С прехода от май към юни, световният зърнен пазар преживя динамична седмица, белязана от промени в търговските политики, смесени метеорологични сигнали, стратегическо пренасочване на износа от Черноморския регион и колебливо движение на цените по основните борсови контракти. От Вашингтон до Киев и от Буенос Айрес до Вътрешна Монголия, развитието в логистиката, политиките и климата продължава да променя очакванията за селскостопанския сезон 2025/26.

Стратегически политики и пазарни тенденции

Тази седмица отбеляза повратна точка в начина, по който се управлява и пренасочва световната търговия със зърнени култури, със значителни стратегически промени в търговски съюзи, износни ограничения и регулаторни решения, отекващи на ключови пазари.

Украйна се открои с нова стратегия за диверсификация на износа — съществено геополитическо и търговско пренареждане. Изправени пред квоти на ЕС и намаляващо търсене от страна на европейските купувачи, украинските износители се насочиха решително към Азия и Близкия изток. Партньорството между базираната в ОАЕ компания Al Dahra и Getreide AG Ukraine създаде директен търговски коридор от Украйна към Африка и Персийския залив, като в началото обхваща 150 000 тона аграрна продукция с потенциал за разширение до над 500 000 тона. Инициативата преструктурира търговските потоци след инвазията и сигнализира за стремежа на Украйна да намали зависимостта си от политически чувствителните преференции на ЕС.

Паралелно с това, вътрешното потребление в Украйна, особено на соя, отбеляза съществена промяна. За първи път от години натискът от преработвателния сектор скочи, абсорбирайки 42% от местното производство, оставяйки само 58% за износ. Това показва нов модел на добавена стойност — преминаване от износ на суровини към локална преработка и икономическа интеграция.

Допълнителна несигурност добавя наближаващото изтичане на преференциите на ЕС за украинския зърнен износ на 5 юни, което може да пренареди още веднъж търговските потоци. Преговорите вероятно ще продължат до юли, но при липса на споразумение, достъпът на Украйна до ключови пазари може значително да се стесни — в критичен момент за маркетинга на реколта 2025 и сключване на предварителни договори за царевица и маслодайни култури.

Русия продължава да настройва ролята си на пазарен участник и регулатор. SovEcon повиши прогнозата си за износ на пшеница до 40.8 млн. тона, докато заместник министър-председателят Патрушев обяви дори по-висока цел — 44.5 млн. тона. Въпреки това, слабото усвояване на износните квоти (с 2.5 млн. тона все още незаети) подсказва за административни затруднения или ограничена конкурентоспособност в международни търгове — усложнена допълнително от високите вътрешни цени и действащия механизъм на минимални износни цени. Министерството на земеделието обяви планове за корекция на базовите цени при изчисляване на експортни мита, за да повиши гъвкавостта и конкурентоспособността в Азия и Африка.

Индия внесе напрежение на глобалните пазари на пшеница чрез нови ограничения върху запасите, които могат да ограничат износа. Тези мерки имат за цел борба със спекулативното задържане на количества и защита на националната хранителна сигурност. Въпреки че индийската програма за изкупуване набра почти 30 млн. тона, ограниченията може да насочат вносителите към алтернативни доставчици.

САЩ изпратиха сигнали, които може да преструктурират пазара на етанол и фуражни зърнени култури. Производството на етанол достигна 8-седмичен връх, а запасите намаляха, което донесе ограничена подкрепа за царевицата. Но слабото международно търсене задържа фючърсите. В допълнение, федерален съд обяви част от митата от ерата на Тръмп за незаконни. Ако решението бъде потвърдено, това може да предизвика рестартиране на търговските условия и разходи, особено спрямо Китай.

Въпреки тези сътресения, логистичната среда остана относително стабилна. Световният пазар на превозвачи бе добре снабден, като наличността на кораби поддържа разходите в приемливи граници, дори на фона на геополитическите рискове в Червено и Черно море. Вътрешно в САЩ обаче трафикът по р. Мисисипи се срина — с 17% спад при царевицата и 20% при соята, показвайки логистични затруднения и ценови натиск върху речния транспорт.

Всички тези събития разкриват дълбока промяна в стратегическата ос на зърнената търговия. Големите играчи диверсифицират източниците си, пренасочват търговските маршрути и преосмислят регулаторната рамка в отговор на свят, оформян от регионално пренареждане, политическа нестабилност и дългосрочни климатични несигурности.

Представяне на фючърсния пазар на зърно

Фючърсите на пшеница, царевица и соя показаха смесени резултати през седмицата, отразявайки както макроикономическата несигурност, така и променливите метеорологични условия.

Пшеница: Юлският контракт за 2025 г. на чикагската борса за мека червена зимна пшеница (SRW) отвори в петък на ниво от $5.34 за бушел, запазвайки по-голямата част от покачването от 3¾ цента в четвъртък. Пролетната пшеница в Минеаполис поведе с ръст от 12–14 цента в средата на седмицата, подкрепена от опасения относно добивите в Украйна и Русия. Въпреки това, петък започна с лека слабост и спад от 1 цент при колебливи настроения.

Царевица: Фючърсите за царевица също започнаха петък на ниво от $4.47 за бушел, отбелязвайки нетна загуба от 4 цента спрямо затварянето в четвъртък. Въпреки силните данни за производството на етанол и седмични продажби към Мексико и неидентифицирани дестинации, високите запаси в САЩ и слабото световно търсене продължиха да оказват натиск върху пазара. Разширяването на сушата в царевичния пояс на САЩ допълнително увеличи несигурността.

