Себестойността на пшеницата скача с 10 евро на декар, язовирите са едва 43% пълни, а зърнените запаси намаляват — България влиза в новия сезон с натрупани рискове и без устойчиви държавни решения.

Българското земеделие навлиза в пролетта на 2026 г. под многопосочен натиск. Войната в Близкия изток доведе до безпрецедентно поскъпване на вложенията — торове, горива и напоително оборудване. Поливният сезон стартира при само 43% запълнени язовири. Зърнените запаси в складовете са по-малко в сравнение с миналата година. И при всичко това цените на крайната продукция на световните пазари се намират на дъно от последните 17 години. Системните предизвикателства пред сектора вече не са теоретични — те се изчисляват в евро на декар и в тонове, от които нищо не остава в националната икономика.

Войната в Иран повишава директно себестойността на пшеницата с 10 евро на декар

Председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите Илия Проданов алармира публично, че съвкупният ефект от войната в Иран върху производствените разходи е изключително сериозен. Само горивата са поскъпнали с около 60 евроцента за последния месец и половина, а тъй като те формират между 12 и 15% от себестойността на земеделската продукция, директното влияние е около 6 евро на декар повишение само от горивния компонент. Добавен към поскъпването на торовете и другите суровини, общият ефект от войната е вдигнал себестойността на пшеницата с около 10 евро на декар.

Проданов подчертава, че ситуацията е фундаментално по-тежка от тази по времето на войната в Украйна. Тогава разходите също се повишиха, но паралелно с тях растяха и цените на крайната продукция, което осигуряваше известна компенсация. Днес положението е коренно различно — цените на пшеницата на световния пазар са на нива, невиждани от 17 години насам, тъй като глобалното производство трайно надвишава потреблението. Производителите не покриват разходите си. Произвеждат пшеница, въртят пари, но нищо не остава в националната икономика.

Цените на торовете са скочили с около 100% за 30 дни

Ефектът от войната в Близкия изток върху торовия пазар е особено болезнен за българското земеделие. Проданов посочи, че поскъпването на торовете е „стремглаво" — около 100% за последните 30 дни. Войната доведе до ефективна блокада на Ормузкия проток, през който преминава над 45% от световното производство на карбамид. В резултат на това глобалните цени на азотните торове се удвоиха, а някои тендери — като индийския — достигнаха почти 960 долара за тон при нива от 490 долара преди конфликта.

За българските зърнопроизводители, чийто сезон изисква торене именно сега, в пролетния период, пазарният шок е неизбежен. При разходи за торове, горива и материали, нараснали съвкупно с десетки евро на декар, и при крайни продажни цени на дъно, секторът е притиснат между двете крайности на производствения цикъл. Проданов посочи и по-малко обсъждан ефект — тръбите за напояване са поскъпнали с 80% за 30 дни, тъй като са свързани с петролни продукти. Това добавя допълнителен натиск точно в момент, когато поливният сезон стартира с ограничени водни ресурси.

Поливният сезон 2026 стартира при 43% запълнени язовири

„Напоителни системи" ЕАД официално откри поливния сезон за 2026 г., но условията са по-неблагоприятни от желаното. Язовирите, стопанисвани от дружеството, са запълнени средно само на около 43%. Въпреки тази сравнително ниска запълненост, операторът заявява, че наличният обем вода е достатъчен за нормалното протичане на кампанията. Подаването на вода вече е започнало във всички райони, в които земеделски производители са подали заявления, а всички хидротехнически съоръжения са в добро техническо състояние с постоянен мониторинг на водните нива.

За сравнение — през 2025 г. поливният сезон премина при сравнително ограничен обхват от едва 348 000 декара напоявани площи, което е далеч под потенциала на страната. Основни затруднения бяха неравномерното разпределение на водните ресурси и високите разходи за напояване, особено в условията на засушаване през летните месеци. За 2026 г. очакванията са напояваният обем да нарасне, но структурните проблеми остават. Амортизирана инфраструктура, загуби на вода по напоителната мрежа и ограничен достъп до услуги в отдалечени региони продължават да бъдат ключово предизвикателство.

Именно в контекста на тези структурни слабости тревогата относно настоящото поскъпване на тръбите за напояване с 80% е особено значима. Инвестициите в модернизацията на поливната инфраструктура, без кои то земеделието не може да се адаптира към климатичните промени, стават все по-скъпи и по-недостъпни за обикновения стопанин.

