Дневен Обзор 07.04.2025

С началото на новата седмица глобалните зърнени пазари навлизат в търговия под продължаващ натиск, породен от агресивни търговски политики, влошаваща се логистика в Южна Америка и разрушителни метеорологични условия в ключови производствени региони.

Пшеница
Пазарът на пшеница стартира седмицата със смесени сигнали, като майските фючърси за 2025 г. на Чикагската борса започнаха на ниво $5.29 за бушел, след спад от 7 цента в петък. Контрактите на пшеницата HRW от Канзас Сити приключиха миналата седмица с понижение от 10 до 12 цента, но натрупаха нетно седмично повишение от 5¾ цента, докато пролетната пшеница от Минеаполис отчете скромен седмичен ръст от 3½ цента въпреки ежедневни спадове. Според последния отчет на CFTC, нетните къси позиции по чикагската пшеница са нараснали с почти 19 500 контракта, отразявайки нарастващ песимизъм сред спекулантите. Въпреки че експортните продажби на USDA достигат 21.433 млн. тона – с 14% повече от миналата година – опасенията относно международната конкурентоспособност остават, особено предвид американските мита, които застрашават търсенето от чужбина.

Царевица
Царевицата започна седмицата при цена от $4.60¼ за бушел, леко надолу спрямо петъчното затваряне от $4.57½. Седмичният ръст от 7 цента дойде въпреки търговската несигурност, подкрепен от умерено възстановяване на фючърсите и силна средна кешова цена от $4.31¾. Първата реколта в Бразилия е 88% прибрана – пред темпото от миналата година – а прогнозите за САЩ сочат възможни забавяния при сеитбата в Средния запад поради наводнения. Според CFTC, нетните дълги позиции по царевицата са спаднали до 56 757 контракта, въпреки че търговските участници показват по-силен интерес за покупки. Настроенията остават предпазливи, като пазарите очакват нови сигнали относно износа и метеорологичните условия.

Соя
Соята продължава да бъде най-силно засегната, като майските фючърси за 2025 г. започнаха на ниво $9.77 за бушел в понеделник, след срив от 34½ цента в петък и общ седмичен спад от 46 цента. Цените бяха подложени на сериозен натиск от 34% ответни мита на Китай върху всички американски стоки, които засилиха опасенията за загуба на пазарен дял. Според AgRural, бразилската реколта от соя е прибрана на 88%, а САЩ продължават да се затрудняват с изпълнението на експортни ангажименти – особено към Китай. Според петъчния отчет на CFTC, спекулантите държат нетна къса позиция от 29 847 контракта, докато общият интерес е скочил с 22 758 контракта, което предполага нови къси позиции. Цените на соевия шрот и соевото масло също отслабнаха, засилвайки песимистичните настроения в маслодайния сектор.

Ключови фактори и новини на глобалния пазар

Протести на местни общности и лоша инфраструктура доведоха до сериозни смущения в износа на соя от Бразилия през пристанището Мирититуба по река Амазонка. До 12 000 тона соя на час са блокирани поради пътни барикади и конфликти между шофьори на камиони и протестиращи по въпросите на земеползването. Пристанището, обработило 15 млн. тона соя и царевица през 2024 г., е ключово за бразилския експорт и забавянето му се отразява сериозно, особено на фона на очаквания ръст от 20% в обемите за 2025 г.

Китай засили търговската си война със САЩ, отговаряйки с 34% мита върху американски стоки, както и с нови ограничения, включително контрол върху износа на редкоземни елементи и забрани за внос на пилешко месо. Допълнителни мерки включват спиране на вноса на сорго от американски фирми и стартиране на антидъмпингови разследвания. Тези санкции още повече усложняват износа от САЩ и повишават риска от дългосрочен спад в търсенето.

Аржентинската компания Vicentin, един от най-големите преработватели на соя, спря дейността си заради продължаващо производство по несъстоятелност. Това подчертава нестабилността в преработвателния сектор на страната, въпреки че Аржентина остава водещ световен доставчик на соевите шрот и масло. Прекъсването може временно да ограничи световното предлагане.

Според Patria Agronegócios, жътвата на соята в Бразилия е достигнала 85.83% – пред миналогодишното ниво от 79.36%. Въпреки силното търсене от Китай, логистични проблеми и спад в цените натискат пазара. В условията на влошени отношения между Китай и САЩ, Бразилия затвърждава позицията си като водещ доставчик на световния пазар.

Цените на царевицата в Бразилия падат рязко поради слабо вътрешно търсене и очаквания за по-добри добиви от втората реколта. Индексът ESALQ/BM&FBovespa спадна с 3.5%, а цените на едро и на спот пазара също вървят надолу. Въпреки добрата реколта и подобрена логистика, фермерите са предпазливи заради риска от допълнително поевтиняване.

Фючърсите на соята в CME се понижиха поради високата реколта в Бразилия и увеличените запаси в САЩ, достигнали 51.99 млн. тона към 1 март. Въпреки очаквания спад на засетите площи в САЩ с 3% за 2025/26, световният натиск върху цените продължава. Бразилските износни премии се повишиха умерено поради стабилно международно търсене.

Американският износ на соя отново се сви – 4.93 млн. тона през януари, с 12% по-малко спрямо предходната година. Седмичните продажби са на най-ниското си ниво от пет години. Закъсняващото китайско търсене доведе до спад на незавършените продажби до 8.88 млн. тона. Бразилските доставки също намаляха през 2023/24, но се очаква да достигнат 110.2 млн. тона през 2024/25.

Китай представи дългосрочна стратегия за повишаване на собственото производство на зърно до 2027 г., целейки аграрна самодостатъчност. Паралелно с това се планира технологичен напредък и стабилизиране на доходите на фермерите, което може да намали нуждата от внос – особено на царевица и соя.

Метеорологичните събития също бяха ключов пазарен фактор. Проливни дъждове в района на Делтата и Средния запад в САЩ забавиха ранната сеитба на царевица и соя, докато студени вълни засегнаха развитието на пшеница в Канзас и в част от черноморския регион. В Аржентина имаше слани през уикенда с възможни щети по царевицата и соята в южните региони. В Бразилия валежите остават под нормата, което може да навреди на опрашването при царевицата. Източна Европа и Южна Украйна също отчетоха измръзвания, които могат да забавят развитието на пшеницата.

Пазарът на палмово масло отбеляза резки корекции, като малайзийските цени паднаха с 3.37% до 4 182 рингита за тон, повлияни от слабо търсене и високи запаси. Празниците по време на Рамазан и продължаващите високи износни мита от Индонезия и Малайзия оказват допълнителен натиск.

Допълнителните ограничения от Китай – включително забрана за внос на пилешко и сорго от някои американски компании – сигнализират за още по-силна ескалация. С наближаващото влизане в сила на 34% мита на 10 април, пазарите на зърно очакват продължително нарушаване на глобалните потоци, особено при соята и царевицата.

С нарастващото напрежение и влошената логистика, пазарите остават изключително чувствителни към новини, данни за напредъка на реколтата и намеренията за сеитба. Сесията в понеделник започва с преобладаваща несигурност и всички очи са насочени към актуализации от бразилските пристанища, условията за сеитба в САЩ и следващите геополитически ходове на Китай.