Седмичен Анализ 16.11.2026 - 20.11.2026

Силният долар и отслабващият оптимизъм за Китай натиснаха зърнените пазари въпреки растящия риск в Черно море

Български вътрешен пазар

На българския пазар основният положителен сигнал идва от есенната кампания в Добруджа. Към средата на ноември вече са засети 1 409 070 дка с пшеница, ечемик и рапица, като площите с пшеница надхвърлят 1 млн. дка. Най-силен е ръстът при рапицата – над 217 000 дка, или почти 92 000 дка повече спрямо 2025 г. Валежите забавиха част от полските работи, но едновременно осигуриха необходимата почвена влага за поникването и началното развитие на есенните култури.

При царевицата добивите в Добричко се възстановиха силно до малко над 710 кг/дка, но площите са спаднали до около 465 000 дка, почти наполовина спрямо нивата отпреди няколко години. Това ограничава общото производство въпреки добрия резултат на декар. В същото време България получава допълнителни експортни възможности при пшеницата – Бангладеш е избрал български произход вместо руски, а страната се посочва и сред потенциалните доставчици по новата алжирска покупка. България остава и вторият най-голям купувач на украинско рапично масло с 83,5 хил. тона през първите десет месеца на годината.

Черноморски регион

Черноморският пазар през седмицата беше движен от пренареждането на търговските потоци и нарастващото значение на Украйна при маслодайните култури. Украйна вече е засяла 1,17 млн. ха зимна рапица, над първоначално планираните площи, а износът на рапично масло за януари–октомври достига 530,1 хил. тона, или 2,2 пъти повече спрямо година по-рано, като почти 96% са насочени към ЕС. Паралелно по-слабата царевична реколта в ЕС увеличава използването на пшеница и ечемик във фуражите и насочва повече международно търсене към европейски произход, включително България и Румъния. Покупката на Алжир за над 700 000 тона хлебна пшеница при около $313/тон CIF също поддържа експортните възможности, докато бавният украински износ на ечемик може да остави 2–3 млн. тона наличности в края на сезон 2026/27.

Глобален пазар

Соята се представи по-устойчиво благодарение на силните експортни ангажименти, докато пшеницата и царевицата приключиха седмицата по-ниско под натиска на макропазарите, по-големите световни запаси и благоприятните условия в Южна Америка.

Зърнените пазари приключиха седмицата 16–20 ноември предимно на по-ниски нива въпреки няколко потенциално подкрепящи фактора. Пшеницата рязко поскъпна при ескалацията в Черно море, но след това върна ръста под натиска на 19-месечния връх на американския долар и по-високото световно предлагане. Царевицата остана под натиск от слабия експортен темп, растящите спекулативни къси позиции и бързата сеитба в Южна Америка. Соята също приключи седмицата със спад, но беше по-добре подкрепена от изключително силните американски експортни ангажименти и рекордната вътрешна преработка.

Към петък декемврийската пшеница в Чикаго беше надолу с 19 цента за седмицата, декемврийската царевица загуби 11 цента, а януарската соя – 10 3/4 цента. Изключение беше декемврийската пшеница в Минеаполис, която поскъпна с 11 1/2 цента за седмицата.

Оптимизмът около търговията с Китай отслабна с напредването на седмицата

Китайското търсене започна седмицата като един от основните потенциално положителни фактори. Пазарите очакваха срещата между президента Тръмп и китайския президент Си и повече яснота около споменатите по-рано ангажименти за покупки на американска соя и $17 млрд. американски земеделски продукти извън соята.

При соята ключовият въпрос беше дали Китай ще изпълни покупки от 25 млн. тона американска соя през 2026/27 г. и ще запази сходни обеми през следващите две пазарни години. Към четвъртък текущите китайски покупки за 2026/27 г. бяха оценени на около 21 млн. тона. Потенциалното премахване на ответните мита се разглеждаше като възможен катализатор за по-силна търговия.

Срещите обаче не донесоха достатъчно конкретна информация, за да поддържат оптимизма. Към петък китайското търсене беше почти отсъстващо през седмицата, а по-бавните митнически проверки в китайските пристанища и силният долар поставиха под въпрос краткосрочните покупки.

19-месечният връх на долара предизвика най-силната разпродажба

Макропазарите станаха водещият фактор в средата на седмицата. В сряда индексът на американския долар достигна 19-месечен връх от 103,725, докато суровият петрол поевтиня с $3,06. Това натисна и трите основни пазара, особено пшеницата и соевото масло.

Пшеницата в Чикаго се срина с 11–25 1/2 цента, декемврийската царевица загуби 11 1/4 цента до $4,35 1/2, а януарската соя падна с 8 3/4 цента до $12,16 3/4. Соевото масло беше особено слабо, като загуби 205–232 пункта, докато бразилският реал също достигна 19-месечно дъно спрямо долара.

Ескалацията в Черно море подкрепи пшеницата, но премията не се задържа

Основният възходящ момент при пшеницата дойде във вторник, след като Украйна атакува моста над Керченския проток с ракета и дронове, като нанесе щети и ограничи част от движението. Чикаго поскъпна с 8 1/4–9 1/2 цента, а Канзас Сити – с 12 1/2–15 1/4 цента.

Напрежението се увеличи допълнително. Тристранната среща между президента Тръмп, президента Си и президента Путин не постигна значителен пробив по конфликта в Черно море, а Путин заяви, че ударът по Керченския мост е сложил край на разговорите за частично примирие. В петък сутрин се появиха и информации за мащабна руска атака срещу три моста около Киев и предполагаеми руски ракети, паднали на полска територия.

