Българският зърнен пазар под натиск от сушата и слаби добиви

През изминалата седмица българският зърнен пазар беше белязан от тревожни сигнали за добивите на основните пролетни култури. Данните от Института по царевицата в Кнежа потвърдиха рекорден спад – от 540 кг/дка през 2023 г. до едва 140–150 кг/дка тази година. Ситуацията при слънчогледа също е напрегната, като в Добричка област средният добив е 164 кг/дка при близо 970 хил. дка площи, което е под обичайните за региона резултати.

Продължителната суша и високите температури се посочват като основна причина за слабата реколта. Експертите подчертават, че без инвестиции в напоителна инфраструктура и по-устойчиви сортове стопаните трудно ще поддържат рентабилно производство. Същевременно се очаква есента да остане суха, което ще затрудни влагозапасяването на почвите преди сеитбата на зимните култури.

Властите препоръчват да се увеличи делът на есенниците и да се акцентира върху по-устойчиви култури като тритикале и ечемик. Въпреки това стопаните остават притеснени за бъдещата си производствена сигурност, а индустрията – особено маслобойните предприятия – е изправена пред риск от недостиг на суровина.

На регулаторно ниво, Министерството на земеделието предложи нова тарифа за таксите при промяна на предназначението на земеделските земи, която ще се плаща вече в евро. Размерът ще зависи от категорията на земята и наличието на напояване, което може да окаже допълнителен натиск върху производителите.

Седмицата донесе и новини за засилване на противоградовата защита. Министерството планира от 2026 г. да бъдат изградени нови ракетни площадки, а в райони, където това е невъзможно – да се използват генератори със сребърен йодид.

В обобщение, местният пазар е изправен пред сериозни предизвикателства: рекордно ниски добиви, суша и високи разходи, съчетани с нови регулации. Секторът се нуждае от стратегически инвестиции и подкрепа, за да се запази стабилността му в следващите години.

Политики и търговски развития

Аржентина доминира в заглавията в началото на седмицата, след като спря износните такси за зърно, маслодайни култури и производни продукти в спешен опит да привлече валута и да подсили резервите преди ключови избори. Мярката, планирана първоначално до 31 октомври или до достигане на 7 млрд. долара деклариран износ, доведе до лавина от предварителни продажби. Само за два дни таванът беше достигнат, което принуди Буенос Айрес да възстанови таксите. Междувременно фермерите продадоха близо 1,2 млн. тона соя само за ден, а китайските купувачи фиксираха поне 20 кораба за ноември–януари – обеми, които обичайно се насочват към САЩ. Внезапното връщане на данъците създаде „камшичен“ ефект, разклати очакванията за бъдещата търговия и буквално за една нощ пренареди потоците от Южна Америка.

Ефектите не се ограничиха само до соята. Вносът на пшеница от Аржентина в Бразилия скочи до най-високи нива от години до август, което натисна вътрешните цени близо до равнище на вносен паритет и показа как данъчната политика на Аржентина може да дестабилизира не само пазарите на соя, но и тези на зърното в целия регион. За глобалната търговия това означава повече несигурност за наличността на южноамерикански износ и ценова конкурентоспособност през четвъртото тримесечие.

Китай засили стратегическия си завой. Вместо да ангажира американски доставчици през традиционния прозорец на Q4, Пекин се обърна масирано към аржентинска и бразилска соя, оставяйки новите американски износни договори на исторически ниски нива. Това поведение, безпрецедентно според данните на USDA, реално преструктурира транстихоокеанската търговия. Освен това Китай заяви желание „неразумните тарифи“ да бъдат премахнати като условие за разширяване на двупосочната търговия със САЩ, докато в същото време отчете силна местна есенна реколта, вече прибрана на около 20%. Официални лица посочиха, че над 63% от увеличението на добивите се дължи на агротехнологиите, което подсказва дългосрочна амбиция за намаляване на вносната зависимост.

Търговските напрежения не се ограничиха до Америка. Тайланд обяви историческа забрана за внос на царевица за фураж, добита от опожарени полета, считано от 1 януари 2026 г. Мярката, аргументирана като екологична и здравна за ограничаване на смог, е насочена пряко към Мианмар, Лаос и Камбоджа, които колективно доставят милиони тонове годишно. Чрез пренасочване към САЩ и доставчици в съответствие със стандартите на СТО, Тайланд може да промени регионалните модели на търсене и потенциално да подсили износа на царевица от САЩ за Югоизточна Азия.

Черноморският регион остана друг фокус. Руската консултантска компания IKAR повиши прогнозата си за производство на пшеница до 87,5 млн. тона с износен потенциал от 44,1 млн. тона, затвърждавайки доминацията на Москва в глобалните търгове. Междувременно военновременните логистични ограничения в Украйна продължиха да ограничават потоците, карайки купувачи като Алжир и Южна Корея да се ориентират повече към САЩ и Южна Америка. Експортният темп на Европа – малко над 4,1 млн. тона от 1 юли – изостава значително спрямо миналата година, оставяйки европейските доставчици слабо конкурентни.

Освен двустранните потоци, глобалната търговска архитектура се промени по по-фини, но съществени начини. Канада и Индонезия подписаха ново споразумение за намаляване на търговските бариери и улесняване на инвестициите, отваряйки коридори за палмово масло, зърно и преработени храни. Във Вашингтон пък бе загатнато за пакет за подпомагане на фермерите, който може да бъде обявен в рамките на седмици, за да стабилизира доходите и да повлияе върху решенията за засетите площи за реколта 2026 г. В същото време Бразилия е под натиск – антимонополният ѝ съд се подготвя да гласува по обжалването на мораториума върху соята – споразумение от десетилетия, смятано за ключово за ограничаване на обезлесяването в Амазония. Резултатът може да промени правилата за съответствие на преработвателите и търговците с ефекти върху ESG-търсенето и европейските регулации за обезлесяването.

