Българският зърнен пазар влиза в новия сезон под натиска на глобално рекордно производство и растящи световни запаси, докато търговските и регулаторни промени в ЕС пренареждат конкурентната среда в региона. Данните от ФАО сочат, че световното производство на зърнени култури през 2025 г. ще достигне 3 023 млн. тона – исторически връх, който директно се отразява върху ценовите очаквания и пазарната динамика в Европа и Черноморския регион.

Украйна остава ключов фактор за черноморския пазар, но губи позиции при рапицата, която отпада от топ 5 експортни продукти на страната. През 2025 г. най-големи приходи за украинския агросектор носят слънчогледовото масло (5,2 млрд. долара), царевицата (3,9 млрд. долара) и пшеницата (3 млрд. долара), докато соята се изкачва до четвърто място, а рапицата излиза от класацията заради по-ниски приходи.

Тази промяна влияе и върху баланса на маслодайните култури в региона, включително върху българския пазар.

Европейският съюз остава най-големият купувач на украинска земеделска продукция, но делът му в износа на Украйна намалява от 52% през 2024 г. до очаквани 49% през 2025 г., вследствие на въведени квоти и мита с цел защита на местните производители.

За България това означава засилена конкуренция както вътре в ЕС, така и на трети пазари, където украинските потоци се пренасочват към Африка, Близкия изток и Югоизточна Азия.

Паралелно с това ФАО отчита значително увеличение на световните запаси от зърно – с 67,6 млн. тона или 7,8% спрямо началните нива, като съотношението запаси/потребление достига 31,8% – най-високото ниво от 2001 г. насам.

Най-голямо увеличение се очаква при царевицата и пшеницата, което създава дългосрочен натиск върху международните цени и ограничава потенциала за силно възходящо движение.

В същото време световната търговия със зърно набира скорост и се очаква да достигне 501 млн. тона през 2025/26 г., с 3,6% ръст на годишна база.

Очаква се големи износители като Аржентина, Австралия, ЕС и Русия да възстановят пазарен дял при пшеницата, докато Китай остава по-слаб купувач. Това променя конкурентната среда и за българските износители, които ще трябва да се адаптират към по-интензивна ценова конкуренция.

От страна на регулациите, Европейската комисия не премахна механизма СВАМ, но въведе възможност за използване на преработен оборски тор (RENURE) над досегашните лимити, при условие че държавите членки решат да приложат новите правила.

Това потенциално може да намали разходите за минерални торове и да облекчи част от финансовия натиск върху българските земеделски производители, особено в контекста на високите производствени разходи.

България официално подкрепя временното спиране на СВАМ за торове и въвеждането на защитни клаузи в споразуменията за свободна търговия, като настоява за равни изисквания към вносните и европейските стоки.

Тази позиция е ключова за вътрешния пазар, където производителите са под натиск от високи разходи и нестабилни изкупни цени.

Първите прогнози за реколта 2026 г. очертават умерено положителна перспектива за ЕС, с вероятно леко увеличение на площите с пшеница и добиви над петгодишната средна стойност, макар под рекордните нива от миналата година.

В САЩ се наблюдава леко намаление на площите със зимна пшеница, а в Русия перспективите са повлияни от ограничена почвена влага. За България това означава, че регионалната конкуренция ще остане силна, но без драматични дефицити на предлагане.

В обобщение, българският зърнен пазар влиза в период на висока глобална наличност, по-активна търговия и засилена регулаторна динамика. Рекордните световни запаси ограничават ценовия потенциал нагоре, докато преструктурирането на украинския износ и политиките на ЕС ще продължат да оказват пряко влияние върху вътрешния пазар и конкурентната среда в региона.