Пшеница

Юлските фючърси за 2025 г. на пшеницата SRW в Чикаго затвориха на цена от $5.37 за бушел, което е спад с 7 1/4 цента. Пазарът беше под натиск заради слаби инспекции на износа от САЩ и понижени оценки за състоянието на реколтата, въпреки началото на жътвата. Продължават опасенията относно нееднозначните глобални перспективи за добив, особено в сухите райони на Украйна, в контраст с по-обещаващите реколти в Румъния и България.

Царевица

Юлските фючърси затвориха на цена от $4.35 за бушел, спад от 9 3/4 цента. Загубите бяха провокирани от негативните данни на USDA за инспекции и променливите агроклиматични условия в САЩ. Въпреки лекото подобрение на състоянието на културите, конкуренцията от силната втора реколта в Бразилия и логистичните предизвикателства в Украйна продължават да влияят негативно върху пазарните настроения.

Соя

Юлските фючърси на соята останаха без промяна, като затвориха на $10.70 за бушел. Пазарът беше подкрепен от ръстовете при соевото масло и рекордните данни за смилане през май, въпреки слаби инспекции на износа и влошаване на оценките за състоянието на културите. Политическите промени в биогоривата и стратегическото складиране от страна на Китай също оказаха влияние върху пазара на маслодайни култури.

Движения на световния пазар и ключови развития – 16 юни 2025 г.

Световният зърнен пазар започна седмицата под интензивен натиск от серия геополитически и макроикономически развития, които оформят поведението на пазарите и нагласите на търговците. В центъра на вниманието беше ескалацията на военния конфликт в Близкия изток, след като Израел извърши масирани въздушни удари върху ирански ядрени съоръжения в петък. Атаките бяха насочени към стратегическа инфраструктура и доведоха до смъртта на няколко висши ирански военни, включително ръководители на Революционната гвардия и националния генерален щаб. Експлозии разтърсиха Техеран и Натанз, като Иран обеща ответни удари срещу Израел и евентуално срещу американски интереси. Въпреки че няма потвърдени изтичания на радиация, мащабът на операцията – в която са участвали около 200 самолета – предизвика страхове от по-широк конфликт и доведе до рязко поскъпване на петрола.

Непосредствената последица от тази ескалация беше увеличената волатилност на енергийните пазари. Цените на суровия петрол нараснаха значително поради опасения за прекъсване на корабоплаването в Персийския залив и Червено море – ключови маршрути за логистиката на горива и зърно. По-високите разходи за горива могат скоро да се отразят в увеличени разходи за торове, транспорт и земеделски суровини в световен мащаб, влияейки на маржовете на печалба и потенциално променяйки решенията за сеитба в основни производителски страни. Инвеститорите насочиха средства към "сигурни активи", което доведе до намалена ликвидност на стоковите пазари, включително зърнените.

Междувременно данните от Министерството на земеделието на САЩ (USDA) потвърдиха предпазливото пазарно настроение. Инспекциите на износа за седмицата показаха едва 286 546 метрични тона пшеница – спад спрямо 338 330 тона предходната седмица и под пазарните очаквания. Инспекциите на царевицата паднаха до 1.078 милиона тона, а тези на соята – до 276 197 тона. Данните затвърдиха разказа за забавен износ от САЩ и намалена конкурентоспособност на фона на агресивни ценови предложения и логистични предимства от Черноморския регион и Южна Америка.

Оценките за състоянието на реколтите добавиха още един слой на безпокойство. Състоянието на зимната пшеница в САЩ спадна до 47% "добро до отлично", с два процентни пункта по-ниско от предходната седмица. При царевицата имаше леко подобрение до 72%, докато соята падна с три пункта до 70%. Тези промени подчертават продължаващите климатични предизвикателства в Зърнения пояс на САЩ – постоянна суша в Канзас и южните щати, както и прекомерни валежи в части от Средния запад. Времето остава непредсказуемо, а актуализираните прогнози сочат нестабилност, която може да забави реколтирането и сеитбата.

На макроикономическо ниво пазарните участници следят внимателно потенциалните политически промени в САЩ. Президентът Доналд Тръмп потвърди намерението си да въведе нови мита, като официалните уведомления към търговските партньори се очакват до края на юни. Земеделската общност е особено чувствителна към тези развития, припомняйки си предишни вълни от ответни мита, които сериозно засегнаха износа на САЩ към ключови пазари като Китай, Мексико и Европейския съюз. Срокът за въвеждане на мерките – 9 юли – е от критично значение за бъдещи договорни стратегии.

Политиката за биогорива също продължава да влияе на динамиката на маслодайните култури. Очаква се Агенцията за опазване на околната среда на САЩ да намали изискванията за смесване на биодизел от биомаса за периода 2026–27 г., което би ограничило вътрешното търсене на соево масло. В отговор фючърсите на соевото масло показват относителна устойчивост, подкрепени от силно търсене от Азия – особено от Индия и Китай. Въпреки това, маржовете за преработка в САЩ остават под натиск поради бавни продажби от фермерите и ниско натоварване на преработвателните мощности.

В Европа безмитният внос на етанол от САЩ разклати местния сектор на биогоривата. Основни заводи като Vivergo и Ensus намалиха покупките на пшеница и предупредиха за възможни спирания поради влошени маржове. Ако това се реализира, търсенето на пшеница в Обединеното кралство и части от континентална Европа може да спадне, задълбочавайки свръхпредлагането и отслабвайки регионалните цени. Трудностите в сектора на етанола подчертават непредвидените последици от търговската либерализация върху използването на зърно.

Черноморският регион продължава да се развива като стратегически зърнен коридор. Румъния, България и Украйна се готвят за силни реколти, като се очаква румънският добив на царевица да достигне 11.4 милиона тона, а българският – да се удвои до 3.3 милиона тона. Украйна приключи пролетната сеитба, но износът на зърно остава нисък – със спад от 19% на годишна база. Краят на безмитния достъп до ЕС насочва украинските търговци към пазари в Близкия изток, особено Йордания и Турция. Климатичните условия са неравномерни – Русия се радва на скорошни валежи, докато южна Украйна и Турция страдат от засушаване.

Вносната активност на Индия също променя пазара на растителни масла. През май вносът на палмово масло скочи с 84% спрямо предходния месец, като се наблюдаваха значителни увеличения и при соевото и слънчогледовото масло. Решението на индийското правителство да намали наполовина митата върху вноса на сурови хранителни масла насърчава вноса на необработени продукти пред рафинирани, като укрепва маржовете на вътрешните рафинерии и подпомага стабилизирането на цените на храните.

В Китай вносът на соя достигна рекордните 13.92 милиона тона през май, като основният доставчик е Бразилия. Ръстът отразява текущите усилия за стратегическо складиране на фона на блокирани търговски преговори със САЩ. Въпреки признаци за диалог, високите мита върху американски земеделски продукти остават в сила. Китайските преработватели резервираха поне 40 бразилски пратки соя още в началото на април, осигурявайки постоянен поток от суровина за вътрешна преработка, въпреки слабата рентабилност в свиневъдния сектор.

И накрая, настроенията при търговията с фючърси остават силно нестабилни. Пшеницата, царевицата и соята записаха загуби в петък, а в понеделник пшеницата и царевицата продължиха низходящия си тренд, докато соята остана стабилна. Соевият шрот и царевицата продължават да изостават, докато соевото масло изпъква с високо международно търсене. Пазарните участници остават силно чувствителни към всякакви макроикономически, климатични или търговски новини, навигирайки през период на преплетени рискове и структурни промени.