БЪЛГАРСКИ ПАЗАР

България е на път да постигне силен зърнен сезон през 2025/26 г., като производството на пшеница се очаква да достигне около 7 милиона тона, а на ечемик – около 1 милион тона, според USDA FAS. Благоприятните климатични условия през пролетта създадоха предпоставки за добри добиви от зимни култури, въпреки частични щети от късни пролетни студове. Очакванията за царевицата също са позитивни, с прогнозирано възстановяване до 1.8–2.1 млн. тона според USDA FAS, благодарение на повишено търсене и увеличен внос през сезона.

На фона на изключително ниски добиви през 2024 г., фермерите остават предпазливи в сеитбата, но запазеното търсене от индустрии като нишесте и етанол поддържа активност на пазара. Износът на пшеница достига 5.63 млн. тона до края на май, с преобладаващи доставки към страни извън ЕС като Египет, Алжир и Тайланд. Междувременно вносът на царевица е нараснал значително спрямо миналата година.

Интересът към твърда пшеница в Северна България също расте, въпреки традиционната ѝ ограниченост до южните райони. Новите метеорологични реалности и експортният потенциал засилват интереса към културата. За подобряване на устойчивостта се разширява и системата за противоградова защита, с изграждане на нови площадки в Северна България, които обхващат над 230 000 хектара земеделска земя.

ГЛОБАЛЕН ПАЗАР

Геополитическа и търговска нестабилност засилват пазарната несигурност

Изминалата седмица донесе сериозни сътресения на геополитическия и търговския фронт, предизвиквайки вълни от несигурност в системата на земеделските стоки. Най-забележителното събитие бе в петък сутринта, когато Израел започна координирани въздушни удари върху Иран, насочени към ядрените му съоръжения – операция, определена като най-мащабната израелска военна акция в последните години. В нападението участваха над 200 самолета, а при ударите загинаха висши ирански командири, включително ръководителят на Корпуса на революционната гвардия и началникът на генералния щаб. Експлозии бяха регистрирани в няколко града, включително Техеран и Натанц – ключов център за обогатяване на уран, макар че не бяха съобщени непосредствени пробиви в ядрената безопасност.

Този акт на военна агресия доведе до ново равнище на геополитически риск в Близкия изток, като Иран обеща ответни действия, а регионалните сили се подготвят за евентуална ескалация. Цените на петрола скочиха веднага след атаките, отразявайки опасенията на инвеститорите от възможни смущения в енергийните доставки и корабоплаването. За световния зърнен пазар последствията са дълбоки – по-високите енергийни цени оскъпяват производствените разходи, особено за торове и горива, а повишеният риск в Персийския залив и Червено море може да доведе до забавяния или пренасочване на доставки между Азия, Европа и Близкия изток. Психологическият ефект върху пазарните участници също е значителен, тъй като глобалните търговци стават по-предпазливи, намалявайки ликвидността и апетита към дългосрочни договори.

На търговския фронт, Съединените щати сигнализираха за значителна промяна в политиката си, след като президентът Доналд Тръмп потвърди, че до две седмици ще бъдат изпратени писма до търговски партньори с конкретика за едностранно въвеждане на нови мита. Това следва временното отлагане на митнически увеличения през април, но този път намеренията изглеждат решителни. С наближаващия краен срок 9 юли, се очаква повторно въвеждане на по-високи мита за множество икономики, включително в Европа и Азия. Земеделските стоки вероятно ще бъдат директно засегнати. Предишни случаи на увеличени мита от страна на САЩ доведоха до ответни действия от страна на ключови купувачи на американско зърно като Китай, Мексико и Европейския съюз.

Рисковете са особено високи за соята, царевицата и пшеницата. Китай остава най-големият вносител на соя в света, а всяко влошаване в търговските отношения между САЩ и Китай би насочило китайското търсене към южноамерикански износители – най-вече Бразилия. Последните рекордни покупки на соя от страна на Китай, предимно от Бразилия, вече подсказват за предварителна смяна на източника на доставки, предвид продължаващата несигурност. Пълен срив на търговската нормализация би намалил още повече пазарния дял на САЩ и би задълбочил разделението на световната зърнена търговия.

