Есенната сеитба напредва при добра почвена влага, докато царевицата в Добруджа дава над 710 кг/дка – но почти наполовина по-малките площи ограничават общото производство.
Българският зърнен пазар през седмицата беше белязан от две ясно различими тенденции – добро развитие на есенната сеитба в Добруджа и значително възстановяване на добивите при царевицата, но при силно свити площи.
Рапицата и ечемикът увеличават площите в Добруджа
Към средата на ноември в Добричка област вече са засети общо 1 409 070 дка с пшеница, ечемик и рапица. Площите с пшеница надхвърлят 1 млн. дка, а традиционно регионът достига около и над 1,2 млн. дка.
Най-силен ръст се отчита при рапицата – над 217 000 дка, или близо 92 000 дка повече спрямо есента на 2025 г. Ечемикът също разширява присъствието си с близо 192 000 дка. Обилните валежи забавиха част от сеитбата, но същевременно осигуриха необходимата почвена влага за поникването и началното развитие на есенниците.
Царевицата дава силен добив, но площите остават много по-малки
Жътвата на царевицата в Добричко е почти приключила, като са прибрани над 425 000 дка от общо 464 520 дка. Средният добив достига малко над 710 кг/дка, с най-силни резултати в Тервел, Балчик и Генерал Тошево.
Това е сериозно подобрение спрямо последните трудни сезони, но не променя дългосрочния проблем – площите с царевица са спаднали до около 465 000 дка, почти наполовина спрямо нивата отпреди няколко години. При необходим минимум от около 500–550 кг/дка само за покриване на производствените разходи без рентата, тазгодишните добиви връщат рентабилността на декар, но по-малките площи ограничават общия финансов ефект за стопанствата.
Българската пшеница получава нови експортни възможности
По-слабата реколта от царевица в ЕС увеличава употребата на пшеница и ечемик във фуражите и засилва конкуренцията между вътрешното потребление и износа. Международни купувачи вече се насочват по-активно към европейски произход, като сред наблюдаваните доставчици са и България и Румъния. Бангладеш е избрал българска пшеница вместо руска, а България се посочва и сред възможните доставчици по новата покупка на Алжир за над 700 000 тона хлебна пшеница.
България е вторият най-голям купувач на украинско рапично масло
Маслодайният сегмент също остава активен. За януари–октомври Украйна е изнесла 530,1 хил. тона рапично масло, 2,2 пъти повече спрямо година по-рано, като близо 96% от количествата са насочени към ЕС. България е вторият най-голям купувач след Полша с 83,5 хил. тона, което подчертава значението на украинските потоци за българския маслопреработвателен пазар.
Като цяло седмицата показва по-добра агрономическа картина за новата реколта и силно възстановяване на добивите при царевицата, но икономиката на производството остава определяща за решенията на фермерите. При пшеницата международното търсене създава нови възможности, докато при маслодайните култури връзката с украинския пазар остава все по-силна.
