Данните от Кампания 2025 и коментарите на представители на Министерството на земеделието и храните ясно очертават тенденция към намаляване на броя на активните земеделски производители, особено сред дребните стопанства, за сметка на преструктуриране и концентрация на земята в по-големи ферми.

През последните години броят на земеделските стопани, подаващи заявления за подпомагане, продължава да спада. През Кампания 2025 са кандидатствали 62 808 стопанства, което е по-малко спрямо предходната година, въпреки че общата обработваема площ остава почти без промяна. Това ясно показва, че земята не се изоставя, но преминава в ръцете на различни оператори, които прилагат нови модели на управление и производство. Според анализа на МЗХ фермерите са принудени да проявяват гъвкавост, за да се адаптират към сложната икономическа среда.

Малките стопанства са най-силно засегнати от тази трансформация. Въпреки националните и европейските мерки за подпомагане, дребното земеделие в България оцелява все по-трудно. Причините са комплексни – растящи разходи, ценови натиск, климатични рискове и ограничени възможности за мащабиране. В същото време площите, които се обработват, дори отбелязват лек ръст спрямо предварителните очаквания, което подчертава процеса на консолидация.

Финансовата рамка за директните плащания остава ключов фактор за бъдещето на сектора. Бюджетът е обвързан с Многогодишната финансова рамка до 2027 г. и не отразява напълно инфлационните и пазарните сътресения от последните години. България продължава да настоява за изравняване на нивата на подпомагане със средните за ЕС, тъй като различията в плащанията водят до изкривяване на конкуренцията и поставят местните фермери в по-неблагоприятна позиция спрямо производителите от държави с по-високи субсидии.

На ниво стопанства решенията стават все по-предпазливи. Производители на зърно споделят, че резките промени в структурата на културите носят значителен риск, особено в години с висока несигурност. Балансираният подход между есенници и пролетници, както и постепенните технологични промени, се разглеждат като по-устойчива стратегия в сравнение с рязкото преминаване към нови култури или технологии.

Климатичните условия допълнително усложняват картината. Влагата, натрупана в почвите, създава предпоставки за добро развитие на пролетните култури, но същевременно затруднява сеитбата на есенниците. Закъсненията при сеитбата и компромисите с обработката на почвата могат да се отразят негативно върху добивите от пшеница, особено при стопанствата, които не са успели да спазят оптималните агротехнически срокове.

Паралелно със зърнения сектор, чувствителни производства като тютюнопроизводството остават силно зависими от преходната национална помощ. През Кампания 2025 по схемата са кандидатствали 8 600 производители, като значителна част от тях са малки стопанства в планински и полупланински райони. Договорените ставки и бюджетът по схемата осигуряват относителна стабилност и предвидимост, но дългосрочната сигурност на подпомагането остава обект на преговори на европейско ниво.

В по-широк контекст българските земеделци са изправени и пред потенциални промени в международната търговия. Преговорите за споразумения за свободна търговия между ЕС и Индия, както и ЕС и Меркосур, отварят нови възможности за износ, но същевременно пораждат опасения за чувствителни селскостопански сектори. Макар мека пшеница и други ключови продукти да се очаква да останат защитени, засилената конкуренция на глобалните пазари ще изисква по-висока ефективност и адаптивност от европейските и българските производители.

В заключение, българският зърнен пазар се намира в период на структурна промяна. Консолидацията на стопанствата, зависимостта от подпомагането и нарастващите климатични и пазарни рискове оформят нова реалност за сектора. В този контекст устойчивото развитие ще зависи не само от нивото на субсидиите, но и от способността на фермерите да планират дългосрочно, да управляват риска и да намират своето място в все по-конкурентна европейска и глобална агросреда.