БЪЛГАРСКИ ПАЗАР

През първата седмица на юни 2025 г. българският зърнен пазар остава под натиска на външни фактори и вътрешни несигурности. Основните предизвикателства пред родните зърнопроизводители са свързани с пазарната реализация, нестабилността на цените и възможностите за достъп до инвестиционно финансиране.

Ценови натиск и международна конкуренция:
Цената на пшеницата падна до около 190 евро за тон, като причините са комплексни — от глобалното свръхпредлагане, до острата конкуренция между Украйна и Русия, които продължават да предлагат зърно на агресивни ценови нива. Въпреки че няма натиск от украинско зърно в момента, се наблюдават продажби от украински износители на българския пазар, което предизвиква притеснение сред производителите. Все още се очаква жътвата, което ще даде по-ясна представа за предлагането и ценовата тенденция.

Климатични условия и фитосанитарни проблеми:
Аграрната ситуация се характеризира с променливо време. Валежите през май са се отразили положително на развитието на есенниците, като част от добивния потенциал е възстановен след пролетните студове. Някои площи са засегнати от нападение на листни въшки, но своевременното пръскане е дало резултат. Все по-често се използват дронове за растителна защита, въпреки че наземната техника все още е широко разпространена.

Политическа несигурност и инвестиционен вакуум:
Сериозно разочарование се наблюдава сред фермерите относно инвестиционната мярка по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Очакванията за пренасочване на средства в размер на 60 млн. лв. се оказаха неоснователни към момента, като липсва официално одобрение от българските институции и Европейската комисия. Това поставя в риск проекти на зърнопроизводители, които разчитат на тази подкрепа за обновление на техника и инфраструктура.

Загуба на европейски пазари и нови търговски реалности:
Българските зърнопроизводители алармират, че през последните три години са изгубили своите традиционни пазари в ЕС, заменени от по-конкурентноспособно украинско зърно. Основната дестинация за българската пшеница в момента е Северна Африка. Предстоящото възстановяване на митата и квотите за украинския селскостопански износ от 6 юни 2025 г. дава надежда за възстановяване на позициите на българските зърнопроизводители в Западна Европа, но преходният режим предвижда ограничен безмитен внос — до около 580 000 т пшеница и 380 000 т царевица.

ГЛОБАЛЕН ПАЗАР

Политика и търговия: Седмица на стратегическо пренастройване
През седмицата търговската динамика и правителствените политики изиграха ключова роля в определянето на посоката на пазара, като глобалните играчи адаптираха стратегиите си спрямо търсенето, геополитическото напрежение и промените в субсидиите.

Едно от най-съществените събития беше решението на Египет да диверсифицира източниците си на внос на пшеница. Страната осъществи значителни покупки от Франция и Румъния, отдалечавайки се от традиционната си зависимост от Русия и Украйна. Този ход е сигнал за нарастваща несигурност относно надеждността на Черноморския регион и може да се превърне в модел и за други страни от Близкия изток и Северна Африка, което ще засили конкуренцията за европейската пшеница.

В същото време Китай продължи да затвърждава стратегията си за продоволствена сигурност. Страната официално разреши вноса на пшенично и ръжено брашно от Русия и възобнови търговските отношения с Канада, особено по отношение на шрота от рапица, сигнализирайки готовност за по-гъвкави доставки. Това позиционира Китай като все по-адаптивен фактор в глобалната зърнена търговия.

Украйна завърши кампанията по пролетна сеитба, въпреки трудностите. Очакванията за реколта остават стабилни – 28.3 млн. тона царевица и 22.6 млн. тона пшеница. Въпреки това, обявеното ограничаване на безмитните квоти от страна на ЕС от юни 2025 г. предизвика притеснения. Това е критично за украинските износители, които разчитат на европейските пазари. Очаква се Киев да търси нови търговски коридори в Азия, Близкия изток или Африка – стратегия, която ще изисква инвестиции и дипломатическа подкрепа.

В САЩ седмичните данни за експортните продажби бяха противоречиви. Въпреки силния интерес от Мексико, Нигерия, Бангладеш и Южна Корея, USDA отчете нетно намаление в старите продажби на пшеница и сериозен спад при новите договори. Въпреки това, експортът на пшеница през април достигна четиригодишен връх от 2.198 млн. тона, а износът на царевица нарасна с 21% спрямо предходната година.

Русия предприе стратегически ход за засилване на конкурентоспособността си чрез намаляване на износните мита за пшеница с 25% до 1023.5 рубли/тон. Също така, премахна митата за ечемик и намали таксите за царевица. Тези мерки целят да подсилят руските позиции в условия на падащи цени и засилваща се конкуренция от Южна Америка и САЩ.

