Глобални търговски и политически тенденции: Преструктуриране и рискове

През седмицата световните зърнени пазари останаха силно повлияни от променящите се търговски модели, възникващите протекционистки политики и структурните пренасочвания в източниците на доставка – всеки от тези фактори оказа въздействие далеч отвъд регионалните граници.

Едно от най-съществените развития беше продължаващото преструктуриране на зърненото снабдяване от страна на Китай, който задълбочава аграрното си партньорство с Бразилия. Държавната търговска компания Cofco International разшири присъствието си в Бразилия, ускорявайки изграждането на бъдещия най-голям зърнен терминал в света в пристанището Сантос. Очаква се капацитетът му да се утрои – от 4.5 на 14 милиона тона до 2026 г., което бележи дългосрочна стратегическа ориентация към южноамерикански доставчици. Това разрастване рязко контрастира с глобалното свиване на операциите на американските агробизнес гиганти като ADM и Cargill, подчертавайки задълбочаващото се напрежение в търговските потоци между САЩ и Китай. Действията на Cofco отразяват и по-широката цел на Китай – да гарантира сигурността на веригите за доставка чрез преки инвестиции в инфраструктура в чужбина.

Междувременно търговските напрежения между САЩ и Китай се задълбочиха. САЩ обявиха ново увеличение на митата върху определени китайски вносни стоки – достигащи до 245% в някои категории. Въпреки че официалната реакция на Китай остана сдържана през седмицата, липсата на ответни действия не успя да разсее пазарната несигурност. Износителите продължават да калкулират премия за риск заради възможни смущения или обрат в политиката, особено за соята.

В рамките на Европейския съюз зърнените търговци получиха обезкуражаващи новини – FranceAgriMer намали прогнозата си за износ на мека пшеница извън ЕС за 2024/25 г. до едва 3.1 милиона тона – спад от 70% спрямо предходния сезон. Общият износ на пшеница от ЕС е с 35% по-нисък на годишна база – едва 16.7 милиона тона към момента. Това сериозно изоставане има последици за световното предлагане и принуждава блока към вътрешна пренастройка. Очаква се дъждове във Франция, Полша и Испания да подкрепят добивите, но забавянето в износа остава повод за безпокойство.

Алжир изигра важна роля за световното търсене, обявявайки значителен търг за пшеница и закупувайки между 600,000 и 630,000 тона. Сделката отразяваше силното търсене в Северна Африка на фона на ограничени хранителни бюджети и допринесе за временно стабилизиране на цените. Все пак продължаващото диверсифициране на доставките от страна на Алжир – с фокус върху Черноморския регион и ЕС – може в дългосрочен план да навреди на американските износители.

В Южна Америка Аржентина поддържа агресивна износна стратегия въпреки вътрешните предизвикателства. С плаващ обменен курс на песото (между 1000 и 1400 за долар), аржентинските фермери ускоряват износа, за да се възползват от девалвацията. Временният спад на митата за износ от 12% на 9.5% също стимулира международните продажби. Все пак бъдещето на тези стимули е под въпрос, тъй като те изтичат през юни. Пазарните участници следят дали правителството на Хавиер Милей ще ги удължи, особено предвид доминиращата позиция на Бразилия в износа на соя.

Друга ключова тема беше политиката за биогорива. Американската биогоривна индустрия, особено производителите на възобновяем дизел, настояват за двойно увеличение на квотите по време на управлението на Тръмп. Групи като Montana Renewables лобират квотата да достигне 7.3 милиарда галона. Въпреки че все още е на етап обсъждане, такъв ход може значително да увеличи вътрешното търсене на царевица и соево масло, което би имало възходящ ефект върху цените в дългосрочен план, особено ако бъде в съответствие с глобалните цели за декарбонизация.

Индонезия също привлече вниманието с промени в политиката за биогорива. Правителството обмисля увеличение на задължителното съдържание на палмово масло в горивата над сегашните 40%, което ще ограничи количествата за износ и ще затегне глобалните пазари на растителни масла. Тъй като палмовото масло вече е под натиск заради променливо производство и конкуренция от слънчогледово и соево масло, подобна мярка би могла да окаже широко въздействие върху ценовата динамика в Азия и извън нея.

