниски площи при царевицата и пшеницата и по-големи при соята, седмичният баланс може бързо да се пренареди. Засега картината е ясна: пшеницата води, царевицата разчита на биогорива, а соята остава най-реактивна към RVO, шрот, масло и Китай.

Пшеницата завърши седмицата като най-силната култура. Майският контракт на CBOT приключи на $6.05, с ръст от 9 3/4 цента за седмицата, като Kansas City HRW и spring wheat в Minneapolis отчетоха още по-силни седмични движения. Зад това стояха сухите Южни равнини, влошаващите се рейтинги на зимната пшеница, силните експортни продажби, алжирският търг и очакването за по-ниски американски площи в мартенския отчет.

Картината при пшеницата беше подсилена и от международния фон. Руското експортно мито върху пшеницата скочи 3.7 пъти, а SovEcon повиши износната си прогноза заради по-силно търсене и по-активни вносители. В Европа Европейската комисия очерта по-ниска реколта и по-стегнати крайни запаси за 2026/27 г., докато Индия пак поднесе риск чрез по-слаба от очакваната жътва след необичайни валежи и градушки. Това оставя пшеницата най-чувствителна към всяко ново влошаване на времето и логистиката.

Царевицата завърши седмицата по-умерено. Майският контракт затвори на $4.62, с понижение от 3 1/2 цента за седмицата, въпреки че сряда и четвъртък бяха по-подкрепящи. Експортните продажби бяха солидни, Мексико остана водещ купувач, а Тайванският търг добави допълнителен сигнал за търсене, но слабият петък и предпазливостта пред мартенските площи ограничиха възхода.

При царевицата най-важната подкрепа дойде от биогоривната тема. E15 waiver-ът от 1 май и по-добрият тон около финалните RVO решения остават директно положителни за вътрешното търсене. Същевременно очакванията за 94.37 млн. акра засети площи този пролетен сезон задържат пазара в режим „чакаме USDA“, особено след като запасите за март 1 се очакват да са рекордни за датата. Украйна и Бразилия добавиха втори пласт риск/подкрепа, но не достатъчно, за да изтласкат фючърсите по-високо в края на седмицата.

Соята остана най-нервната и най-политически чувствителната култура. Майският контракт завърши седмицата на $11.59 1/4, с понижение от 2 цента за седмицата, след като сряда и четвъртък донесоха силен ръст при шрот и соево масло, а петък обърна част от печалбите. Final RVO решението беше подкрепящо за маслодайния комплекс, но пазарът реагира с „buy the rumor, sell the fact“, докато по-голямата очаквана соева площ за пролетта тежеше върху цената.

При соята търсенето остана двукомпонентно. Експортните продажби за 2025/26 бяха най-силни от пет седмици, Китай отново беше ключов купувач, а потреблението на шрот и масло даде солидна подкрепа в средата на седмицата. В същото време общите export commitments все още изостават спрямо миналата година, което ограничава устойчивостта на ралито. Китай и Бразилия също се споразумяха да смекчат санитарните правила за соевите пратки, което намалява част от риска около логистиката, но не отменя по-голямото предлагане от Бразилия и очакваното разширяване на площите в САЩ.