Време и състояние на реколтите

Климатичните модели бяха определящ фактор тази седмица, влияейки както върху краткосрочния напредък на жътвата, така и върху дългосрочните перспективи за сеитба. В САЩ Северните равнини се радваха на топло и сухо време, благоприятно за ранна жътва, докато Централните и Южните равнини получиха дъждове, които подпомогнаха установяването на зимната пшеница, но забавиха прибирането на царевицата и соята. В Средния Запад дъждовете отстъпиха място на по-сухо време, което позволи обработка на полетата. В делтата временни валежи повишиха нивото на реките, макар че рискът от ниски води остава за октомври.

В Южна Америка фронтове от Мато Гросо до Минас Жераис донесоха неравномерна влага за сеитбата. Перспективите за Централна Бразилия останаха несигурни, повдигайки опасения за темповете на засяване на соята. Южна Бразилия и Аржентина обаче се радваха на благоприятни валежи, подпомагащи засаждането на царевица и предстоящата сеитба на соя. Добрата почвена влага и нов фронт в края на седмицата донесоха оптимизъм за ранното развитие на културите.

В други региони Черноморието продължи да страда от суша въпреки отделни валежи, докато руското земеделско министерство потвърди прогнозата си за солидна реколта от 135 млн. тона зърно. Анкета на Ройтерс прогнозира за Австралия третата по големина реколта от пшеница – 35,3 млн. тона, и рекордна реколта от ечемик – 14,7 млн. тона, въпреки локализирани слани. В Европа обилни дъждове във Франция контрастираха със сушата в Испания, подчертавайки неравномерните условия за установяването на зимната пшеница.

Ценови движения и фючърсни тенденции

Пазарът на пшеница се колебаеше под натиска на глобалната конкуренция и търговете. Фючърсите за Чикагската SRW пшеница за декември ’25 приключиха в четвъртък на $5,19½/бушел, с лек спад за деня, докато Kansas City и Minneapolis останаха смесени. Търговете в Алжир и Южна Корея осигуриха подкрепа, но прогнозите за руско и австралийско предлагане поддържаха конкурентен натиск. Експортът на европейска мека пшеница от 1 юли насам е 4,12 млн. тона – значително под миналогодишния темп.

Царевицата се търгуваше предпазливо, тъй като негативните данни за етанола засенчиха оптимизма при износа. Фючърсите за декември ’25 затвориха на $4,24¼/бушел, понижавайки се въпреки нови USDA продажби към Мексико и стабилни инспекции. Производството на етанол в САЩ падна до 1,024 млн. барела на ден, докато запасите скочиха до 23,468 млн. барела – ръст от 3,8% седмица за седмица, което натисна пазарните настроения за потреблението на царевица. ANEC увеличи прогнозите си за септемврийски износ на царевица от Бразилия до 7,61 млн. тона, а Южна Корея обяви търг за 140 хил. тона.

Соята не успя да задържи вътредневната си сила, като ноемврийските фючърси за 2025 г. отвориха на $10,09/бушел, след което отслабнаха. Соевото брашно загуби позиции, а соевото масло следваше волатилността на палмовото – договорите в Малайзия се покачиха до 4 444 рингита. Основният фактор беше покупката от Китай на до 20 аржентински кораба, което измести новата американска реколта. Вътрешно, жътвата в САЩ напредна до 9%, в съответствие със сезонното темпо, а USDA потвърди продажба на 101,400 тона соево брашно за Гватемала. Експортьорите в Бразилия леко намалиха прогнозата за септемврийски износ на соя до 7,15 млн. тона.

По-широки макро сигнали

Макрополитическите решения добавиха още контекст към седмичната търговия. Администрацията на САЩ загатна за нов пакет за подкрепа на фермерите, който може да омекоти решенията за площи и маркетинг за реколта 2026 г. В същото време политическото напрежение между Вашингтон и Бразилия се изостри, след като опасенията за обезлесяването доведоха до американско търговско разследване и дипломатически визити в Амазония.

Данните за позициониране показаха ново поемане на риск, а не просто покриване на къси позиции. В средата на седмицата отвореният интерес отчете спадове при SRW и HRW пшеницата, понижение от над 5 800 контракта при царевицата и ръст от близо 3 000 контракта при соята, както и силни увеличения при соевото брашно и соевото масло. Това подчерта спекулативно пренасочване към маслодайни култури и продукти, дори когато зърното се сблъскваше с глобална конкуренция.

Седмицата показа колко бързо глобалните зърнени пазари могат да бъдат пренаредени от пресичащи се фактори: светкавичните промени в данъчната политика на Аржентина, целенасоченото пренасочване на соевите потоци от Китай, нарастващите запаси от етанол в САЩ и метеорологичната динамика в ключовите производствени региони. Фючърсите отразиха тази турбулентност: пшеницата бе ограничена от глобалната конкуренция, царевицата – под натиск от енергийни данни, а соята – подкопана от южноамериканското предлагане.
С навлизането в октомври пазарите ще следят отблизо изпълнението на политиките в Аржентина, темпа на сеитбата в Бразилия, напредъка на жътвата в САЩ и вносното поведение на Китай. Заедно тези променливи ще определят посоката на цените и търговските потоци през последното тримесечие на 2025 г. и ще зададат тон за селскостопанския цикъл през 2026 г.