В обобщение, тези развития очертават сложна картина на фрагментация и преструктуриране. Търговските политики все повече се диктуват от стратегически енергийни цели, вътрешнополитически фактори и дългосрочни съображения за продоволствена сигурност. За търговци и анализатори е ясно: разбирането на зърнените пазари през 2025 г. изисква не само наблюдение на времето и добивите, но и умение да се разчита динамично променящата се геополитическа и икономическа среда, където политическите сигнали често надделяват над агрономическите реалности.

Времето: Критичен и променлив фактор

Времето изигра централна роля при формирането на пазарните нагласи тази седмица. В Съединените щати, по-ниските от обичайното температури в северните равнини забавиха пролетните сеитбени дейности, докато валежите в южните равнини донесоха така необходимото облекчение за сухите почви в Канзас и Тексас. Въпреки това, прекомерно наситените с влага полета в части от „пояса на царевицата“, от Айова до Мисури, породиха несигурност относно графиците за засаждане на царевица и соя.

И Европа също се сблъска с метеорологична променливост. За Франция, Германия и Полша се прогнозираха благоприятни валежи, които биха могли да облекчат стреса от суша при културите от рапица. Въпреки това, трайните дефицити на почвена влага в части от Германия и Полша продължават да създават рискове както за добивите от маслодайни култури, така и за зърнените култури. Междувременно в България се отчита подобрение в условията, което подкрепя включването ѝ в групата на страните с благоприятни перспективи за реколтата.

В Южна Америка условията бяха смесени. В Аржентина жътвата се забави заради периодични валежи, но прогнозите сочат, че предстои по-благоприятен прозорец за събиране на реколтата. В Бразилия дъжд все още е крайно необходим в централните райони, за да се подкрепи развитието на втората царевична реколта (Safrinha). Въпреки че дългосрочните прогнози дават известна надежда, опасенията относно наличието на вода и стабилността на добивите остават широко разпространени.

Черноморски регион

Черноморският и Дунавският регион останаха ключов фокус за глобалните зърнени пазари през тази седмица, изправени пред многопластов натиск от политически развития, климатични смущения и променящи се търговски маршрути. Политическата реторика на румънския кандидат за президент Виктор Понта – който обеща да блокира транзита на украинско зърно през Констанца, ако бъде избран – въведе сериозен риск за коридор, който се е превърнал в жизненоважен за износа на Киев. От 2022 г. насам над 29 милиона тона украинско зърно са преминали през румънски пристанища и всяко прекъсване може съществено да повлияе както на регионалната логистика, така и на глобалните вериги на доставки. В същото време продължаващата несигурност около митническите тарифи между САЩ и ЕС допълнително забавя търговските нагласи в Украйна, Русия и Румъния.

Пролетната сеитба в региона изостава, тъй като мокрите почви и забавянето на земеделската техника възпрепятстват засаждането на слънчоглед и соя. Въпреки че зимните култури се оценяват като в стабилно състояние, тесният времеви прозорец за пролетна сеитба повдига въпроси относно пълния добивен потенциал, особено ако неблагоприятните метеорологични условия продължат. Прогнозира се увеличение от 17% на площите с рапица и спад от 4% при засетите със слънчоглед, като зърнените култури като пшеница и ечемик отново привличат интерес сред фермерите. Разрастващата се биодизелова индустрия на България също привлече внимание с пристигането на кораб от клас Панамакс с 58 000 тона канадска рапица за преработка – подчертавайки стремежа на страната към добавена стойност при маслодайните култури.

Въпреки относително високите запаси от слънчогледово семе в Украйна и Русия, цените на слънчогледовото масло в региона са под натиск поради слабата търсене и засилената конкуренция от Аржентина. Аржентинското слънчогледово масло вече се предлага с $20/тон по-ниско от офертите от Черноморието към Турция, което засилва притесненията, тъй като прозорецът за внос с намалени мита в Турция изтича на 30 април. Укрепването на валутите в Русия и Полша също отслабва конкурентоспособността на експортните пазари, в момент когато глобалните пазари на растителни масла отново се сблъскват с натиск. С наближаването на ранния жътвен сезон, комбинацията от търговски рискове, забавена сеитба и нестабилно търсене ще държат Черноморския регион в центъра на вниманието.

Представяне на фючърсните пазари: акцент върху договорите с доставка през май 2025 г.