Зърнените запаси намаляват; царевицата и ечемикът са под натиск

Вторият оперативен зърнен обзор на Министерството на земеделието и храните показва, че към април 2026 г. България разполага с 3 483 566 тона зърнени запаси в складовете. Спрямо същия период на 2025 г., когато наличностите са възлизали на около 3,6 до 3,7 млн. тона, се наблюдава видимо намаление. Настоящото количество представлява реалния пазарен буфер преди началото на прибирането на новата реколта и е от ключово значение за дейността на търговците и преработвателите.

Пшеницата запазва позицията си на водещ елемент в зърнения баланс с 2 562 178 тона — почти без промяна спрямо 2025 г. Тя осигурява основната стабилност на вътрешния пазар и позволява задоволяването на търсенето за износ без сериозни затруднения. Ечемикът и рапицата обаче са почти напълно изчерпани — едва 63 305 тона ечемик и 120 385 тона рапица са налични, като и при двете култури основният обем вече е преминал през търговия или преработка. За пазарните участници в тези сегменти практически няма буфер до новата реколта.

Царевицата остава уязвима; слънчогледът е под постоянно индустриално напрежение

При царевицата ситуацията е по-тревожна в сравнение с пшеницата. Наличните 583 232 тона са по-малко на годишна база, поради засилено усвояване на реколтата и по-голямо търсене. Анализаторите предупреждават, че при ограничен запас всяко повишаване на потреблението или активизиране на търговията би довело до по-бързо изчерпване на ресурса, правейки царевицата по-уязвима на пазарни колебания в периода до прибиране на новата реколта. Отговор на въпроса дали реколтата от 2026 г. ще компенсира текущия дефицит зависи в голяма степен от метеорологичните условия и от реакцията на производителите към настоящата ценова среда.

Слънчогледът навлиза в пролетта с 837 800 тона складови наличности, но реално предлаганото свободно количество е по-малко, тъй като значителна част вече е договорена от преработвателите. Маслобойната индустрия продължава да изтегля ресурса от пазара, а активният износ на произведени продукти — масло, шрот и готови стоки — допълнително стеснява наличието на суровина. Спрямо миналата година се наблюдава понижение на складовите наличности при слънчогледа, което е резултат от постоянно високото вътрешно потребление и конкурентния износ на преработени продукти — тенденция, характерна за последните няколко сезона.

ДФЗ изплати над 3,2 млн. евро на пострадали земеделци за 2025 г.

На фона на нарастващите производствени разходи, Държавен фонд „Земеделие" предостави конкретна подкрепа на пострадалите от климатичните събития. Изплатени са 3 214 041 евро на 243 земеделски стопани по схемата за компенсиране на щети от неблагоприятни климатични събития за 2025 г. Помощта е насочена към производители с напълно унищожени площи вследствие на градушка, буря, проливни дъждове, наводнения и суша.

Подпомагането обхваща широк спектър от култури — от зеленчуци и трайни насаждения до зърнени и фуражни. За зеленчуковите и плодовите култури интензитетът на помощта достига до 80% от разходите за отглеждане, с конкретни ставки варирали от 2 152 евро на хектар за винени лозя до 4 451 евро на хектар за домати. При зърнените и техническите култури подпомагането е до 50% от разходите — 476 евро/ха за мека и твърда пшеница, 455 евро/ха за ечемик и рапица, 614 евро/ха за царевица и 373 евро/ха за слънчоглед. Важно условие за получаване на пълния размер на помощта е площите да бъдат застраховани — при липса на застраховка подкрепата се намалява с 50%, като изключение се прави единствено при щети от суша. Утвърденият бюджет по схемата е 3 331 000 евро, а приемът на заявления е проведен в периода 2–13 февруари 2026 г.

Системните проблеми изискват системни решения — и те липсват

Илия Проданов постави въпроса директно: България трябва в следващите няколко години да намери решение за зърното, което произвежда, за да може то да бъде продадено на цени, покриващи разходите. В момента производителите просто въртят пари без остатък в националната икономика. Той настоява за увеличаване на акциза на горивата за земеделска техника до максимално допустимото ниво от 95% — спрямо сегашните около 70% — в съответствие с европейската практика. Проданов категорично отхвърли твърденията за използване на нерегламентирано гориво, посочвайки, че механизмът за възстановяване на акциза прави подобно поведение безпредметно и икономически нелогично.

Сборът от описаните тенденции очертава картина, в която структурните слабости на българското земеделие — зависимост от вносни суровини, амортизирана поливна инфраструктура, ниска добавена стойност на производството, слаба застрахователна култура и недостатъчна публична подкрепа — стават все по-видими в момента, когато глобалните шокове ги подлагат на изпитание. Войната в Иран не създаде тези слабости, но ги изложи на показ с необичайна острота.