Бразилия затвърди господстващата си роля в пазара на соя. През май страната изнесе над 14 млн. тона соя – повече от САЩ. Въпреки огнища на птичи грип, властите увериха, че ще възстановят пазарите чрез стриктни протоколи за биосигурност. Позицията на Бразилия в търговията със зърнени култури и протеини остана стабилна.

Аржентина запази прогнозите си за реколта от соя (50 млн. тона) и царевица (49 млн. тона), въпреки проблеми със засушаване при пшеницата. Засушаването застрашава сеитбата на пшеница през 2024/25. Междувременно, износът на етанол от САЩ намаля спрямо миналогодишните стойности, сигнализирайки спад в глобалното търсене на биогорива.

Водният трафик по река Мисисипи отчете увеличение на обемите при зърнените товари, въпреки лек спад в цените на баржи. Подобрението в логистиката подкрепя конкурентоспособността на САЩ в навечерието на лятната жътва.

Климат и културни условия: континентални контрасти
Климатът изигра както стабилизираща, така и дестабилизираща роля. В САЩ валежи и по-хладно време в северните и централни равнини подпомогнаха развитието на пшеницата, царевицата и соята. Обратно, прекомерната влажност в Средния Запад и делтата на Мисисипи забави сеитбата и застраши покълването на соята.

Канадските прерии продължиха да страдат от засушаване, което застрашава покълването на зърнени и маслодайни култури. Аржентина също изпита хлад и суша – слани забавиха растежа на пшеницата, но жътвата на соя и царевица вървеше добре.

В Бразилия валежи в южния „сафриня“ регион забавиха развитието на царевицата, докато сушата в пшеничните райони засили опасенията за добивите от новата реколта. Царевичният износ за май беше по-нисък спрямо предходната година.

Черноморският регион отбеляза благоприятни валежи в Украйна, подобрявайки влагата в горния почвен слой и повишавайки очакванията за добив. Прогнозите за реколта остават на 28.3 млн. тона царевица и 22.6 млн. тона пшеница. Южна Русия обаче продължава да страда от суша, което може да ограничи износния ѝ капацитет по-късно през лятото.

Климатичните прогнози глобално показват вероятност за развитие на климатичното явление Ла Ниня през есента. Това би могло да доведе до суша в Южна Америка и прекомерни валежи в части от Европа, като по този начин ще повлияе на графика за реколтата и глобалната търговия.

Фючърсни трендове: Пазар с предпазливи печалби и корекции
Фючърсите на пшеницата на CBOT за юли 2025 започнаха седмицата при $5.46¼ за бушел, спаднаха до $5.38¾ в четвъртък, преди да се възстановят леко до $5.45½ в петък. Пазарът беше повлиян както от слаби експортни данни, така и от опасения за закъснения в жътвата в южните щати.

Царевичните фючърси стартираха при $4.49½, достигнаха $4.36½ в четвъртък и се възстановиха до $4.39½ в петък. Данните за етанол от САЩ (1.105 млн. барела/ден) и износът дадоха подкрепа, но бразилската и аржентинската конкуренция и слабите нови договори оказаха натиск.

Фючърсите на соята тръгнаха от $10.43¼, достигнаха $10.41 в четвъртък и се покачиха до $10.51¾ в петък. Покачването бе подкрепено от дипломатическия разговор между президентите Тръмп и Си, но слабите продажби на соев шрот и масло ограничиха ръста. Аржентинската жътва достигна 88.7% при добри добиви, а износът на Бразилия за май беше 14.099 млн. тона.

Черноморският пазар: Стабилно производство, но политическа несигурност на хоризонта
Черноморският регион остана във фокуса на глобалното внимание тази седмица, тъй като Украйна и Русия навлизат в ключови фази на своите земеделски кампании. Въпреки стабилните производствени прогнози, регионът продължава да се сблъсква с геополитически натиск, инфраструктурни предизвикателства и нарастваща несигурност по отношение на търговските политики, които може да се отразят сериозно на глобалните пазари през следващите месеци.

Украйна завърши своята пролетна сеитбена кампания – значимо постижение, въпреки продължаващите логистични ограничения и високите рискове за сигурността, свързани с войната. Прогнозите за сезон 2024/25 остават стабилни, с очаквано производство на царевица от 28.3 милиона метрични тона и на пшеница от 22.6 милиона тона. Последните валежи подобриха влагата в почвата в много региони, повишавайки потенциала за добив в краткосрочен план. Все пак перспективите остават несигурни, като участниците на пазара следят внимателно за признаци на продължителна лятна суша, която може значително да повлияе на крайните обеми.

