Български пазар – седмичен обзор

Изминалата седмица донесе тревожни сигнали за българското зърнопроизводство, като сушата и екстремните температури нанесоха тежки щети върху пролетните култури в почти всички региони. Царевицата е особено засегната, като в редица области се очакват нулеви добиви, а много стопани вече обмислят пълното ѝ изключване от сеитбооборота. Алтернативи като сорго, нахут, грах и рапица набират популярност, но тяхното внедряване е ограничено от високи разходи и липса на техника.

В Ямболско и Монтанско жътвата на слънчогледа започна при изключително ниски добиви – около 100 кг/дка, далеч под обичайните нива, а цените, предлагани от маслобойните, не покриват производствените разходи. В Силистренско и Лудогорието положението е сходно, като липсата на напоителни системи и невъзможността за изграждане на нови без европейско финансиране допълнително утежняват ситуацията.

Експерти като доц. Емил Василев от Института по царевицата в Кнежа подчертават, че без държавна стратегия за напояване и увеличаване дела на есенниците, устойчиво производство на пролетници е невъзможно. Примерите от Франция и Китай, където дори пшеницата се полива, показват, че целенасочените политики могат да гарантират стабилни добиви.

На национално ниво климатичните промени стават все по-централен фактор. Според проучване, публикувано в Nature, всяко повишаване на температурата с 1°C може да намали глобалния добив в калории с 4.4%, като Източна Европа е сред най-застрашените региони. Прогнозите сочат спад в добивите на пшеница с до 25% и на царевица с до 40% в зависимост от климатичния сценарий.

В този контекст фермерите настояват за спешни и координирани мерки – възстановяване на напоителните системи, достъп до финансиране и ясна дългосрочна стратегия за сектора. Без такива действия, зърнопроизводството е изправено пред структурна криза, в която фалитите могат да се превърнат в често срещано явление.

Ключови политически и търговски развития

Рекордният внос на соя от Китай през юли, достигнал 11,67 млн. тона, доминира в новините за пазара на маслодайни култури. Тези доставки, основно от Бразилия, са най-големите за този месец в историята и подчертават зависимостта на Китай от южноамериканския износ при предпазлив подход към доставките от САЩ. Анализатори очакват вносът да остане над 10 млн. тона до септември, но излишъкът от соев шрот на вътрешния пазар и по-слабото от очакваното търсене на фуражи могат да окажат натиск върху цените в следващите месеци. Липсата на китайски покупки на американска соя за четвъртото тримесечие продължава да е стратегически проблем за износителите от САЩ и ограничава потенциала за устойчиво повишаване на цените.

Зърнената експортна инфраструктура на Украйна получи сериозен тласък с повторното отваряне на канала Бистре – стъпка, която се очаква да намали транспортните разходи и да подобри потока от пратки през коридора на Дунав. Съюзът на фермерите в Украйна съобщи за силен ръст на износа на ечемик – 250 хил. тона за Китай през юли и очаквани още 300 хил. тона до средата на август. Въпреки това, неблагоприятното време и забавеният напредък на жътвата могат да ограничат общото производство на ечемик до 4,5–5 млн. тона, като по-голямата част от него ще бъде консумирана вътрешно. Това повишава риска от недостиг за Китай и регионалните купувачи по-късно през годината.

Бразилия запази водещата си роля в търговията със соя, изнасяйки рекордните 12,3 млн. тона през юли на обща стойност 5 млрд. щ.д., въпреки спад от 7,1% в средната цена на тон. Износът на царевица от страната обаче намаля с 32% на годишна база поради забавяне на прибирането на втората реколта и логистични затруднения – промяна, която може да пренасочи повече световно търсене към американската царевица. Анализатори предупреждават и за потенциално забавяне в разширяването на площите със соя за сезон 2025/26 – възможно най-бавното за последните две десетилетия – което може да затегне предлагането в бъдеще.

Аржентина засили позитивните очаквания за пшеницата, след като Зърнената борса в Буенос Айрес съобщи, че сеитбата за сезон 2025/26 е завършена и 98% от посевите са в „нормално до отлично“ състояние. Площите с пшеница са се увеличили с 400 хил. хектара спрямо миналата година, което подобрява експортния потенциал на страната. Решението на аржентинското правителство да намали износните мита върху соев шрот, соево олио и сурова соя промени конкурентната среда в региона. Тази политика намалява разликата между износа на суровина и преработени продукти, като дава възможност на бразилските преработватели да спечелят по-голям дял от пазарите в Азия и Европа, докато аржентинските предприятия се адаптират към новата ситуация.