Фючърсите на пшеницата отбелязаха скромни повишения през седмицата, подкрепени от нова експортна активност и притеснения, свързани с времето в ключови региони на производство. Контрактът за май 2025 г. на борсата в Чикаго (CBOT) започна седмицата при цена от $5.47½ за бушел и затвори малко по-високо – на $5.48¾ в четвъртък, отразявайки предпазлив оптимизъм. Фючърсите на твърдата червена зимна пшеница (HRW) в Канзас Сити останаха стабилни или леко понижени поради продължаващите притеснения за състоянието на зимната пшеница в Средния Запад и равнините на САЩ. Междувременно фючърсите на пролетната пшеница в Минеаполис се повишиха с 1 до 3 цента до края на седмицата, демонстрирайки устойчивост на фона на слабите доклади за състоянието на реколтата.

Фючърсите на царевицата показаха смесено представяне през седмицата. Контрактът за май 2025 г. започна при $4.85 за бушел и затвори при $4.82¼, което представлява спад с 2 цента за деня и с 8 цента за седмицата. Въпреки че силните седмични експортни продажби – над 1.5 милиона тона – оказаха известна подкрепа, забавянето на сеитбата в царевичния пояс на САЩ отслаби доверието на търговците. Въпреки че Бразилия повиши прогнозата си за производство на етанол, а реколтата в Аржентина напредна с темпо, надвишаващо петгодишната средна стойност, постоянните валежи и бавното засяване в САЩ ограничиха възходящия импулс.

Соята завърши седмицата със слабо понижение. Контрактът за май 2025 г. започна при $10.41¾ и затвори при $10.36½ за бушел в четвъртък, отбелязвайки спад от 6¼ цента за седмицата. Експортната активност остана стабилна, със седмични продажби от 554,806 тона – петседмичен връх. Все пак натиск оказаха бавният напредък на жътвата в Аржентина, слабият китайски интерес и по-високите от очакваните нови американски мита върху Китай. Пазарите на соев шрот и соево масло също отразиха предпазливото настроение – соевият шрот отслабна, докато соевото масло отбеляза слабо повишение.

Биогорива и енергетика: Подкрепа за зърнения комплекс

Пазарите на биогорива бяха важен източник на подкрепа за цените на зърното тази седмица. В САЩ седмичните данни на Министерството на енергетиката (DOE) показаха спад от 0.8% в запасите от етанол до 26.814 милиона барела, докато дневното производство леко се понижи до 1.012 милиона барела. Макар и скромни, тези данни бяха възприети като стабилни, допринасяйки за подкрепа на цените на царевицата на фона на по-широка несигурност.

Бразилската агенция CONAB повиши прогнозата си за производството на етанол до 37.19 милиарда литра, като по-голямата част от ръста се дължи на захарната тръстика. В Аржентина производството на биоетанол достигна рекордните 1.21 милиона кубични метра през 2024 г. Царевичният етанол представляваше 60% от общото производство, но страната все още изостава от Бразилия и САЩ по отношение на нивото на преработка. Въпреки това, с пилотните тестове на горивни смеси E17 и E70 в провинции като Кордоба, потенциалът за растеж на сектора е значителен. Подобни развития могат да повишат търсенето на царевица и да укрепят дългосрочните цели за устойчиво развитие.

Смесени сигнали, стратегически пренареждания и продължаваща предпазливост

Представянето на зърнения пазар през изминалата седмица отрази сложна комбинация от оптимизъм по линия на предлагането и колебание по линия на търсенето. Фючърсните пазари демонстрираха устойчивост, но не успяха да задържат постоянен възход, тъй като трейдърите балансираха между подобрените данни за износа, търговските напрежения, метеорологичните забавяния и променящите се макроикономически основи.

Поглеждайки напред, ключовите акценти ще включват напредъка по засаждането в САЩ и Украйна, развитието на времето в Южна Америка и новини относно квотите за биогорива и международните търговски отношения. С навлизането ни в втората половина на април, зърненият пазар вероятно ще остане чувствителен дори към незначителни промени в прогнозите за времето, данните за износа и геополитическите послания.

Предпазливият тон, зададен през тази седмица, вероятно ще се запази, тъй като глобалните участници продължават да се адаптират към динамиката на един пазар в преход. Засега устойчивостта, гъвкавостта и бдителността остават ключови ценности както за производителите, така и за търговците и политиците.