Търговска политика и развитие на търсенето

Основният акцент през седмицата бе възстановяването на търговския диалог между САЩ и Китай – развитие с последствия далеч отвъд пазарите на пшеница и соя. След близо година на занижена аграрна търговия, решението на Пекин да спре прилагането на допълнителните ответни мита върху определени американски земеделски стоки от 10 ноември бе ключов знак за политическо размразяване. Съобщението дойде непосредствено след срещата между Си Дзинпин и Доналд Тръмп в Сеул, показвайки готовността и на двете страни да нормализират аграрните отношения и да намалят напрежението в търговията със суровини.

Реакцията на световните пазари бе мигновена. Китай закупи около 120 000 тона американска пшеница – разделени между мека бяла и пролетна – което представлява първата покупка от октомври 2024 г. Макар и ограничена като обем, сделката бе възприета като дипломатически жест за възстановяване на доверието между двете най-големи земеделски сили в света. Успоредно с това бе потвърдено, че пратка със сорго от САЩ се подготвя за Китай – също първа от миналата година – което показва, че търговските канали, нарушени от тарифите, постепенно се възстановяват.

Отвъд пшеницата и соргото, най-силният политически сигнал дойде от държавната COFCO Group, която организира високопоставена церемония по подписване на договори за покупка на соя по време на Форума за аграрно-търговско сътрудничество САЩ–Китай в Шанхай. Белият дом по-късно обяви, че Китай възнамерява да закупи поне 12 млн. тона американска соя до края на годината и минимум 25 млн. тона годишно през следващите три години. Макар Пекин все още да не е потвърдил официално тези обеми, пазарът прие информацията като знак за засилване на двустранните аграрни потоци през 2026 г.

Интересът на Китай не се ограничи само до САЩ. В Шанхай търговският гигант Xiamen C&D подписа дългосрочни договори за внос на земеделски стоки на стойност 5,2 млрд. долара с компании като Cargill, Louis Dreyfus, Syngenta, CHS, Olam, BTG Pactual и Cutrale. Сделките обхващат соя, царевица, памук и други суровини – демонстрирайки стратегията на Китай за диверсифициране на източниците на доставки и за гарантиране на стабилни обеми на фона на климатичните и геополитическите несигурности.

Междувременно Бразилия продължи да доминира физическите пазари на износ. Националната асоциация на износителите ANEC прогнозира за ноември 3,77 млн. тона соя, 2,23 млн. тона соев шрот и 5,57 млн. тона царевица, всички над миналогодишните нива. Комбинацията от благоприятни късоесенни валежи и стабилна логистика позволи на Бразилия да запази ценовото си предимство, като нейната соя остана по-конкурентна от американската дори след отмяната на част от тарифите от Китай.

От страна на политиките, Русия предложи по-строг контрол върху качеството на износа и по-голяма проследимост на зърнените товари като част от реформите след жътва – стратегическа промяна от износ, насочен към обем, към акцент върху качество и прозрачност на произхода. Едновременно с това Москва намали плаващото мито върху износа на пшеница до 76 рубли/тон за периода 7–11 ноември – най-ниското за последните месеци – за да стимулира нови продажби на фона на спадащите световни цени.

Казахстан, друг ключов износител от Черноморския регион, обяви, че експортът на зърно за сезона ще достигне около 13 млн. тона, запазвайки нивото от миналата година. Страната също така сигнализира намерение да увеличи дела на пшеницата с високо съдържание на протеин (≥12%) в следващите години, за да засили позициите си на пазарите в Близкия изток и Северна Африка.

В Европа търговската активност остана стабилна въпреки смесените макроикономически сигнали. Износът на мека пшеница от ЕС достигна около 8 млн. тона от началото на маркетинговата година, което е с около 4% по-малко на годишна база. Основни клиенти остават Мароко, Египет и Саудитска Арабия. Вносът на царевица бе значително по-нисък – минус 26%, благодарение на силното вътрешно предлагане и по-слабото търсене за фуражи. Тези тенденции съответстват на прогнозите на Европейската комисия за рекордни запаси от зърно на стопанствата в навечерието на 2026 г.

На други пазари тенденцията към диверсификация на търговията се засилва. Австралия завърши подготовката за възобновяване на износа на рапица за Китай – за първи път от 2020 г., което бележи повторно отваряне на един от най-печелившите ѝ земеделски пазари след години на фитосанитарни спорове. Канада и Пакистан също подписаха ново споразумение за доставка на рапица, докато Индия запази строгите ограничения за износа на пшеница и небасмати ориз, за да контролира вътрешната инфлация – политика, която продължава да влияе на ценовите разлики в Азия и Близкия изток.

Всички тези събития очертават глобален зърнен пазар в преход – балансиращ между дипломатически пробиви и пазарен реализъм. Реактивирането на Китай, регулаторните промени в Русия, доминацията на Бразилия и завръщането на Австралия в търговията с маслодайни култури подчертават по-широка тенденция към преструктуриране и диверсификация на международната търговия. Докато веригите на доставки се адаптират, увереността в непрекъснатостта на глобалното земеделие се засилва, но конкуренцията между износителите остава ожесточена.

Ценови движения и пазарни настроения

В Чикаго пшеницата и соята водеха волатилността в средата на седмицата, преди да се оттеглят под натиска на реализиране на печалби. Фючърсите на пшеница първоначално поскъпнаха след потвърждението за първите покупки на американска пшеница от Китай от 2024 г. насам, но печалбите бързо се изпариха, след като пазарът „продаде факта“. Декемврийският контракт на CBOT приключи седмицата около 5,35½ $/bu, след като по-рано достигна почти 5,55 $/bu.

