Глобалните зърнени пазари преминаха през динамична и несигурна седмица, водена от ескалиращи търговски спорове, климатични промени и колебания в търсенето и предлагането. Засилените геополитически конфликти, особено между Китай, Европейския съюз и САЩ, доведоха до значителни промени в глобалните търговски потоци. В същото време прогнозите за земеделските култури в Южна Америка останаха във фокуса на пазарите, като валежите подобриха условията в някои региони, докато в други сушата продължи. На фона на тази несигурност фючърсите за пшеница и царевица приключиха седмицата с понижения, докато соята успя да постигне умерен ръст.

Геополитически и търговски политики, променящи глобалните пазари

Изминалата седмица бе белязана от сериозни търговски конфликти и политически корекции, които вероятно ще имат дългосрочни последици за световния зърнен пазар.

САЩ и Китай отново влязоха в нов търговски сблъсък, след като Пекин обяви пълно спиране на вноса на соя от три големи американски аграрни компании. Тази мярка е част от по-широка стратегия на Китай за ответни действия срещу новите американски търговски рестрикции върху китайските технологични компании, което допълнително засилва натиска върху американския износ на соя.

В същото време Китай продължава да увеличава зависимостта си от бразилската соя, като премиите за износ на бразилска соя скочиха с 70% тази седмица, вследствие на по-голямото търсене от китайските преработватели.

Търговската политика на Китай не се ограничи само до соята. Вносът на царевица също преживя съществена промяна, като страната продължава да увеличава покупките си от Бразилия за сметка на американските доставчици. Доставките на бразилска царевица за Китай са нараснали с 84% на годишна база, което вероятно ще има дълготрайни последици върху американските зърнени пазари.

Търговската динамика допълнително се усложни след като Европейският съюз обяви планове за въвеждане на мита върху американски стоки на стойност 28,2 милиарда долара, включително соя, царевица и говеждо месо. Предложените тарифи са отговор на решението на администрацията на Байдън да запази ограниченията върху вноса на европейска стомана и алуминий. Представители на европейската фуражна индустрия изразиха сериозни притеснения, че ограниченията върху американската соя могат да доведат до проблеми с доставките, тъй като ЕС силно разчита на външни протеинови източници за животновъдството. Анализатори предупреждават, че по-високите разходи за фураж могат да доведат до намаляване на производството на месо в Европа, което да увеличи глобалното търсене на алтернативни протеинови източници като рапичен шрот и слънчогледов шрот.

Китай предприе радикални действия в маслодайния сектор, като въведе 100% мито върху вноса на канадски рапичен шрот, което доведе до скок от 8% на фючърсите на рапичен шрот на борсата в Джънджоу. Това неочаквано решение ще разтърси световните пазари на маслодайни култури, тъй като Канада е един от най-големите доставчици на рапичен шрот за Китай. Анализаторите предупреждават, че алтернативни източници като Индия и Русия вероятно няма да успеят да запълнят празнината, което може да доведе до дефицит на рапичен шрот в Китай през третото тримесечие на 2025 г. и да увеличи търсенето на соев и слънчогледов шрот.

Бразилия предприе различен подход в своята търговска политика, като намали вносните мита върху основни хранителни продукти, включително царевица, захар и говеждо месо. Това има за цел да стабилизира вътрешните цени на храните, но също така може да доведе до повишена конкуренция за глобалните доставчици.

Виетнам също се появи като ключов играч в променящата се търговска среда, след като правителството стартира преглед на търговските си политики спрямо американските селскостопански продукти в опит да избегне реципрочни мита от Вашингтон. Очаква се американска бизнес делегация от над 60 компании да посети Виетнам по-късно този месец, за да предоговори търговските условия.

В Аржентина преработвателната индустрия за соя беше временно парализирана поради стачка на работниците, която бе прекратена след правителствена намеса. Въпреки това, продължаващите преговори държат пазарите в напрежение, тъй като Аржентина е ключов износител на соев шрот и соево масло.

Представяне на фючърсния пазар и ценови тенденции

Фючърсният пазар на зърнени култури изпита значителна волатилност през седмицата, като търговските развития и метеорологичните условия оказаха влияние върху настроенията на инвеститорите.

Фючърсите за пшеница завършиха седмицата с понижения на всички основни борси. Контрактът за май 2025 г. на CBOT се установи на $5,57 за бушел, което представлява спад от 5 ½ цента в петък. Въпреки че през седмицата пшеницата отчете нетен ръст от 5 ¾ цента, подпомогнат от силните данни за износа и опасенията за сухи условия в ключови земеделски региони, пазарът бе подложен на натиск поради конкурентния глобален пазар и високия износ на руска пшеница.

