БЪЛГАРСКИ ПАЗАР

Силно начало на жътвената кампания и положителни прогнози

Официалното откриване на жътвена кампания 2025 се състоя във Видинска област, организирано от Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ). Събитието бе домакинствано от стопанството на „Агро – Цар Петрово“, като участие взеха заместник-министрите на земеделието, представители на местната власт и секторни организации. Прогнозите на Министерството на земеделието и храните сочат над 6 млн. тона пшеница с добро качество и около 900 хил. тона ечемик, което затвърждава позициите на страната като стабилен производител и износител на зърнени култури.

Климатични предизвикателства и тревоги в Северозападна България

Въпреки положителния старт на кампанията, регионът на Видин се сблъсква с остър недостиг на валежи и високи температури. Според Жечко Андрейнски, председател на Видинския съюз на зърнопроизводителите, положението при пролетните култури е критично и добивите може да бъдат „трагични“, ако скоро не паднат валежи. Той настоява за спешно възстановяване на напоителната инфраструктура, като припомня, че край Видин минава Дунав и има 34 водоема, които остават неизползвани.

Ценови сигнали и международни пазари

Цените на пшеницата в Париж и Чикаго отбелязаха рязко покачване в началото на седмицата, достигайки до 203 евро/тон на борсата Matif. Основен двигател на поскъпването бяха геополитическите събития – въздушните удари на Израел по иранска ядрена инфраструктура. Тези фактори предизвикаха бързи покачвания на цените на петрола и повишиха напрежението на зърнените пазари. Въпреки това, според анализатори като Андрей Сизов от Sovecon, движението е по-скоро спекулативно и краткотрайно, като се очаква цените да се върнат под 200 евро/тон при стабилизиране на напрежението.

Същевременно, руската и румънската пшеница продължават да доминират с конкурентни FOB цени около $221–224/тон за юли, което е с близо $10 под френските оферти. В този контекст българската пшеница също може да излезе като ценово предимство, особено в комбинация с очакваната добра реколта.

ГЛОБАЛЕН ПАЗАР

Метеорологични условия и състояние на културите формират смесени тенденции при фючърсите

Фючърсите на пшеницата отбелязаха турбулентна седмица, като в средата ѝ започнаха да поскъпват заради задълбочаваща се суша в руските региони Краснодар и Ростов, както и заради продължителната сухота в южните щати на САЩ и части от Европа. Въпреки това, до петък юлският договор за пшеница на CBOT за 2025 г. спадна до $5.67¾ за бушел, понижение от 6½ цента, след като фиксирането на печалби и изтичането на опции оказаха натиск върху настроенията на търговците. Въпреки че USDA отчете 427 170 метрични тона износни продажби – в рамките на очакванията – този обем бе с 27.6% под миналогодишния, което допълнително натежа на пазара. Междувременно състоянието на меката пшеница във Франция леко се влоши – от 70% на 68% оценени като добро/отлично, на фона на трайни горещини и ниски валежи.

Цените на царевицата отбелязаха умерен ръст в началото на седмицата, но до петък договорът за юли 2025 г. се затвори на $4.28¾ за бушел, понижение от 4¾ цента. Горещата метеорологична прогноза за Източния пояс на царевицата и неравномерните валежи в останалите региони засилиха несигурността около добивите. Данните на USDA предоставиха известна подкрепа, с 903 792 метрични тона регистрирани продажби за 2024/25 г. – ръст от 14.2% спрямо предходната седмица. Все пак ниските средни цени на наличната продукция в страната и техническите продажби ограничиха по-нататъшен възход.

Соята също премина през значителни колебания. Договорът за юли 2025 г. завърши седмицата на ниво $10.68 за бушел, спад от 6¾ цента. В началото на седмицата цените достигнаха връх, подкрепени от рекорден внос на Китай през май – 12.11 млн. метрични тона от Бразилия и 1.63 млн. тона от САЩ. Въпреки това, фиксиране на печалби, изтичане на опции и слабост на пазарите на соев шрот и соево масло доведоха до корекция. USDA потвърди най-силните продажби на стара реколта от 14 седмици насам – 539 511 метрични тона, което подкрепи краткосрочните фундаменти.

Геополитически шокове и политически промени формират нова търговска динамика

Геополитическите събития и променящите се регулаторни рамки играха ключова роля в оформянето на пазарното поведение тази седмица, като засилиха волатилността и пренаредиха очакванията по веригите за доставки и регионалната конкурентоспособност.

