Глобални търговски политики и пазарни нагласи

Глобалният зърнен пазар прекара голяма част от седмицата под интензивен натиск поради ескалиращото търговско напрежение и променящите се митнически режими. Най-ключовото събитие настъпи в началото на седмицата, когато президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви нови, обширни мита в рамките на кампанията „Ден на освобождението“ — протекционистка мярка с цел да се засили търговската позиция на страната. Новите мита включват увеличение от 10% до 34% върху вноса от основни земеделски търговски партньори като Китай (34%), Япония (24%), Южна Корея (25%) и Колумбия (10%), като Мексико и Канада остават изключени.

До средата на седмицата Китай отвърна с набор от свои мита, налагайки 34% такса върху всички американски стоки. Тази мярка предизвика незабавна загриженост сред износителите и търговците, особено в сектора на соята, където Китай е най-големият вносител на американска продукция. Фючърсите на соята реагираха с рязък спад в средата на седмицата и приключиха със загуби, тъй като пазарните участници преосмислиха конкурентоспособността на САЩ в Азия. Агресивният тон на тези взаимни мерки отново повдигна опасения за по-широка търговска война, която би могла да наруши глобалните потоци на стоки и да пренареди дългогодишни двустранни търговски отношения.

Тези развития идват в момент, когато американските фермери се подготвят за пролетна сеитба, добавяйки допълнителни нива на несигурност в техните стратегии за предварителни продажби. Износители изразиха притеснения относно административни забавяния и неясноти около лицензирането, особено за пратки към Азия. Митата усложняват допълнително преговорите за нова реколта и може да накарат купувачите да се обърнат все повече към доставчици от Южна Америка, особено Бразилия, както за царевица, така и за соя.

Паралелно с това търговските потоци се пренасочиха забележимо. Американските доставки на соя към Китай бяха прекласифицирани от „неизвестен“ в седмичния доклад на USDA, което подсказва, че китайските купувачи може би са се опитвали да прикрият стратегията си на снабдяване на фона на геополитическата обстановка. Междувременно Мексико затвърди ролята си на ключов търговски партньор на САЩ, като прогнозите за внос на соя нараснаха с 1% на годишна база, движени от нарастващо вътрешно търсене за масло и фуражи. Само 8% от потреблението на соя в страната се покрива от местно производство, подчертавайки зависимостта от северноамериканските вериги за доставка.

Русия, друг основен играч на зърнения пазар, приключи разпределението на своята експортна квота за пшеница от 10.6 млн. тона сред 24 компании. Това движение бе внимателно наблюдавано, тъй като може да доведе до по-голям обем на световните пазари в момент, когато износът от ЕС остава слаб. Прогнозата за руското производство на пшеница също бе леко повишена до 79.8 млн. тона, макар че сухото време продължава да застрашава добивите от пролетна пшеница.

В Бразилия пък се водят преговори за финализиране на ново търговско споразумение с Китай за износ на DDG (страничен продукт от производство на етанол на базата на царевица). Това развитие се разглежда като стратегическо разширяване на експортното портфолио на страната и може да отвори нови възможности за бразилския сектор на царевицата и етанола, директно конкурирайки американското присъствие в азиатския сегмент на високопротеиновите фуражи.

На по-широко ниво пазарната нагласа беше помрачена не само от преките ефекти на митата, но и от очакванията за вторични въздействия — включително повишени производствени разходи, валутна волатилност и промени в търговските маршрути. Търговците се подготвяха за възможни смущения в корабния трафик и задръствания в основни експортни пристанища, тъй като износителите се опитваха да пренасочат логистичните си канали. Продължаващата сила на щатския долар спрямо други основни валути, особено еврото и бразилския реал, също подкопа конкурентоспособността на американското зърно, особено пшеницата.

Всичките тези геополитически събития доведоха до висока волатилност на фючърсните пазари, разширени базисни спредове и подтикнаха фонд мениджърите да преоценят позициите си в селскостопанските суровини. Управляваните фондове пренастроиха леко негативно позициите си спрямо соята и приеха по-неутрална до предпазлива позиция по отношение на царевицата и пшеницата, отразявайки повишената предпазливост сред спекулативните инвеститори.

В обобщение, изминалата седмица се нареди сред най-геополитически нестабилните за глобалния зърнен пазар в последните месеци. Комбинацията от регулаторен риск, търговски ответни мерки и пренасочване на експортните потоци ще продължи да доминира в пазарните нагласи и през второто тримесечие, с дългосрочни последствия за глобалните вериги за доставка, доходите на фермерите и ценовите тенденции.

Метеорологична обстановка и прогнози за производството

Метеорологичните развития играха второстепенна, но все пак значителна роля за формирането на пазарната посока през тази седмица. Северна Америка беше засегната от проливни дъждове, особено в районите Делта, Средния Запад и Южните равнини. Докато влагата помогна за облекчаване на сушата в някои области, в други тя повиши риска от сериозни наводнения, което потенциално може да забави ранната пролетна сеитба и да увреди обработваемите площи.

Регионът Пампа в Аржентина продължи да се радва на сухо време, което подкрепи жътвата на царевицата, но породи притеснения от ранни слани, които могат да застрашат добивите. Жътвата на соята там беше забавена поради предишни валежи, въпреки че цялостната прогноза за реколтата остава стабилна — 48.6 млн. тона. В Бразилия времето беше смесено — от една страна, условията подпомогнаха напредъка на жътвата (с мартенски износ от 16.09 млн. тона), но от друга страна, пиратството със семена остана сериозен проблем — 11% от площите със соя са засети с нелегални семена според последни данни.