Освен митата, по-агресивната търговска позиция на САЩ би могла да усложни и решенията относно биогоривата и енергийната политика. Очакваното намаляване на квотите за биодизел от Агенцията за опазване на околната среда за 2026 и 2027 г. вече буди тревога сред аграрния сектор, особено сред производителите на соя и маслодайни култури. Потенциалното съвпадение между по-ниски цели за биогорива и по-строги търговски ограничения може да намали вътрешното търсене на соево олио и да отслаби международната конкурентоспособност на САЩ.

Накрая, спирането на покупките на пшеница от британския завод за етанол Vivergo отразява косвените ефекти от пренастройката на митническите споразумения. Новото търговско споразумение със САЩ, което позволява безмитен внос на етанол във Великобритания, поставя местните производители на биогорива в неизгодна позиция. Ако такива затваряния се реализират, това ще намали вътрешното потребление на пшеница във Великобритания, ще увеличи излишъка за износ и ще засили вече съществуващото напрежение от пренасищане на глобалния пазар на пшеница. Други инсталации, като Ensus, също предупредиха за възможно спиране на дейността си, което подчертава, че дори позитивно представени политики на либерализация могат да създадат сериозни структурни сътресения в търсенето на суровини.

В обобщение, геополитическите и търговски събития от тази седмица представляват критичен момент за световния зърнен пазар. Комбинацията от военни конфликти, растящи енергийни разходи, митническа нестабилност и променяща се биоенергийна динамика застрашава да засили ценовата волатилност, да пренасочи търговските потоци и да разклати сигурността в търсенето. Пазарът е изправен пред съвпадение на външни рискове, които до голяма степен са извън контрола на земеделските производители, но дълбоко вградени в логистичната, финансовата и регулаторната структура на глобалната търговия със зърно.

Динамика в Черноморския регион и регионални промени

Черноморският регион се очертава като водещ фактор за зърнения пазар през 2025/26 г., като Румъния, България и Украйна очакват солидни реколти. Производството на царевица в Румъния се прогнозира на 11.4 млн. тона, което е с 76% повече от миналата година, докато в България добивът може да се удвои до 3.3 млн. тона. Украйна очаква 31 млн. тона, подпомогнати от навременна сеитба и благоприятни климатични условия. Цените на новата царевична реколта вече са под натиск, със сделки около $212–216/тон FOB, което отразява високите очаквания за предлагане и значителен отлив от търговията със стара реколта.

Производството на пшеница също се очаква да бъде силно. В Румъния добивът може да достигне рекордните 14–15 млн. тона, а в България – около 7 млн. тона. Страната вече е изнесла над 5.6 млн. тона пшеница този сезон, основно за пазари извън ЕС. В Украйна отпадането на безмитния достъп до ЕС насочва търговците към Близкия изток, включително към търгове в Йордания.

Турция се превърна в най-големия вносител на украинска царевица благодарение на намалени мита, което доведе до внос от 2.6 млн. тона. С очакван дефицит на производство и през 2025/26 г., търсенето в Турция вероятно ще остане силно. В същото време, транспортните разходи в региона паднаха до най-ниските си нива от години, което временно облекчава експортния натиск, въпреки че растящите обеми през втората половина на годината могат да натоварят логистиката.

Маслодайният пазар също е активен – цените на слънчогледа в Украйна нараснаха рязко, подкрепени от силно търсене в Азия и Близкия изток. Търговците следят отблизо регулаторните промени, особено свързани с правилата на ЕС относно обезлесяването и ограниченията за ГМО вноса в Турция. Като цяло, Черноморието се утвърждава като ключов източник на конкурентноспособно зърно, способно да влияе значително върху глобалните цени и търговски потоци през следващите месеци.

Метеорологичните условия по континентите оформят перспективите за реколтата

Времето продължи да играе ключова роля в определянето на добивния потенциал и напредъка на жътвата по целия свят. В Северна Америка ситуацията варираше значително по региони. В северните равнини се наблюдаваха разпръснати валежи и периодични бури, които донесоха облекчение за засушените зони и подпомогнаха поникването на пролетната пшеница. За разлика от това, в централните и южни равнини сушата остана сериозен проблем, особено в Канзас и Небраска, където царевицата и пшеницата продължават да страдат от недостиг на влага. Прекомерни валежи засегнаха източен Тексас, забавяйки жътвата на пшеницата и увеличавайки риска от локални наводнения. В Средния Запад ситуацията беше смесена: благоприятната влага помогна на западните райони, но забави полевите дейности в царевичния пояс, като прогнозите сочат по-активни валежи в идните дни.

