БЪЛГАРСКИЯ ПАЗАР: пред климатични изпитания и стратегически възможности

Краят на юни очертава напрегната и наситена с предизвикателства седмица за българския аграрен сектор. Въпреки положителни пробиви на международни пазари, зърнопроизводството в страната се сблъсква с тежки климатични условия, нестабилност в цените и сериозни рискове за пролетната реколта.

В цялата страна се наблюдава драматично засушаване и температури, надвишаващи обичайните норми за сезона. Особено критична е ситуацията в Северозападна България, където земеделци са принудени да силажират царевицата, за да намалят загубите. Ако до началото на юли не паднат значителни валежи, експерти прогнозират почти пълна загуба на реколтата от пролетници, включително и от слънчоглед. Въпреки видимо формиране на пити на някои места, прогнозите остават песимистични, особено в светлината на трета поредна година с тежка суша. Производствените цени също не дават оптимизъм — жътвата започна с изкупни стойности около 300–310 лв./тон, приблизително 40 лв. по-ниски от миналата година.

Независимо от тежкото вътрешно положение, България успя да постигне важен напредък на външните пазари. Износът на пшеница към Индонезия ще бъде разрешен до 2028 г. след успешно удължаване на фитосанитарното разрешително от БАБХ — сериозен стратегически успех, позициониращ страната сред малкото признати от Югоизточна Азия доставчици.

Пазарните движения в рамките на ЕС също оказват влияние. Аграрната търговия на блока остава стабилна — с 3% ръст на износа и цели 20% на вноса за първото тримесечие на 2025 г. Основни стоки са какаото, кафето и ядките, докато зърнените култури отбелязват спад в стойността с над 1 млрд. евро, най-вече заради по-малки обеми пшеница и царевица. В този контекст, България трябва да търси нови стратегически посоки и диверсификация на износа си.

В регионален план Добруджа се откроява с няколко интересни тенденции. Засетите площи с рапица рязко нарастват до над 70 000 дка, което е троен ръст спрямо 2024 г. Благоприятното развитие на културата и очакванията за цени над 500 евро/тон според MATIF повишават интереса на производителите. В същото време, площите с царевица намаляват с около 175 000 дка заради слаби добиви през последните години, докато слънчогледът регистрира ръст с 110 000 дка, запазвайки стабилни добиви около 180 кг/дка.

Твърдата пшеница също печели популярност — благодарение на добрата адаптивност към климатични колебания, ниски разходи за торене и стабилни цени. Добруджански фермери все по-често използват италиански и румънски сортове, които дават надеждни резултати при есенна сеитба.

В близките дни съдбата на родната реколта ще зависи не само от капризите на времето, но и от стратегиите на фермерите — преход към по-устойчиви култури, иновативни методи и търсене на алтернативни пазари. Българското зърнопроизводство се намира в решаващ момент, изискващ гъвкавост, адаптивност и проактивно планиране.

Седмичен анализ на СВЕТОВНИЯ ПАЗАР: нестабилност, напредък на жътвата и изострена експортна конкуренция

Политика и търговия

Политиките за търговия и международните стратегии за изкупуване на зърнени култури оформиха сериозно глобалните потоци на зърно, създавайки както възможности, така и предизвикателства пред основните износители. Украйна отново зае централно място в дискусиите, след като властите обмислят въвеждането на 10% износен данък върху рапицата и соята — предложение, което преди това бе отхвърлено. Тъй като страната изнася почти цялото си производство на рапица и половината от соята, подобна мярка би могла да затегне предлагането в ЕС в краткосрочен план, особено за маслобойните заводи, зависещи от украинска суровина.

Освен това, новите квоти от ЕС, които заменят временната либерализация след началото на конфликта, ще ограничат украинския износ на пшеница до 15 млн. тона за 2025/26 г. Това създава риск за достъпа до европейски купувачи и засилва натиска за географска диверсификация. В отговор, украинските търговци реализираха първата нова доставка на царевица за Либия — стратегически ход извън традиционния европейски пазар.

Русия продължава агресивната си политика на износ на пшеница, като предлага сорт с 12.5% протеин под $200/тон FOB. Ревизията на ИКАР повиши прогнозата за реколтата до 84.53 млн. тона, позиционирайки страната да наводни световните пазари през втората половина на годината и да изтласка конкуренцията от САЩ, ЕС и Украйна. Египетският държавен търговец GASC демонстрира диверсифицирана стратегия, купувайки 470 хил. тона пшеница от различни източници, включително Румъния, Русия, България, Франция и Германия, с цел да минимизира климатични и логистични рискове.

В Аржентина увеличението на данъците за износ от 1 юли подтикна фермерите да ускорят продажбите през юни. Експортът на соя достигна 4.71 млн. тона — два пъти повече спрямо същия период на 2023 г., но това предварително разчистване може да доведе до рязко понижение на доставките през юли и след това.