В Индия USDA прогнозира рекордна реколта от пшеница за 2025/26 в размер на 115 млн. тона, благодарение на увеличените засяти площи и оптималните метеорологични условия. Въпреки това се очаква забраната за износ да остане в сила с цел защита на вътрешното предлагане и овладяване на инфлацията. Русия, от своя страна, леко ревизира нагоре своята прогноза за производството на пшеница за 2025 г. до 79.8 млн. тона и разпредели оставащата квота за износ от 10.6 млн. тона между 24 компании, водени от Grain Gates.

Търговски потоци и доклади на USDA

Въпреки политическите сътресения, търговските данни през седмицата бяха относително положителни и осигуриха кратки периоди на подкрепа за цените. Седмичният доклад на USDA за износа (за седмицата, приключила на 27 март) показа, че продажбите на американска царевица възлизат на 1.173 млн. тона — увеличение с 12.9% спрямо предходната седмица и с 23.8% над същия период миналата година. Продажбите на соя достигнаха 410,172 тона, като 285,900 тона бяха закупени от Китай — предимно прекласифицирани от „неизвестни“ дестинации. Пшеницата надмина очакванията с 339,986 тона продажби, водени от търсенето в Еквадор и Япония.

Въпреки това, търговските данни на Американското бюро по преброяване показаха рязък спад на износа на соя, който намаля с 41.17% на месечна база през февруари и достигна най-ниските си нива за този месец от 2020 г. насам. Износът на соев шрот и соево масло също се понижи значително, подчертавайки отслабващото търсене в маслодайния сегмент.

Представяне на майските фючърси

Фючърсите на пшеницата отчетоха умерени загуби през седмицата. Майският контракт за Chicago SRW Wheat (2025 г.) започна седмицата на ниво от $5.28½ за бушел и затвори в петък на $5.36. Въпреки устойчивостта в средата на седмицата, пазарът остана под натиск заради слабостта на френската мелничарска пшеница, спадащия износ от ЕС (спад от 36% на годишна база) и митата, които ограничават конкурентоспособността на САЩ. Пшеницата HRW от Канзас показа слаби дневни печалби, но остана в тесен диапазон, докато пролетната пшеница от Минеаполис остана под лек натиск от продажби.

Фючърсите на царевицата отчетоха по-умерено движение, като започнаха седмицата на ниво от $4.45 и затвориха в петък на $4.57½ за бушел. Положителни данни за износа и производството на етанол дадоха временна подкрепа в средата на седмицата. Износът на царевица за февруари достигна 6.03 млн. тона — третият най-висок резултат за този месец в историята. Производството на етанол се повиши до 1.063 млн. барела на ден, докато запасите намаляха до 26.612 млн. барела. Въпреки загубите в началото на седмицата, свързани с търговските напрежения, пазарът на царевица показа относителна устойчивост към края на седмицата.

Соята беше най-силно засегната през седмицата. Майските фючърси за 2025 г. започнаха на $10.13¼ и затвориха в петък на $10.11½ за бушел, след рязко поевтиняване, провокирано от новините за мита. Само в петък фючърсите паднаха с 22 до 25 цента в рамките на деня. Данните за продажбите от USDA предложиха ограничена подкрепа, но слабите резултати при соевия шрот и маслото, заедно с най-слабия февруарски износ на соя от 2020 г. насам (3.07 млн. тона), задълбочиха негативните настроения. Прогнозата за производството на соя в Бразилия бе леко ревизирана до 167.5 млн. тона, а износът през март беше стабилен, но глобалните пазари на соя остават под напрежение.

Пазари на растителни масла и палмово масло

Пазарите на палмово масло бяха силно волатилни през седмицата. Прогнозите за производство в Малайзия и Индонезия бяха намалени поради празника Рамадан и неблагоприятното време, но слабото глобално търсене свали цените с 3.56% до 4329 рингита за тон към петък. Наличието на логистични ограничения и високи експортни такси остава, което осигурява частична подкрепа на цените.

Вносът на растителни масла в Индия показа смесени тенденции: вносът на палмово масло нарасна с 13.2% на месечна база до 423,000 тона, но остана под сезонните норми поради ценови фактори. Вносът на соево масло скочи с 24% до 352,000 тона, докато този на слънчогледово масло спадна с 15.5%. Общият внос на растителни масла се повиши с 9.3% на месечна база до 968,000 тона.

Прогноза за следващата седмица

С оглед на продължаващите търговски напрежения и предстоящите дати за въвеждане на новите мита, се очаква глобалните зърнени пазари да останат волатилни. Пазарните участници ще наблюдават внимателно всякакви ответни мерки, напредъка на сеитбата в Северна Америка и развитието на времето в Бразилия и Аржентина. При липса на нови положителни новини, тонът за царевицата и соята може да остане негативен, докато пшеницата вероятно ще продължи да се бори със слаба конкурентоспособност на износа и силния щатски долар.

Следващата седмица ще донесе и нови доклади от USDA, които ще предоставят по-голяма яснота относно износните ангажименти, откривайки възможности за корекции или потвърждения на настоящите пазарни тенденции.