В канадските прерии се запази положителната тенденция от началото на юни – повторните валежи подобриха почвената влага и намалиха риска от горски пожари. Температурите варираха между провинциите, което може да предотврати ранния топлинен стрес.

В Южна Америка условията в Бразилия бяха контрастни. Докато централните и северни райони останаха относително сухи, южна Бразилия получи значителни валежи, които подпомогнаха развитието на пшеницата, но забавиха жътвата на царевица. Втората реколта от царевица – основният дял от производството в страната – продължава да среща локализиран натиск заради излишна влага. В Аржентина силни валежи в североизточната част нарушиха графика за жътвата на царевица и соя, но подобриха почвената влажност за новосети зимни култури. Температурите спаднаха под обичайното в някои югозападни провинции, което засили регионалните различия в състоянието на културите.

В Европа прогнозата става все по-притеснителна. Топлото и сухо време се засили в Централна и Южна Европа, като Франция, Германия и части от Италия показват ранни признаци на топлинен стрес върху царевица и мека пшеница. Въпреки че разпръснати валежи преминаха през Източна Европа и Балканите, общото количество валежи остана под сезонните норми. Почвената влага в основни производствени райони достигна най-ниски нива за последните години, което застрашава развитието на реколтата през средата на сезона, ако сушата продължи.

В Черноморския регион руските земеделски земи получиха така нужните валежи – между 10 и 40 мм над нормата в някои зони – което помогна за стабилизирането на пшеницата и царевицата. В Украйна и Турция обаче остава сухо, предизвиквайки притеснения относно добивите в края на сезона. Ростов – водещата област по производство на пшеница в Русия – остава в извънредно положение поради суша. Въпреки че Москва запази прогнозата си за реколта от 80.6 млн. тона, локалните рискове се увеличават. Регионът остава геополитически чувствителен, а продължаващият конфликт в Източна Украйна усложнява логистиката и очакванията за доставки.

Корекции в прогнозите за производство при ключови доставчици

Бразилската национална агенция Conab повиши прогнозата си за производство на царевица за 2024–25 г. до 128.3 млн. тона, позовавайки се на добри добиви и благоприятни условия в няколко щата. Тази корекция доближава резултата до рекордното производство, макар че частни анализатори прогнозират дори 140 млн. тона. Производството на соя също беше коригирано нагоре с 1.3 млн. тона до 169.6 млн. тона, отразявайки стабилното представяне в ключови региони. Въпреки локални забавяния от валежи, износният капацитет на Бразилия остава силен.

В Аржентина картината също се подобри. Прогнозата за производство на соя беше повишена до 50.3 млн. тона благодарение на благоприятни валежи. Жътвата на царевица продължи, макар че силни дъждове в североизтока предизвикаха временно забавяне. Засетите площи с пшеница достигнаха почти 40% от целевата площ, подпомогнати от добри почвени условия, въпреки че борсата в Росарио леко коригира надолу общата прогноза.

В Украйна пролетната сеитба приключи с общо 5.6 млн. хектара. Въпреки това износът на зърно изостава – общо 39.3 млн. тона за сезона досега, което е с почти 19% по-малко спрямо миналата година. АПК-Информ понижи националната прогноза за реколтата до 52.9 млн. тона – спад от 4.3% спрямо предходните очаквания. По-слаби перспективи за пшеницата и царевицата допринесоха за това. Руски анализатори потвърдиха очакванията за национална зърнена реколта от над 135 млн. тона, с доминиращ дял за пшеницата. Все пак, неравномерните валежи и логистичните пречки поставят под съмнение пълната реализация на тези обеми.

В ЕС и Обединеното кралство Coceral повиши прогнозата си за общата зърнена реколта за 2025 г. до 300.7 млн. тона. Корекцията нагоре се дължи на подобрени очаквания за мека пшеница и ечемик в Югоизточна Европа и Франция. Въпреки това, прогнозите за царевица бяха леко намалени заради преминаване към сеитба на слънчоглед и опасения относно намаляващата почвена влажност във Франция, Германия и Полша.