Фючърсите на царевица също останаха колебливи – декемврийският контракт затвори около 4,28¾ $/bu, под натиска на забавените данни за износа на USDA по време на федералното правителствено спиране, но подпомогнат от рекордното производство на етанол в САЩ от 1,123 милиона барела дневно – най-високото ниво в историята.

Соята претърпя рязка корекция, като ноемврийският контракт за 2025 г. завърши седмицата при 10,91¾ $/bu, почти с 30 цента под седмичния връх. Макар че китайската COFCO подписа споразумения за доставки в Шанхай, липсата на конкретни данни за количествата и запазването на 13% митническа ставка върху американската соя ограничиха търсенето. Цените на соевия шрот се понижиха с почти 10–12,50 $/тон, докато соевото масло остана по-стабилно, подкрепено от силния пазар на растителни масла в Азия.

Перспективи за производството и глобалното предлагане

Последната актуализация на ФАО потвърди, че световното производство на зърно през 2025/26 г. ще достигне 2,99 милиарда тона, а крайните запаси се очаква да възлязат на 916,3 милиона тона, което повишава съотношението запаси/потребление до 31,1% – най-високото ниво за последните осем години. Царевицата води този ръст, докато запасите от ориз бяха ревизирани нагоре до рекордните 215,4 милиона тона.
Тези значителни количества подчертават устойчивостта на пазара към краткосрочни климатични или геополитически сътресения. Анализатори отбелязват, че дори при по-високи енергийни разходи и логистични затруднения, светът остава добре снабден в навечерието на 2026 г.

Регионални акценти и метеорологична динамика
Съединени щати:
Топлата 15-дневна прогноза доминираше в Средния запад и равнинните райони, подпомагайки приключването на жътвата, но запазвайки сухи условия в някои зони със зимна пшеница. Река Мисисипи, след като достигна пик в началото на седмицата, отново започна да спада към края на ноември, пораждайки опасения за логистиката на баржите и базисния риск в ключовите износни терминали.

Южна Америка:
Климатичните условия продължиха да движат настроенията на пазара. Бразилия регистрира засилени валежи в централните и северните региони – особено в Мато Гросо и Гояс, подобрявайки поникването на соята след началната суша. Междувременно Аржентина започна сеитбата на соя за кампания 2025/26 при „оптимална“ влажност на почвата, като към момента са засети 4,4% от планираните 17,6 млн. хектара, а производството се очаква около 48,5 млн. тона. Проектът за разширение на пристанището на река Парана – инвестиция от 277 милиона долара по програмата RIGI – напредва, обещавайки по-силен износен капацитет.

Русия и Черноморският регион:
Русия намали плаващото мито върху износа на пшеница до 76 рубли/тон (от 167,7), като част от механизма „grain damper“, предназначен да стабилизира вътрешните цени. Въпреки по-малката реколта, Москва измести фокуса си към контрол на качеството и проследимостта, докато Казахстан насочи износа си към около 13 млн. тона, без промяна спрямо миналата година. Данни на SGS показаха, че делът на украинската пшеница с ≥11,5% протеин се е повишил до 44,3% през 2025 г. спрямо 35,4% година по-рано, променяйки конкурентоспособността на регионалните смеси.

Европа:
Меките температури и стабилният полски напредък характеризираха континента. FranceAgriMer отчете, че 90% от царевицата е прибрана, 79% от меката пшеница е засета, а близо 98% от посевите са оценени като добри или много добри. Въпреки топлите тенденции, поднормените валежи в централна Европа породиха опасения за недостатъчно овлажняване на почвите през началото на 2026 г.

Австралия:
Смесени валежи и по-хладни температури белязаха края на сезона. Първата пратка рапица за Китай от 2020 г. насам отбеляза дипломатически пробив, който може да възроди позициите на страната в международната търговия с маслодайни култури.

Азия и тропиците:
В Азия вносът на соя в Китай през октомври достигна 9,48 млн. тона (+17,2% на годишна база), запазвайки рекордно темпо въпреки сезонното забавяне. В тропиците тайфунът Калмеги и тропическата буря Фунг-Вонг донесоха проливни валежи във Виетнам и Филипините, влияейки на регионалната логистика.

Макроикономически фактори и спекулативни позиции

Движенията на фондовете показаха предпазлива позиция в края на седмицата, като те бяха нетни продавачи при основните американски зърнени контракти. Отворените позиции при царевицата и соята се увеличиха, докато тези при пшеницата (SRW) намаляха, след като търговците закриха дълги позиции след средноседмичното покачване.
По-широката макроикономическа среда остана подкрепяща: производството на етанол в САЩ е на рекордно високи нива, а спадът в цените на петрола намали натиска върху цените на биогоривата. Индексът Purdue/CME Ag Barometer се повиши до 129, отразявайки по-оптимистични нагласи сред производителите въпреки оставащата несигурност в политиката.

Перспектива: Баланс между оптимизма и свръхпредлагането

С навлизането в средата на ноември, пазарните настроения остават разкъсани между оптимизма от възстановеното търсене и тежестта на рекордните запаси. Символичното завръщане на Китай на пазара на американско зърно възроди надеждите за трайна нормализация на търговията, но ценовото предимство все още остава на страната на Бразилия и Черноморския регион.

Климатичните модели ще продължат да бъдат решаващ фактор – особено в соевия пояс на Бразилия и в Средния запад на САЩ, където сеитбените и жътвените кампании протичат едновременно в различните полукълба. Междувременно, политически фактори като енергийните цени и търговските стимули ще поддържат пазара подкрепен, макар и ограничен от обилните глобални запаси и стабилните основи на предлагането през 2025/26 г.

В заключение, седмицата приключи с внимателно балансиран тон: глобалният зърнен пазар остава волатилен, но фундаментално добре снабден, позициониран между геополитическото размразяване и земеделското изобилие.