Соя: Фючърсите на соята затвориха в четвъртък на ниво от $10.51¾ за бушел и отвориха петък на същото ниво. Пазарът отбеляза ръст от 3¼ цента в четвъртък, но загуби 5¾ цента в началото на петък. Цената на соевия шрот оказа лека подкрепа, докато соевото олио продължи да оказва натиск. Спекулативната активност се увеличи значително, отразявайки повишена волатилност и очаквания за данните на USDA относно износа.

Въздействие на времето: Засаждане, суша и прогнози за валежи

Времето остана доминираща тема, особено в Северна Америка. Интензитетът на сушата в САЩ се увеличи в районите с отглеждане на царевица (вече 23%) и соя (до 17%), въпреки че разпръснати валежи помогнаха в части от Средния Запад и Северните равнини. Делтата на Мисисипи и Централните равнини се сблъскаха с прекомерни валежи в началото на седмицата, които преминаха в суха тенденция до петък — повишавайки надеждите за напредък в сеитбата и възстановяване на културите.

Канадските прерии останаха предимно сухи през седмицата след скорошни валежи, което позволи почти пълно приключване на сеитбата, но остави перспективите за добив податливи на неблагоприятни условия. Юнската прогноза за по-горещо и сухо време засили притесненията относно добивите от пшеница в Саскачеван и Манитоба.

В Аржентина сеитбата на пшеница достигна 10.5% от планираните 6.7 милиона хектара. Сухите западни зони постигнаха отличен напредък, докато основните източни региони се забавиха поради валежи. Жътвата на соя и царевица се ускори при подобрени метеорологични условия, като при соята достигна 80.7%, а при царевицата – 40.5%.

Междувременно Китай засили програмите по засяване на облаци в районите с отглеждане на пшеница, за да се справи с дефицита на валежи. Според съобщенията са генерирани над 500 милиона кубични метра валежи, въпреки че анализатори поставиха под въпрос дългосрочната ефективност на тези мерки. Манипулирането на времето отразява нарастващата спешност преди началото на китайската жътвена кампания.

Седмична обобщена информация за Черноморския регион

Регионът на Черно море — по-специално Украйна и Русия — продължава да бъде барометър за глобалния зърнен пазар. Вътрешната логистика в Украйна остава крехка, като търговците използват гъвкави маршрути, за да избегнат търговски ограничения от ЕС и да се възползват от нишови възможности в Азия и Близкия изток. Делът на преработка на соя в страната нарасна драматично, като 42% се абсорбират вътрешно и едва 58% се изнасят — значителна промяна в модела на употреба.

Засаждането на соя е второто най-високо в историята, докато засяването на слънчоглед изостава поради студената пролет. Тези тенденции отразяват двойната цел на Украйна: да засили износа с добавена стойност и да се адаптира към метеорологичните ограничения. Пазарът на рапица беше особено оптимистичен, като договорите за бъдещи доставки нараснаха при ограничено предлагане и предпазливо поведение от страна на фермерите.

Русия, въпреки разширяването на своя износен потенциал, се сблъсква с ценови предизвикателства и логистични затруднения. Износните мита и вътрешните ценови механизми продължават да възпрепятстват конкурентоспособността. Отмяната на минималната износна цена в края на сезон 2024/25 ще бъде още едно изпитание за адаптивността на Русия в условия на либерализиращ се пазар.

Обзор на българския пазар

Сред най-значимите ценови движения е това при слънчогледа – 920 лв./тон, което е над 21% повече от миналата година, според САПИ ЕООД и МЗХ. Ечемикът също бележи сериозен ръст от почти 10%, достигайки 375 лв./тон. Царевицата и фуражната пшеница поскъпват със 7.8% и 6.6% съответно, докато хлебната пшеница се движи около 390 лв./тон, с 4.6% над нивата от май 2024 г. Въпреки това, на седмична база се отчита леко понижение на цените с до 1.3% за повечето култури.

През тази година се очаква и увеличение на площите за реколтиране, особено при рапицата (с 28.7%) и ръжта (с 14.3%), което предполага разширяване на производствения потенциал. Българските земеделци ще следят отблизо прогнозите за времето, тъй като метеорологичните условия остават ключов фактор за бъдещата реколта.

Особено внимание беше обърнато и на състоянието на полезащитните пояси – системи, които увеличават добивите с до 30% при слънчоглед и до 20% при пшеница и царевица. По време на конференция в Добрич се обсъди включването им в субсидирането наред със земеделските земи, с цел дългосрочно възстановяване и поддръжка.

В допълнение, Парламентът прие на първо четене промени в Закона за водите, които ще позволят компенсиране на до 80% от разходите за поливна вода. Тази мярка цели да удължи действието на така наречената „украинска помощ“ и да подкрепи устойчивото земеделие в условията на климатични промени.

Прогноза за следващата седмица

Предстоящата седмица носи няколко ключови повратни момента. На 5 юни може да се определи бъдещето на достъпа на украинското земеделие до европейските пазари. Данните на USDA за седмичните продажби за износ ще предоставят информация за еластичността на търсенето, особено при царевицата и соята. Междувременно, времето в Северна Америка и региона на Черно море ще остане основният фактор на несигурност — потенциално движещ волатилността на цените в зависимост от разпределението на валежите и температурните модели.

С настъпването на юни, търговци, политици и фермери ще продължат да пренастройват своите стратегии в пейзаж, формиран от геополитика, климатична несигурност и променяща се глобална карта на търсенето.