 Търговските тенденции показват силно търсене и структурни дисбаланси

Търговските потоци продължиха да се променят под влияние на пазарните сигнали и политически решения. Индия рязко увеличи вноса на палмово масло през май с 84% на месечна база – най-високото ниво от ноември насам. Увеличението обхвана и соево и слънчогледово масло и отразява ниски вътрешни запаси и атрактивни цени на суровите масла спрямо рафинираните продукти. Решението на индийското правителство да намали наполовина митата за внос на сурови масла насочи търсенето към палмово и соево масло и се очаква да подпомогне местната рафинерия и да ограничи инфлацията при храните.

Китай внесе рекордните 13.92 млн. тона соя през май. Повечето доставки идват от Бразилия и отразяват стратегическо натрупване на запаси на фона на продължаваща несигурност в търговските отношения със САЩ. Въпреки известен напредък в преговорите, високите мита върху американски селскостопански продукти остават в сила. През април китайски компании закупиха поне 40 кораба със соя от Бразилия. Високите темпове на доставки поддържат фуражните запаси въпреки слабите цени на свинското и ниската рентабилност на свинефермите.

В САЩ производството на етанол достигна нов връх от 1.12 млн. барела дневно. Сезонното търсене на бензин и повишената мобилност стимулираха производството на гориво от царевица. Очакваното публикуване на новите квоти за биогорива от EPA за 2026–27 г. обаче създава пазарна несигурност. Очакванията са, че квотите ще бъдат по-ниски от желанията на индустрията, което доведе до спад в цените на RIN кредитите и потенциален натиск върху търсенето на соево масло. Маржовете на преработка на соя вече са под натиск заради забавени продажби от фермерите и по-слаб обем по време на сеитбения сезон.

Напрежението в сектора на биогоривата се прехвърли и в Европа, където британският завод за етанол Vivergo преустанови покупките на пшеница. Причината е решението за безмитен внос на етанол от САЩ. Местните производители предупредиха, че тази политика застрашава капацитета им. Другият голям завод – Ensus – също е застрашен, като операторът му предупреди, че продължаването на дейността ще изисква спешна държавна подкрепа. Ако и двете инсталации намалят производството си, търсенето на британска фуражна пшеница ще спадне значително

Фючърсният пазар отразява крехка пазарна увереност

Фючърсите на зърно приключиха седмицата със спад, като пшеницата водеше пониженията. Пшеницата SRW в Чикаго спадна с 22¾ цента, KC HRW – с 20½ цента, а пролетната пшеница от Минеаполис – с 9 цента. Царевицата също отслабна с 9½ цента под натиска на реколтата в Бразилия и бавния износ. Соята поевтиня със 7¼ цента, а соевият шрот загуби $5.60. Единствено соевото масло поскъпна с 0.92 цента, благодарение на силното търсене от Азия и ръста на вноса в Индия и Китай.

От началото на годината резултатите варират: соята е нагоре с 4.9%, а соевото масло с впечатляващите 22%, задвижвано от глобалния интерес към растителни масла и биогорива. Фючърсите на царевица са с 4.8% по-ниски, а пшеницата SRW и HRW съответно със спад от 3.5% и 5.6%. Цените на соевия шрот също са под натиск, със спад от почти 5%. Пазарните настроения продължават да се оформят от напредъка в жътвата, търговските политики и нестабилните метеорологични прогнози.

Прогноза

Докато глобалният зърнен пазар навлиза в средата на юни, съвпадението на геополитически рискове, променящи се търговски отношения и нестабилни климатични условия продължава да определя посоката на пазара. Перспективите за производство в Южна Америка остават стабилни, но ситуацията в Черноморието, Европа и части от САЩ остава по-несигурна. Търговските отношения отново са в процес на пренастройка, а политиката по отношение на биогоривата остава ключов двигател на търсенето на маслодайни култури. Взаимодействието на тези фактори ще оформи както ценовата динамика, така и търговските потоци през идните седмици, правейки лятото на 2025 г. едно от най-внимателно наблюдаваните в последната история на аграрните пазари.