Добрич запазва позицията на лидер с наем до 163 лв./дка при базовия сценарий, Украйна удържа позициите си като водещ световен износител въпреки войната, а министър Абровски предупреждава за сериозен риск от загуба на близо 200 млн. евро по Стратегическия план.

Пазарът на наеми на земеделска земя в България ще продължи да се движи нагоре поне до 2031–2032 г. Това е основният извод от ново изследване на Института по аграрна икономика към Селскостопанска академия, представено на семинар, организиран съвместно с Националната служба за съвети в земеделието. Прогнозата е разработена в три сценария — нисък, базов и висок — и при всички три се регистрира ръст на национално равнище, макар и с различен темп и интензивност.

При базовия сценарий, оценен като най-вероятен с около 51% шанс за реализация, средният наем в страната се очаква да достигне приблизително 84 лв./дка — ръст от около 48% или близо 28 лв./дка спрямо текущите нива. При ниския сценарий увеличението е минимално, с очаквана средна стойност около 57 лв./дка, докато при оптимистичния висок сценарий наемите биха могли да се удвоят, достигайки около 112 лв./дка.

Географските различия остават определящ фактор на пазара. Северните райони — с по-развити поземлени отношения, по-едри стопанства и по-висока пазарна активност — показват прогнозни стойности над средните за страната. Южните райони системно остават под националното ниво. Особено интересна е прогнозата за Югоизточния район, за който при оптимистичния сценарий се предвижда най-голям ръст — до 147%. При ниския и базовия сценарий лидер по темп на нарастване е Северозападният район. Единственото изключение е Североизточният район, при ниския сценарий допускащ дори лек спад от около 9 лв./дка.

На областно ниво картината е още по-ясна. Добрич запазва позицията на абсолютен лидер при всички сценарии. При базовия сценарий прогнозният наем там достига около 163 лв./дка, при ниския — около 101 лв./дка, а при оптимистичния — близо 229 лв./дка. На другия полюс е Благоевград, където дори при най-добрия сценарий наемите не надхвърлят 36 лв./дка. При ниския сценарий за седем области — Сливен, Силистра, Добрич, Ловеч, Хасково, София и Благоевград — се допуска понижение на наемите. Разликата между областите в горния край на скалата и тези в долния достига до пет пъти, което красноречиво демонстрира, че в България пазарът на земеделска земя не е единна система, а мозайка от местни пазари с различна логика и динамика.

Прогнозата се основава на тенденциите от периода 2011–2012 до 2021–2022 г. и не отчита ефекти от евентуални природни бедствия, военни конфликти или въвеждане на еврото в България — фактори, способни да преформатират пазара значително и трудно прогнозируеми по своя характер.

На международен фон, от значение за българските зърнопроизводители, Украйна е запазила широката география на износа си на зърно и в условията на война. Според данни на Украинската зърнена асоциация, публикувани от agropolit.com, страната е реализирала своя износ на три основни зърнени култури при запазено многообразие на купувачите, комбинирайки европейски и азиатско-африкански пазари.

При царевицата абсолютен лидер сред купувачите на украинска реколта е Турция с 6,46 млн. тона, следвана от Италия с 3,79 млн. тона и Испания с 1,93 млн. тона. Нидерландия е четвърта с 1,68 млн. тона, а Израел пети с 934 хил. тона. Три от десетте най-крупни купувачи на украинска царевица са държави членки на Европейския съюз — важен факт за Украйна от гледна точка на пазарната диверсификация в условията на продължаващ конфликт.

При пшеницата класирането е водено от Египет с 3,86 млн. тона — традиционно един от най-активните световни вносители. Следват Алжир с 2,78 млн. тона и Индонезия с 2,07 млн. тона. В топ 10 попадат още Йемен, Испания, Виетнам, Тунис, Ливан, Саудитска Арабия и Турция — изцяло страни в Африка, Близкия изток и Югоизточна Азия, сред най-нуждаещите се от внос на пшеница в световен мащаб. За пшеницата с български произход тази картина е пряко релевантна: едни и същи купувачи придобиват пшеница едновременно от Украйна и от България, а конкуренцията между двата произхода е реална и непрекъсната.

При ечемика Китай е водещият купувач на украинско зърно с 487 хил. тона, следван от Турция с 297 хил. тона и Либия с 230 хил. тона. Сред десетте най-крупни купувачи на украински ечемик фигурира и Румъния — съседна страна, чиято активност в покупките на зърно от региона пряко засяга и конкурентоспособността на България като доставчик в Черноморския басейн.

Паралелно с тези пазарни реалности отрасълът у нас е изправен пред сериозно предизвикателство на институционално ниво. Министърът на земеделието и храните Пламен Абровски предупреди, че съществува реален риск близо 200 млн. евро европейски средства и национално съфинансиране да не достигнат до земеделските производители в България. Причината е в начина, по който са планирани и отваряни приемите по Стратегическия план — вместо планови приеми от 2024 г., се е стигнало до концентриране на голям прием в края на миналата година, което е претоварило системата на Държавен фонд „Земеделие" и е създало забавяне, трудно за наваксване.

Абровски обясни, че средствата от 2024 г. физически не могат да бъдат разходени в срок поради липса на планиране, и министерството е прибегнало до механизма за автоматична отмяна на бюджетни задължения — т. нар. „декамитмънт" — за да отвори процедура за изменения на Стратегическия план. Допълнителна техническа трудност е, че системата за комуникация с Европейската комисия се затваря лятото, което изисква промените да бъдат подадени предварително, за да остане каналът за комуникация отворен и да позволи по-широка промяна в края на лятото.

Освен риска от загуба на средства фермерите очакват и изплащане на субсидиите по Екосхемата за поддържане и подобряване на биологичното разнообразие и екологичната инфраструктура — известна като Еко-БРЕИ, — а също и по преразпределителното доплащане от Кампания 2025. На въпрос кога ще бъдат изплатени тези суми, министърът отговори „в най-скоро време", без да уточни конкретна дата, което само по себе си е сигнал за нерешени административни затруднения.

По отношение на подкрепата за зърнопроизводителите в условията на ценов натиск от международните пазари, Абровски е категоричен, че инструментите на национално ниво са ограничени. Цената на зърното се определя на база Черноморския басейн, а не от вътрешни решения, поради което всяка форма на подкрепа трябва да преминава през европейската рамка и да бъде съпроводена с детайлна аргументация пред Европейската комисия. Министерството подготвя анализ на конкретно ниво за отделните култури, чрез който трябва да се докаже наличието на щети и обосновка за пренасочване на средства. Едва след приключване на анализа предложенията ще бъдат представени пред Комитета по наблюдение и изпратени за съгласуване с Брюксел.

Съвкупността от тези новини очертава седмица, в която българският аграрен сектор стои пред важни дългосрочни въпроси: как ще се развие пазарът на земя и рентите в условията на климатична нестабилност и геополитическа несигурност, как ще се позиционира страната в конкуренцията с Украйна на черноморските пазари, и дали институционалният капацитет ще позволи на фермерите да получат европейските средства, за които са допринесли и на които разчитат.