Напрежението в Близкия изток ескалира рязко, след като Израел извърши въздушни удари по иранска ядрена инфраструктура в началото на седмицата. Пазарната реакция бе моментална – покачване на цените на суровия петрол и повишена предпазливост при търговията със суровини. Зърнените пазари се подготвиха за възможни последици по транспортните маршрути, повишени застрахователни разходи и валутни колебания. Тази несигурност добави спекулативен елемент към фючърсите, особено на пшеницата, която традиционно реагира чувствително на геополитическа нестабилност.

Русия запази силен официален тон в прогнозите си, залагайки на реколта от 90 млн. метрични тона пшеница и 45 млн. тона износ за 2025/26. Въпреки това, локализирани обявявания на суша – особено в ключовите производствени райони Краснодар и Ростов – подложиха тези прогнози на съмнение. Участниците на пазара следят отблизо докладите за състоянието на културите и ценовата динамика на руските оферти, тъй като евентуално понижение на продукцията може да пренасочи търговските потоци към Европа и Северна Америка.

Украйна стартира жътвата за 2025 г. с първи резултати от 34 800 тона ечемик и грах. Добивите са по-ниски спрямо миналата година, а правителството предупреди, че неблагоприятното време може да доведе до спад от 10% в общото зърнено производство. Това се случва на фона на натиск от слаба инфраструктура, политическа нестабилност и нови квоти и мита, наложени от ЕС в началото на юни. Въпреки че цените все още не са реагирали остро, дългосрочните ефекти биха могли да пренасочат търговията към съседни черноморски пристанища в Румъния и България.

В Индия бяха обявени мащабни регулаторни реформи, целящи повишаване на проследимостта и безопасността на земеделските входове – семена и пестициди. Целта е да се хармонизират индийските практики с международните стандарти, особено за маслодайни култури и бобови растения. Едновременно с това, износът на рапичен шрот от Индия към Китай бележи рекорден ръст, подкрепен от китайските усилия да заменят канадски доставки поради политически конфликти.

Китай бе доминираща сила на зърнените пазари тази седмица, не само с рекордния си внос на соя от Бразилия и САЩ, но и с целенасочени държавни действия за гарантиране на дългосрочна продоволствена сигурност. Държавни компании вече са сключили договори за доставки за Q3 и Q4, което говори за поддържано търсене. Анализатори отбелязват, че въпреки силната текуща активност, бъдещата стратегия зависи от изхода на търговските преговори между САЩ и Китай и по-широките геополитически процеси.

Бразилия попадна в центъра на вниманието с аграрна експанзия – придобиването от Cargill на завод за преработка и рафиниране на соя в щата Баия. Това е стратегически ход към добавена стойност и засилване на износа на готови продукти. Страната утвърждава ролята си не само като доставчик на суровини, но и като ключов участник в индустриалната верига на соевия комплекс. Този ход съвпада с увеличеното търсене от Азия и Близкия изток, което налага конкурентни и преработени продукти.

В Ирак бе открит мелничен комбинат с капацитет от 1 милион тона годишно в провинция Бабел. Проектът, осъществен от Etihad Food Industries, се очаква да намали вноса на брашно с до $750 милиона годишно. Това ще преструктурира търсенето на пшеница в страната и може да намали зависимостта ѝ от основни доставчици като Австралия, Русия и САЩ.

От логистична гледна точка, решението на Турция да увеличи таксите за преминаване през Босфора с 15% от 1 юли ще има директно отражение върху зърнения износ от Черно море. Това е четвъртото увеличение от 2022 г. насам, свързано с инфлация и индексация спрямо златото. Това развитие може да насърчи експортьорите да пренасочат товари през Румъния и България, затвърждавайки ролята на пристанищата Констанца и Варна.

Обобщено, събитията от седмицата подчертават по-широка тенденция – глобалните зърнени пазари стават все по-многополюсни и чувствителни към риска. Националните стратегии за продоволствена сигурност, регионалното пренареждане на търговските потоци и климатичните рискове се сливат в общ процес на трансформация на търговските модели и ценообразуването в следващите месеци.

Развитие на зърнения пазар в Черноморския регион

Черноморският регион отбелязва значително възстановяване в зърнопроизводството, воден от Румъния и България. Румъния очаква рекордна реколта от пшеница през 2025 г., като благоприятните валежи и добрите агрометеорологични условия създават предпоставки за добиви до 14–15 милиона тона – най-високото ниво досега. Сеитбата на рапица също достигна рекордни нива – над 700 хиляди хектара, като се очакват високи добиви. За сметка на това, засетите площи с ечемик намаляват, което показва пренасочване към пшеница. Площите с царевица остават стабилни, но прогнозите за добив зависят от времето.