Реакцията на фючърсите обаче остана ограничена. Международният съвет по зърното повиши световното производство на пшеница с 6 млн. тона до 826 млн. тона, а крайните запаси – с 4 млн. тона до 283 млн. тона.

В по-дългосрочен план перспективата за Украйна се влошава. Производството на пшеница през 2027 г. може да спадне до 17 млн. тона, а износът през 2027/28 г. – до около 10 млн. тона. При царевицата производството може да се свие до 12–14 млн. тона, ако площите намалеят силно заради ограниченията на черноморския износ.

Експортното търсене ясно раздели соята от царевицата и пшеницата

Соята имаше най-силната американска експортна картина. До петък експортните ангажименти достигнаха 32,89 млн. тона, с 80% над миналогодишния темп. Те представляват 70% от прогнозата на USDA, над нормалния темп от 60%. Реалните доставки са 15,742 млн. тона, с 59% повече на годишна база.

Само за седмицата до 12 ноември продажбите са около 1,5 млн. тона, триседмичен връх и повече от два пъти над същата седмица на миналата година. Китай е купил 580 700 тона, а Мексико – 307 300 тона.

При царевицата картината е обратна. Експортните ангажименти от 29,261 млн. тона изостават с 28% спрямо миналата година и са едва 35% от прогнозата на USDA спрямо петгодишен среден темп от 45%.

При пшеницата ангажиментите са 12,71 млн. тона, с 30% под миналата година и представляват 62% от прогнозата на USDA при среден темп от 71%. Реалните доставки от 8,5 млн. тона също изостават с 30%.

Рекордната преработка подкрепи соята, но маслата ограничиха ръста

NOPA отчете 234,19 млн. бушела преработена соя през октомври – абсолютен месечен рекорд, с 19,3% повече спрямо септември и с 2,87% над миналата година.

Положителният ефект беше частично неутрализиран от запасите на соево масло от 1,17 млрд. паунда и продължаващата слабост при растителните масла. По-късно през седмицата соевото масло достигна деветмесечно дъно, а Китай отмени част от вноса на палмово масло заради високи наличности.

До петък разминаването беше ясно: декемврийският соев шрот поскъпна с $11,20 за седмицата, докато декемврийското соево масло загуби 396 пункта.

Южна Америка премахва необходимостта от климатична премия

Валежите се подобриха в Бразилия, включително в по-сухите северни и западно-централни райони, а Аржентина продължи да получава благоприятна комбинация от дъжд и слънчево време. Към края на седмицата няма основание за съществена климатична премия при соята.

Сеитбата също напредва бързо. Аржентинската царевица достигна 51,5%, значително над нормалното темпо, а соята – 30,4%, цели 16 процентни пункта над петгодишната средна стойност.

AgRural повиши прогнозата си за бразилската соева реколта през 2026/27 г. с 2,4 млн. тона до 182,8 млн. тона, докато сеитбата в началото на седмицата вече беше около 78%, над нивото от миналата година.

Фондовете стават все по-негативно настроени към зърнените пазари

При царевицата фондовете вече са преминали от рекордна нетна дълга позиция към значителна къса експозиция. Към 17 ноември управляваните пари са увеличили късата си позиция с още 8 769 контракта до 71 080 контракта.

При пшеницата спекулантите увеличиха нетната къса позиция в Чикаго до 83 763 контракта, а в Канзас Сити до 19 664 контракта. Фактът, че късите позиции нарастват въпреки ескалацията в Черно море, показва колко силно глобалното предлагане и слабият експорт ограничават реакцията на цените.

Соята остава изключението – фондовете все още държат нетна дълга позиция от 99 698 контракта, макар че тя е намалена с 4 365 контракта.

Световните запаси запазват комфортна картина при зърното

Международният съвет по зърното намали световното производство на царевица с 6 млн. тона, но свали и потреблението с 5 млн. тона. В резултат световните запаси все пак се увеличават с 3 млн. тона до 300 млн. тона, основно заради по-високите преходни наличности от 2025/26 г.

При соята балансът е по-стегнат: производството е оставено без промяна, но потреблението е повишено с 2 млн. тона, което намалява крайните запаси за 2026/27 г. с 2 млн. тона до 72 млн. тона. Това помогна на соята да се представи по-устойчиво от пшеницата и царевицата.

Фючърси на пшеница

Декемврийската пшеница в Чикаго за 2026 г. приключи петък при $5,74 1/4 за бушел, надолу с 4 цента за деня и с 19 цента за седмицата. Декемврийската пшеница в Канзас Сити загуби 4 1/4 цента за седмицата, докато тази в Минеаполис поскъпна с 11 1/2 цента. Ескалацията в Черно море и по-сухите условия за зимната пшеница предоставиха подкрепа, но по-големите световни запаси, слабият американски експорт и големите спекулативни къси позиции задържаха Чикаго под натиск.

Фючърси на царевица

Декемврийската царевица за 2026 г. приключи петък при $4,34 1/2 за бушел, надолу с 4 1/2 цента за деня и с 11 цента за седмицата. Изоставащите експортни ангажименти, растящите къси позиции на фондовете, благоприятните условия за сеитба в Южна Америка и по-високите глобални преходни запаси останаха основните негативни фактори.

Фючърси на соя

Януарската соя за 2027 г. приключи петък при $12,20 3/4 за бушел, нагоре с 13 1/4 цента за деня, но надолу с 10 3/4 цента за седмицата. Силните експортни ангажименти и рекордната американска преработка помогнаха на соята да се представи по-добре от пшеницата и царевицата, а шротът осигури допълнителна подкрепа. Отслабващият оптимизъм за Китай, благоприятното време в Южна Америка и седмичният спад от 396 пункта при декемврийското соево масло обаче ограничиха възстановяването.