Русия потвърди статута си на световен лидер в пшеницата, като консултантската компания IKAR повиши прогнозата си за реколтата през 2025 г. до 84,5 млн. тона и очаквания износ до 41,5 млн. тона. Високите добиви в централните и Волго-Вятските региони компенсират напълно щетите от по-ранната суша на юг, а резултатите от жътвата на пролетната пшеница надминаха очакванията. Комбинацията от качество и обем затвърждава ценовото предимство на Русия на пазара на пшеница от Черноморския регион, особено при липса на нови ограничения.

В Европа, Франция повиши прогнозата си за производството на пшеница до 33,07 млн. тона – ръст от 29% спрямо миналата година и с 4% над средното за последните пет години. Прогнозите за царевицата обаче са под натиск – оценките за реколтата бяха намалени с 5,5% до 13,7 млн. тона заради горещините в началото на лятото и засиления недостиг на влага. Контрастът между перспективите за пшеницата и царевицата във Франция подчертава уязвимостта на европейското производство към климатични промени и вероятността от промени в търговските потоци в рамките на ЕС.

Макроикономическите условия също оказаха влияние върху настроенията на зърнения пазар. Индексът на цените на храните на ООН (FAO) се повиши с 1,6% през юли, като рязкото поскъпване на растителните масла и месото компенсира спада от 0,8% при зърнените култури. Цените на палмовото масло се увеличиха поради силно търсене и ограничено предлагане на слънчогледово олио от Черноморския регион, а месото достигна рекордни стойности заради високите разходи за отглеждане на говеда и овце. Тези инфлационни фактори могат да променят модела на потребление и да повлияят на политиките за складиране и внос в ценово чувствителните пазари.

Преглед на ценовото представяне

Фючърсите на пшеница за септември 2025 г. започнаха седмицата под лек натиск, но набраха силен импулс в средата на седмицата, затваряйки в петък на $5,18¼ за бушел – без промяна спрямо четвъртък, но с ръст от 9¾ цента спрямо средата на седмицата. Ръстът беше подкрепен от силни продажби за износ на американска пшеница, особено твърда червена зимна, както и от подобрени прогнози за европейската реколта. Борсите в Канзас Сити и Чикаго отчетоха двуцифрени увеличения в четвъртък, преди да спрат ръста преди уикенда. Въпреки седмичните печалби, цените на пшеницата остават по-ниски спрямо миналия месец и от началото на годината, отразявайки по-дългосрочна низходяща тенденция.

Царевицата премина през по-волатилна седмица. Септемврийският контракт за 2025 г. започна с понижение, но се възстанови рязко благодарение на новите продажби за износ, достигнали 3,16 млн. тона – вторият най-висок резултат за тази седмица от маркетинговата година. В четвъртък пазарът затвори на $3,84½ за бушел (+4¾ цента), но в петък сутринта отстъпи с 1 цент, тъй като търговците прибираха печалби и оценяваха прогнозите за по-високи добиви в САЩ. Положителните данни за етанола – производство от 1,081 млн. барела на ден и спад на запасите с 3,9% – също подкрепиха пазара, макар че предстоящите прогнози на USDA за добивите ограничиха ентусиазма.

Соята се възстанови силно в края на седмицата след първоначална слабост. Септемврийският контракт за 2025 г. нарасна с 8½ цента в четвъртък, затваряйки на $9,74 за бушел, преди да се понижи с 1½ цента в петък сутринта. Седмичните продажби за износ бяха ключов фактор – 467 842 т за стара реколта и рекорд за маркетинговата година от 545 010 т за нова реколта. ANEC прогнозира, че износът на соя от Бразилия през август ще достигне 8,15 млн. тона, надминавайки миналогодишния темп, а китайските митници съобщиха за рекорден внос от 11,67 млн. тона през юли. Въпреки тези позитивни сигнали, прогнозите за дъжд в Средния запад на САЩ и липсата на китайски покупки на американска соя за четвъртото тримесечие ограничиха ръста.

Метеорологично влияние и агрономическа перспектива

Времето остана постоянен фактор за пазарните настроения през седмицата. В САЩ, царевичният пояс се очаква да остане с топло и сухо време до началото на септември, което поражда опасения за добивите в критичните фази на развитие както при царевицата, така и при соята. Канадските прерии получиха закъснели валежи, които обаче дойдоха твърде късно за зреещата пшеница, докато Австралия продължава да се възползва от редовни валежи, подпомагащи развитието на пшеницата и рапицата.