България също отчита възстановяване на производството на маслодайни култури след три последователни сушави години. Според USDA производството на слънчоглед ще достигне 2 милиона тона (+22% на годишна база), а на рапица – 240 хиляди тона (+25%). Българското Министерство на земеделието прогнозира добиви над средните за последните пет години, особено за рапицата, чиито площи нарастват с 51%. При благоприятни летни условия слънчогледовата реколта може значително да се възстанови след слабото представяне през 2024 г.

От логистична гледна точка, Турция ще повиши таксите за преминаване през Босфора и Дарданелите с 15% от 1 юли. Това увеличение, четвърто от 2022 г. насам, може да отклони търговските потоци към пристанищата по Дунав в Румъния и България, подчертавайки тяхната растяща роля в агроизноса на Европа.

Стратегически ходове в глобалните аграрни вериги за доставки

Апетитът на Китай към соята доминира заглавията тази седмица. Вносът през май достигна рекордните 13.92 милиона метрични тона, като по-голямата част беше доставена от Бразилия. Скокът се дължи на възстановената логистика в пристанищата и привлекателните маржове за преработка. Анализатори прогнозират, че вносът през третото тримесечие ще остане висок, въпреки че тенденциите през четвъртото тримесечие ще зависят в голяма степен от резултатите от търговските политики със САЩ.
В Бразилия Cargill разшири своята оперативна мощност чрез придобиване на завод за преработка и рафиниране на соя в щата Баия. Този ход отразява силното световно търсене на соев шрот и позиционира Бразилия като по-доминантен доставчик с добавена стойност във веригата на протеиновите продукти. Освен това Бразилия обяви, че е свободна от птичи грип в индустриалните ферми, което позволява възобновяване на износа на птиче месо. Това решение е от ключово значение за задоволяване на продължаващото търсене от Китай и Европа, където Бразилия държи над една трета от световния пазарен дял на износа.
Ирак също привлече вниманието с откриването на мелница с капацитет от 1 милион тона годишно в провинция Бабел. Увеличеното вътрешно производство може да намали нуждите от годишен внос на пшеница с 750 милиона долара, като това променя потока на търговия със зърно в региона.

Прогноза за времето и логистични актуализации

Сухи и топли метеорологични условия се задържаха в ключови региони за производство на зърно. В САЩ така нареченият Corn Belt (Зърнен пояс) се сблъсква с високи температури, особено в източните щати, което стресира младите посеви от царевица. В северните равнини валяха частични полезни дъждове, докато в централните равнини – особено в Канзас и Небраска – сушата продължава.
В Европа горещи вълни и продължителна суша застрашават състоянието на посевите. Франция, един от водещите производители на мека пшеница, отбеляза допълнително влошаване на рейтингите за качеството на реколтата. За разлика от това, Аржентина постигна стабилен напредък в полетата с царевица и пшеница. Прибирането на царевицата достигна половината от площите, като в някои райони добивите изненадаха положително, въпреки че мокрите почви след майските наводнения забавят работата. Жътвата на соя е почти приключила, а сеитбата на пшеница изпреварва обичайния темп.
Превозът на зърно с баржи по река Мисисипи леко се увеличи. Износът на соя скочи с над 80% спрямо предходната седмица, отразявайки нарастващата експортна активност и подобрените логистични условия по реката. Производството на етанол в САЩ леко спадна до 1.109 милиона барела дневно, докато запасите от етанол се повишиха с 1.6% до 24.12 милиона барела. Докато кредитите за смесване на етанол се увеличиха, тези за биодизел се понижиха, добавяйки допълнителна несигурност на пазара на биогорива.
Мусонната активност в Индия остана под сезонните норми, особено в източната и североизточната част на страната. Въпреки че условията все още не са тревожни, ранната сеитба на соя и ориз може да се забави, ако метеорологичните модели не се подобрят скоро.

Световният зърнен пазар приключи седмицата с разнопосочни резултати при основните култури. Макроикономическите рискове – геополитическо напрежение, климатична нестабилност и конкуренция при износа – продължават да определят посоката на цените. Силното търсене от страна на Китай и устойчивостта на Южна Америка предлагат подкрепа в краткосрочен план, докато несигурността в региона на Черно море и метеорологичните условия в Северна Америка остават ключови фактори с непредсказуемо въздействие. След изтичането на юлските опции и отчитането на актуализираните данни от USDA, следващата седмица ще бъде повлияна основно от докладите за състоянието на културите и глобалните дипломатически развития.