В Бразилия прогнозите на Datagro повишиха очакванията за реколта до 134 млн. тона царевица и 173.5 млн. тона соя. Това засилва позицията на страната като водещ доставчик, особено за Азия и Близкия изток, и намалява зависимостта на световния пазар от Черноморския регион.

САЩ обаче регистрираха отслабена конкурентоспособност. Данните на USDA показват, че износът на пшеница е само 255 хил. тона, а при царевицата и соята — съответно 1.47 млн. и 193 хил. тона. Причините са високият курс на долара и силната конкуренция от Южна Америка и Черноморието. Въпреки стабилно търсене от Япония, Мексико и Германия, общият темп на износ остава слаб.

Китай засега остава пасивен — няма регистрирани големи покупки през седмицата, но търговците внимателно следят за изненадващи търгове, особено при соята. Според анализатори, поведението на Пекин е по-скоро резултат от предишно складиране и наблюдение на цените, отколкото от промяна в стратегията.

В обобщение, глобалната зърнена търговия е във фаза на пренастройване — нови данъчни режими, променени съюзи и агресивни стратегии засилват ценовата волатилност. Купувачите търсят диверсификация, а производителите се опитват да изпреварят регулации и климатични рискове.

Ценови движения и фючърси

Фючърсите на пшеница не успяха да задържат инерция. Юлският договор за 2025 г. на борсата в Чикаго отвори при $5.21/бушел, отразявайки понижаващия тренд. Основен фактор бе слабото търсене — износът от САЩ бе само 255 хил. тона за седмицата до 19 юни, с 40% по-малко от предходната. В същото време Южна Корея купи 82 хил. тона, а прогнозите за добиви в ЕС се повишиха до 128.2 млн. тона. Русия също ревизира своите очаквания нагоре, а IGC увеличи глобалната прогноза за пшеница с 2 млн. тона до 808 млн.

Цените на царевицата останаха почти без промяна. Юлският договор отвори при $4.09½/бушел. Продажбите за реколта 2024/25 бяха 741 хил. тона — най-ниското седмично ниво за годината. Въпреки това, новата реколта показа 6-седмичен връх на продажби. В Бразилия прогнозата за царевица бе повишена до 134 млн. тона, а в Аржентина жътвата достигна 55.3%. В същото време IGC понижи глобалната прогноза с 1 млн. тона. Средната цена в САЩ отслабна, а спадът в отворения интерес подсказва позициониране преди първата дата за доставка.

Пазарът на соя се опита да възстанови част от загубите, но остана слаб. Юлският фючърс отвори при $10.22¾/бушел, с 2½ цента по-ниско от предишната сесия. Износът за седмицата е 402 хил. тона — над миналогодишното, но под очакванията. Прогнозата за Бразилия е повишена до 173.5 млн. тона. Фючърсите на соев шрот удариха многогодишни минимуми, докато соевото масло се покачи леко. Въпреки известен ръст в цените на кешовия пазар, пазарната нагласа остава предпазлива.

Климатични условия

Климатичните колебания бяха ключов фактор за напредъка на реколтата и оценките за добивите. В Северна Америка валежите бяха неравномерни — Средният Запад остана преовлажнен, с бавен напредък, но добра вегетация. В Северните щати, включително Северна Дакота и Монтана, бури нанесоха щети, а при пролетната пшеница засушаването вече обхваща 25% от площите — с 3% повече спрямо предходната седмица.

Аржентина се радва на благоприятна суша за жътва и есенна сеитба на пшеница, макар че слани в южна Бразилия заплашват втората реколта царевица. Фростовете в Сао Пауло в началото на седмицата подчертаха рисковете.

ЕС продължава да се бори с горещини и суша. В Южна Европа — особено в Испания и Италия — условията са тежки, но в Средиземноморието се очакват добри добиви. В Северна Европа обаче перспективите се влошиха заради суша по време на зърненото наливане. Прогнозите от MARS сочат топло и сухо лято от Великобритания до Черно море.

Актуализация за региона на Черно море

Регионът на Черно море продължава да играе ключова роля във формирането на глобалната динамика на пазара на зърнени култури, благодарение на съчетание от политически промени, търговска активност и аграрно развитие в основни страни като България, Румъния и Украйна.

В България политиките в енергетиката и транспорта започват да се преплитат със селското стопанство чрез плановете на Министерството на транспорта за закупуване на 20 пътнически влака, захранвани с биодизел. Този ход подчертава по-широка трансформация към използване на биогорива в логистичния сектор, което може да окаже влияние върху вътрешното търсене на маслодайни култури, използвани за производство на биодизел. Министър Николай Караджов подчерта, че интеграцията на биогоривата става все по-реалистична и се очаква да бъде налична на всички бензиностанции. При ефективно прилагане, тази стратегия може да доведе до повишено вътрешно търсене на култури като рапица и слънчоглед, което е от особено значение, предвид утвърденото присъствие на България в тези сектори.