В централните и северните райони на Китай се очакват навременни валежи през уикенда, които ще донесат облекчение след продължителна горещина и засушаване. В Европа, стресираната от недостиг на вода царевица във Франция е напомняне за уязвимостта на континента към климатични колебания, дори при подобряващи се прогнози за пшеницата. Междувременно благоприятните условия в ключови производствени райони на Южна Америка поддържат силния експорт, въпреки логистичните предизвикателства.

Развития в региона на Черно море

Стартирането на фючърсния контракт Black Sea Wheat (CVB) Financially Settled (Argus) в началото на юни 2025 г. бързо се утвърди като значимо събитие за регионалната търговия със зърно. Само за първия месец под новия инструмент бяха търгувани приблизително 160 000 метрични тона пшеница, като той свързва износа от Румъния и България – през пристанищата Констанца, Варна и Бургас – директно с глобалните пазари. С висока ценова корелация (0,97) с пшеницата от Новоросийск, контрактът CVB предлага ценен инструмент за хеджиране на риска и фиксиране на бъдещи цени за период до 15 месеца. Очаква се неговото използване да нараства заедно с новия сезон на реколтата, като се позиционира като основен бенчмарк за пазара на пшеница в Черноморския регион.

В България официалните прогнози сочат реколта от пшеница над 7 милиона тона тази година, което е потенциално увеличение спрямо миналогодишните 6,4 милиона тона. Въпреки това, зърнопроизводителите остават скептични, позовавайки се на неблагоприятни метеорологични условия и по-слаби от очакваните добиви в някои региони. Особено тревожни са ценовите нива – пшеницата се търгува с близо 100 лева на тон по-евтино в сравнение с миналата година, достигайки нива, невиждани от 15 години, което поставя сериозен финансов натиск върху фермерите въпреки сравнително добрите добиви в Югоизточна България. До момента са ожънати около 80% от площите с пшеница и над 90% от ечемика.

Пазарът на рапица в региона отразява по-широките европейски тенденции, като ноемврийските фючърси в Париж се понижиха с 2,2% за седмицата до 475 евро за тон, въпреки по-нататъшните съкращения в прогнозите за производство в ЕС. Европейската комисия намали оценката за реколтата до 18,5 милиона тона – ниво, което остава над миналогодишното, но е под нуждите за преработка. В Румъния реколтата от рапица се очаква да достигне 1,8 милиона тона, значително над нивото от 2024 г., докато прогнозата за Германия остава стабилна – 3,9 милиона тона. Продължителните валежи в части на Европа забавят жътвата, макар че ранните данни за добиви и масленост остават положителни.

Тенденции в търсенето и потреблението

Докладът на САЩ за продажбите за износ беше основен фактор за движението на цените през седмицата. Продажбите на пшеница достигнаха 737 831 метрични тона, далеч над очакванията, докато новите продажби на царевица за следващата реколта достигнаха 3,16 милиона тона, като Мексико, Южна Корея и Гватемала бяха сред основните купувачи. Пазарът на соя също отчете силно търсене, с големи поръчки от Тайван, Нидерландия, Египет и неназовани дестинации.

Секторът на биогоривата продължи да играе значима роля. Цените на палмовото масло останаха стабилни около 4 000 рингита/тон благодарение на мандата за биодизел на Индонезия и благоприятните метеорологични условия, докато ЕС предостави на Индонезия нулеви мита за 1 милион тона сурово палмово масло годишно. С очаквано увеличение от 23% на използването на соево масло за биогорива в САЩ, ефектите на заместване от пазарите на палмово и рапично масло вероятно ще се отразят в глобалната търговия с маслодайни култури.

Перспектива за следващата седмица

Предстоящият доклад на USDA за производството на култури ще бъде основен фокус за търговците, като прогнозите за добиви и производство вероятно ще определят краткосрочната ценова посока. Продължаващите търговски напрежения, особено между Китай и САЩ, остават рисков фактор за търсенето на соя, докато по-бавната експанзия на площите в Бразилия подсказва за потенциално затягане на предлагането в по-дългосрочен план. Моделите на времето в Средния запад на САЩ, канадските прерии и Австралия ще продължат да бъдат наблюдавани отблизо заради въздействието им върху перспективите за добив.

Изминалата седмица подчерта взаимосвързаната природа на глобалните пазари на зърно, където промените в търговската политика, резултатите от износа и климатичните условия се преплитат, за да влияят върху цените и настроенията. С наличието на множество възходящи и низходящи фактори, балансът между краткосрочния оптимизъм и дългосрочната предпазливост остава деликатен, докато пазарът навлиза по-дълбоко в август.