Износът на зърно от Украйна се ускори през май и достигна 4.04 милиона тона, основно чрез черноморските пристанища. Това бележи продължение на завръщането към морска логистика, след като през 2022 и началото на 2023 г. се разчиташе силно на сухопътни маршрути и р. Дунав. Най-голям дял от обема заема царевицата, подчертавайки ролята на Украйна като ключов доставчик на фуражни култури. От началото на маркетинговата година Украйна е изнесла над 20.6 млн. тона царевица, от които 17.5 млн. тона само от октомври насам – доказателство за устойчивата ѝ конкурентоспособност въпреки войната.

Сериозен повод за безпокойство обаче предизвика обявлението на Европейската комисия за постепенното премахване на безмитните квоти за внос от юни 2025 г. ЕС беше основен пазар за излишъците от украинско зърно през последните години. Очакваното ограничаване на преференциалния достъп може да доведе до пазарна дестабилизация, освен ако Украйна не успее да сключи нови търговски споразумения или да разшири достъпа си до пазари в Азия и Африка – процес, който ще изисква инвестиции в инфраструктура и политическа подкрепа.

От своя страна Русия продължава да укрепва експортната си позиция чрез агресивни политически интервенции. Правителството обяви намаление на митото за износ на пшеница с 25% до 1023.5 рубли на тон, пълна отмяна на митата за ечемик и намаления за царевица. Целта е да се защити пазарният дял на Русия в условията на падащи цени и засилена конкуренция от Южна Америка и САЩ. Все пак сушата в някои ключови земеделски области поставя под въпрос устойчивостта на настоящите прогнози за добив и продължителността на интензивния експортен темп.

Що се отнася до логистиката, дейността в черноморските пристанища се нормализира и доближава нивата отпреди кризата. Въпреки това, застрахователните и транспортните разходи остават високи в сравнение със западноевропейските стандарти. Украинското зърно продължава да среща регионални затруднения и закъснения, особено на границите с Румъния и Полша, поради оставащи регулаторни противоречия и протестите на местни фермери, притеснени от спад в цените.

Последната прогноза на ФАО предупреждава за възможен четиригодишен минимум в глобалните запаси от пшеница, въпреки лекото увеличение в общото производство. Това е особено значимо за Черноморския регион, където всяко неочаквано понижение в добивите или логистичен срив би могло да засили глобалния недостиг, особено в постжътвения период.

В заключение, Черноморският пазар остава както стълб, така и рисков фактор в глобалната зърнена търговия. Макар производствените данни да вдъхват умерен оптимизъм, взаимодействието между политиките, експортната конкуренция и климатичната несигурност правят региона стратегически значим – и силно нестабилен – с оглед на втората половина на 2024 г.

Ключови тенденции, движещи глобалния зърнен пазар
Няколко по-широки пазарни тенденции се откроиха през седмицата. Индексът на цените на храните на ФАО показа спад от 0.9% през май, като цените на зърнените култури намаляха с 1.8%. Най-значим беше спадът при царевицата, следван от понижения при пшеницата и соята, заради изобилната реколта в Южна Америка и очакваните рекордни добиви в САЩ.

По отношение на транспорта, тарифите за баржи по река Мисисипи в САЩ леко спаднаха, въпреки че обемът на превозеното зърно нарасна на седмична база. Това показва стабилно вътрешно търсене и ефективна логистика въпреки проблемите с ниските води по-рано през годината.

Също така, натрупаният износ на царевица от Украйна от юли насам надхвърли 20.6 млн. тона, от които 17.5 млн. тона след октомври. Въпреки това, очакваното намаление на квотите от ЕС през 2025 г. може да ограничи този ръст. Междувременно Мароко увеличи своята зависимост от вноса – закупувайки 6.05 млн. тона пшеница, основно от Франция и Русия, както и растящи обеми царевица.

Палмовото масло също повлия на пазара на маслодайни култури. Запасите в Малайзия достигнаха 2.01 млн. тона през май поради силно производство и увеличен внос на по-евтино индонезийско палмово масло. Това натрупване на инвентар ограничи поскъпването на соевото масло и внесе допълнителна сложност в ценообразуването на соята на глобално ниво.

Перспективи: Несигурност пред сезонния преход
С навлизането в летния сезон пазарът на зърнени култури остава нестабилен. Напредъкът на жътвата в Северното полукълбо, вероятността за Ла Ниня и последиците от промяната в търговските взаимоотношения ще бъдат решаващи за ценовата посока. При смесени сигнали относно производството, времето и търсенето, пазарите вероятно ще останат колебливи и зависими от новинарския поток в краткосрочен план.

Настроенията в началото на седмицата бяха умерено оптимистични, но сега отстъпиха място на предпазливост и повишено внимание. Търговци и анализатори ще следят отблизо геополитическите новини, аграрните доклади и макроикономическите индикатори, които могат да предизвикат рязка пренастройка в деликатно балансирания глобален пазар.