Черноморски регион

Украинските маслодайни потоци растат, докато по-слабата царевица пренарежда търсенето в региона

Украйна засилва позициите си при рапичното масло, европейските купувачи търсят повече пшеница от България и Румъния, а слабата царевична реколта пренасочва регионалното търсене.

Черноморският пазар през седмицата беше доминиран от по-силните украински потоци при маслодайните култури, променящото се европейско търсене на зърно и новите възможности за износ от България и Румъния.

Украйна разширява рапицата и доминира пазара на рапично масло

Украинските фермери са засели 1,17 млн. ха зимна рапица, или 105,6% от първоначално планираните площи. Паралелно износът на рапично масло за януари–октомври достига 530,1 хил. тона, 2,2 пъти повече спрямо година по-рано. Почти 96% от износа е насочен към Европейския съюз.

За периода 1 юли–25 октомври украинският продукт формира 81,89% от общия внос на рапично масло в ЕС, като европейският внос от Украйна е нараснал с 44,9% на годишна база. България остава сред ключовите купувачи и е втора след Полша по внесени количества за първите десет месеца на годината.

Недостигът на царевица в ЕС подкрепя регионалното търсене на пшеница

По-слабата реколта от царевица в Европейския съюз променя фуражния баланс. Производството в ЕС е оценено на 47,5 млн. тона, а използването на царевица за фураж е намалено с 1,2 млн. тона до 50 млн. тона. В същото време пшеницата за фуражи се оценява на 52 млн. тона, което показва постепенно заместване на царевицата.

Проблемите с черноморските доставки насочват част от международното търсене към европейски произход. Египет, Судан, Либия, Турция, Обединените арабски емирства и Нигерия следят доставки от Франция, Германия, Полша, България, Румъния и Балтийския регион. Бангладеш вече е избрал българска пшеница вместо руска.

Алжир остава важен купувач за Черноморския и европейския регион

Алжир е закупил над 700 000 тона хлебна пшеница при около $313/тон CIF, с $13 под предходната покупка през октомври. Част от обемите вероятно ще бъдат доставени от Аржентина, но Румъния отново е сред възможните произходи, а България също се посочва като потенциален доставчик.

Украинският ечемик остава под натиск

При ечемика Украйна се сблъсква с противоположен проблем – твърде бавен износ. В началото на ноември запасите са били близо 6 млн. тона, а до края на сезон 2026/27 могат да останат между 2 и 3 млн. тона. За баланс страната трябва да изнася по 300 000–350 000 тона месечно, темп, постигнат единствено през юли. На дунавските пристанища ечемикът се търгува около $140/тон.

Регионалната картина остава силно зависима от движението на търговските потоци. Украйна увеличава значението си при маслодайните продукти, а по-слабата европейска царевица създава допълнително търсене за пшеница и ечемик. За България и Румъния това отваря нови експортни възможности, но същевременно засилва конкуренцията между отделните черноморски и европейски произходи.