Фючърсите за царевица също приключиха седмицата на по-ниски нива. Контрактът за май 2025 г. на CBOT  затвори на $4,58 ½ за бушел, което представлява спад от 6 ¾ цента в петък. През седмицата майските фючърси загубиха 10 ¾ цента, докато новите декемврийски контракти се понижиха с 3 ¼ цента. USDA съобщи за частни продажби на 218 604 метрични тона царевица към неизвестна дестинация, докато Южна Корея продължи да увеличава покупките си, като закупи допълнителни 207 000 метрични тона. В същото време хедж фондовете намалиха нетните си дълги позиции в царевичните фючърси с 73 211 контракта, което сигнализира за отслабване на бичите нагласи на пазара.

Фючърсите за соя, за разлика от другите основни култури, успяха да завършат седмицата с печалби. Контрактът за май 2025 г. на CBOT приключи на $10,16 за бушел, което е повишение с 5 ¼ цента в петък. Въпреки този ръст, соевите фючърси завършиха седмицата с общ спад от 9 цента. USDA отчете силни продажби за износ на 751 651 метрични тона соя, като Китай беше водещият купувач с 208 300 метрични тона. Междувременно перспективите за аржентинската реколта от соя показаха подобрение, докато прогнозата за производството на соя в Бразилия бе ревизирана надолу до 172,45 милиона метрични тона поради загуби, свързани с неблагоприятни метеорологични условия.

Климатични фактори и въздействието им върху глобалното селскостопанско производство

Времето изигра основна роля при формирането на зърнените пазари тази седмица, особено в Северна и Южна Америка.

В Съединените щати пшеничните региони като Канзас, Оклахома и Тексас показаха смесени резултати, като някои райони получиха влага, докато други останаха засегнати от суша. Докладите на USDA показаха, че състоянието на зимната пшеница в Оклахома леко се подобрява, докато в Канзас и Тексас продължава да има спадове поради персистираща суша в южните равнини.

В Южна Америка Борсата за зърно в Буенос Айрес повиши рейтинга на аржентинската соя, като 32% от реколтата вече се оценява като отлична, спрямо 24% през миналата седмица. Въпреки това някои северни райони на Аржентина и бразилският щат Рио Гранде ду Сул продължават да изпитват сухи условия.

Втората реколта от царевица в Бразилия, която представлява 75% от общото производство, отбеляза добър напредък, като към 7 март 92% от засаждането беше завършено. Въпреки това, сухите условия в Гояс, Мато Гросо до Сул и Парана могат да окажат негативно влияние върху развитието на добивите през следващите седмици.

В Европа, FranceAgriMer запази рейтинга за меката пшеница във Франция на 74% в добро до отлично състояние, докато Strategie Grains леко понижи прогнозата си за производството на пшеница в ЕС до 127,5 милиона метрични тона (MT) поради сухите условия в Източна Европа.

Очаква се глобалните зърнени пазари да останат нестабилни през следващите седмици, докато търговските спорове продължават да се разгръщат, а климатичните условия продължават да се променят. С развитието на тези фактори, пазарните участници ще следят внимателно новите търговски решения, прогнозите за реколтата и глобалното търсене.

Тенденции в износа и глобалните търговски движения

Инспекциите на износа на царевица възлязоха на 1,82 милиона метрични тона (MT), което е увеличение спрямо 1,35 милиона MT през предходната седмица.

Инспекциите на износа на пшеница спаднаха до 216 000 MT, което е намаление спрямо 391 000 MT предходната седмица.

Инспекциите на износа на соя се повишиха до 844 000 MT, в сравнение с 700 000 MT през предходната седмица.

Промяната в търговските потоци на Китай, която включва намаляване на вноса на американска царевица в полза на бразилските доставки, остава ключова тенденция на глобалния пазар. Междувременно, вносът на растителни масла в Индия достигна най-ниското си ниво за последните четири години, което може да доведе до увеличаване на бъдещото търсене на американско соево масло и малайзийско палмово масло.

Перспективи за предстоящата седмица

Очаква се глобалните зърнени пазари да останат нестабилни, тъй като търговските спорове продължават да се развиват, а метеорологичните условия продължават да оказват влияние върху перспективите за реколтата.

Ключови фактори за наблюдение включват текущите търговски преговори между САЩ и Китай, окончателните решения на ЕС относно митата върху американски селскостопански стоки и напредъка на реколтата в Южна Америка. Предстоящият доклад на USDA за износа, както и следващият WASDE доклад, ще предоставят критична информация за глобалните тенденции в предлагането и търсенето.

С оглед на нарастващата несигурност на пазара, търговци и анализатори ще следят внимателно геополитическите развития и глобалните прогнози за производство през следващите седмици.