Румъния навлиза в сезон 2025/26 с рекордно разширяване на площите с рапица, официално достигайки 703 000 хектара – значително над петгодишната средна стойност от 490 000 хектара. Пазарни слухове дори сочат, че засетите площи могат да достигнат между 800 000 и 1 милион хектара, което повишава очакванията за една от най-големите реколти от рапица в историята на страната. Потенциалът за производство обаче е ограничен от намаленото използване на торове, което може да възпрепятства добивите. Производството на слънчоглед също бележи рязко възстановяване – с прогнозиран ръст от 50% на годишна база и с 7% над петгодишната средна стойност. Въпреки слабата реколта през 2024 г., износът на слънчоглед от Румъния остана устойчив, подкрепен от силното търсене от Турция и благоприятните цени. Местните преработватели обаче се сблъскаха с тесни маржове и бяха принудени да внасят украинско сурово слънчогледово олио за рафиниране – факт, който подчертава предизвикателствата пред преработвателния капацитет и конкурентоспособността на страната на световните пазари.

Ролята на Украйна като водещ износител остава значима. Според съобщения, държавната агенция на Египет Mostakbal Misr е закупила между 300 000 и 1 милион тона пшеница за доставка през юли–август 2025 г., като част от обема идва от Украйна, редом с доставки от Русия и Румъния. Цените по договорите варират между 250 и 258 щ.д. за тон (CNF). Сделките показват продължаваща зависимост от пшеница с произход от Черно море, дори след като Египет намали общия внос на пшеница с 30% през първата половина на 2025 г. в сравнение със същия период на предходната година. Това отстъпление в търсенето следва след големи покупки в края на 2024 г., но износителите от Черноморския регион остават сред най-конкурентните глобално, особено на фона на продължаващите благоприятни цени от Русия и стабилния поток на зърно от украинските пристанища.

Като цяло регионът на Черно море продължава да бъде решаващ фактор за глобалните вериги за доставка. Румъния и Украйна засилват конкурентоспособността си чрез разширяване на посевните площи и агресивен износ, докато България използва селскостопанския си сектор като инструмент в енергийния преход. Тези регионални развития не само влияят върху глобалните цени на зърното, но и сигнализират за променящите се роли на страните от Черноморския басейн в глобалния търговски баланс и устойчивото развитие.

Логистика, съхранение и търсене на фуражи

Транспортните и складови фактори оказаха съществено влияние върху движението на зърнени потоци. Превозът на соя с баржи по река Мисисипи в САЩ се увеличи с 10,4% на седмична база, докато доставките на царевица отбелязаха лек спад. Тарифите за превоз се повишиха до 13,33 щ.д. за къса тон в Сейнт Луис, отразявайки засиленото търсене на логистична инфраструктура въпреки пазарната несигурност.

Индонезия отчете рязък спад на износа на палмово масло през април – до 1,78 милиона тона от 2,88 милиона тона през март. Вътрешното потребление също намаля, а запасите се увеличиха до 3,05 милиона тона. Този модел сигнализира за слаб интерес към биодизел и потенциален регионален излишък.

В сектора на животновъдството в САЩ, броят на свинете се увеличи леко до 75,14 милиона глави. Увеличеният брой прасенца на котило и по-високият обем на клане предполагат нарастващо търсене на фуражи. Все пак, реалното отражение върху потреблението на царевица и соя ще зависи от общото търсене на месо и предстоящите регулаторни промени.

Прогноза за следващите седмици

С поглед напред, пазарните участници ще следят отблизо предстоящия доклад на USDA за заетите площи, който се очаква да потвърди високи нива на засаждане – 95,4 милиона акра за царевица и 83,5 милиона акра за соя. Комбинирани с нестабилни метеорологични прогнози, тези стойности оставят производствените рискове балансирани.

Очаква се времето да остане решаващ фактор. Прогнозите сочат, че юли може да донесе продължителни горещи и сухи условия в големи части от Северна Америка и Европа, което ще постави допълнителен стрес върху пролетните култури и може да ограничи добивите. Рисковете от застудяване в Южна Бразилия също остават и могат да повлияят на резултатите от втората реколта царевица.

С напредването на жътвата в Северното полукълбо и ожесточената конкуренция за износ, търговците ще трябва да се ориентират в условия на изобилна предлагане, логистични затруднения, геополитически напрежения и неравномерно търсене. Глобалният зърнен пазар се намира в повратен момент, с очаквана продължаваща волатилност през следващите седмици.