През изминалата седмица валутната двойка EUR/USD се понижи с 0.0040 до 1.1834. Американският лек суров петрол се повиши с 2.99 USD/барел до 40.13 USD/барел.

Цените на петрола се понижиха в последния търговски ден от седмицата, притиснати от опасенията за бавно възстановяване на световната икономика и търсенето на гориво поради нарастващия брой нови случаи с коронавирус. Въпреки опасенията на пазара и настоящите спадове, петролът записа втора поредна седмица на повишения след съобщението за напредък в разработването на ваксина срещу вируса. Данните от правителството на САЩ също оказаха натиск върху цената, след като миналата седмица запасите от суров петрол се увеличиха с 4.3 милиона барела в сравнение с прогнозирания спад от 913 хил. барела. 

При петъчната търговия в Чикаго цените на пшеничните фючърси се повишиха с 4 – 5.25 цента/бушел. През седмицата 30.10 – 05.11.2020 експортните продажби на пшеница от САЩ са на ниво 300,530 тона, което е половината от продажбите в предходната седмица. Експортът на пшеница е 354,912 тона. От началото на сезона експортът на пшеница от САЩ достига 11.306 млн. тона (+0.77% спрямо 2019/20). Алжир закупи 600,00 тона мелничарска пшеница.

При петъчната търговия в Чикаго цените на царевичните фючърси се повишиха с 1 – 2.5 цента/бушел. Седмичните експортни продажби на царевица от САЩ са били 978,329 тона, а експортът е 730,900 тона. Седмичните продажби на сорго са били 177,200 тона – всичко за Китай.

При петъчната търговия в Чикаго цените на соевите фючърси се повишиха с 2.5 – 6 цента/бушел. Седмичните експортни продажби на соя са били 1,468,500 тона, в т.ч. за Китай 745,600 тона. През седмицата износът на соя от САЩ е бил 3,210,000 тона, в т.ч. за Китай 2,088,400 тона. Продажбите на соев шрот са били 145,300 тона, а на соево масло 88,000 тона.

През изминалата седмица валежи имаше в почти всички производителни райони на света с изключение на Източна Европа. Посевите от зимна пшеница в Северното полукълбо постепенно преминават във фаза на покой. През следващите 10 дни температурите в царевичния пояс на САЩ ще се понижават до под 0 градуса, без валежи. В пшеничния пояс високи температури, които в края на периода ще се понижат, отново без валежи. В Западна Европа сравнително топло време, със спадащи температури и умерени до минимални валежи. На Балканите нормални за сезона температури с минимални валежи. В Украйна студено време, почти без валежи. В Русия доста студено време, без валежи. В Индонезия и Малайзия добри валежи. В Австралия топло до горещо време, валежи няма. В Бразилия не обилни, но регулярни валежи. В Аржентина топло до горещо време без валежи. Засега обстановката на леко засушаване в Северното полукълбо остава. С наближаването на зимата значението на валежите намалява. В Южна Америка засега валежи има, запасите от влага са минимални, но текущото развитие на посевите е добро.

Продължаваме с експорта на продукция от някои големи износители в света:

ЕКСПОРТ на зърно от:

* САЩ (септември - август)

* Русия, Украйна и ЕС (юли - юни)

Износът на пшеница от САЩ спада и сега общото ниво е както преди една година. Износът на царевица също намалява, но соята е на гребена на вълната. Седмичните експортни продажби на пшеница са слаби, на царевица умерено добри, а на соя отлични. Търсене на продукция има и засега сериозен и продължителен спад не се наблюдава.

Износът на пшеница от Русия и Украйна общо беше 1.48 млн. тона, което е отличен резултат за това време на годината. Износът на царевица от Украйна съответства на нивото от ноемврийската прогноза на USDA.

През седмицата USDA публикува данни от ноемврийския си доклад. По-важни цифри от него са:

USDA

- Пшеница – През 2020/21 световната пшенична реколта ще бъде 772.38 млн. тона (773.08 млн. тона в октомврийската оценка и 764.94 млн. тона през 2019/20). Реколтата в Аржентина ще бъде 18 млн. тона (19 и 19.76), Русия 83.5 млн. тона (83 и 73.61). Световното потребление на пшеница ще достигне 752.68 млн. тона (751.03 и 748.30), а крайните запаси 320.45 млн. тона (321.45 и 300.76). Експортът на пшеница от Русия ще достигне 39.5 млн. тона (39 и 34.49), а вносът в Китай 8 млн. тона (7.5 и 5.38). Коефициентът запаси/потребление ще бъде 42.6, а без Китай 25.1.

- Царевица – През 2020/21 световната царевична реколта ще бъде 1,444.63 млн. тона (1,158.82 и 1,116.19). Реколтата в ЕС ще бъде 64.2 млн. тона (66.1 и 66.70), Русия 14 млн. тона (15 и 14.28), ЮАР 16 млн. тона (14 и 16), Украйна 28.5 млн. тона (36.5 и 35.89), САЩ 368.49 млн.тона (373.95 и 345.96). Фрапиращ спад за Украйна и по-слаб за САЩ. Потреблението на царевица в света ще бъде 1,156.54 млн. тона (1,162.60 и 1,132.68), в т.ч. Китай 282 млн. тона (279 и 278), ЕС 81.5 млн. тона (87 и 81.4), Мексико 44.25 млн. тона (45.25 и 43.8), ЮАР 12.8 млн. тона (12.3 и 12.6), САЩ 309.26 млн. тона (311.16 и 307.58). Крайните запаси от царевица в света ще бъдат 291.43 млн. тона (300.45 и 303.33), в т.ч. Китай 191.51 млн. тона (188.90 и 200.53), САЩ 43.23 млн. тона (55.04 и 50.68). Експортът на царевица от Украйна ще бъде 22.5 млн. тона (30.5 и 29.2), а от САЩ 66 млн. тона (58 и 46.92). Вносът на царевица в Китай ще бъде 13 млн. тона (7 и 7.6). Трябва да допълня, че вносът на царевица в Китай все още не е напълно отразен в този доклад на USDA, защото промените щяха да бъдат изключително силни за пазара. По данни за вече закупените количества царевица от Китай, очакваните такива през следващите месеци и прогнозата на аташето на USDA в Китай, ще видим нарастване на прогнозата до 21 – 22 млн. тона, а може и повече. Като изчислим, че запасите от царевица в света без Китай са само 100 млн. тона, то от къде ще дойде това количество? За да сме точни веднага гледаме потенциала на Бразилия и Аржентина. Там пише реколти от 50 млн. тона за Аржентина и 110 млн. тона за Бразилия. От Conab прогнозират реколта за Бразилия малко над 104 млн. тона. Веднага правим справка за очакваните валежи – в момента се развива Ла Ниня и то ще продължи до края на сезона за царевицата. Приемаме, че валежите ще бъдат по-слаби от нормалното, т.е. реколтите в Аржентина и Бразилия няма да са тези а примерно с поне 5 -7 млн. тона по-малки. При добри реколти се очаква крайните запаси от царевица в Аржентина да бъдат 2.9 млн. тона, а в Бразилия 8 млн. тона. Китайците до сега ангажираха доста от вече малката царевична реколта в Украйна, т.е. от тук не може да се вади нещо повече. Вариантите са два – намаляване на потреблението или намаляване на крайните запаси в САЩ. Отново САЩ са краен доставчик на царевица за света и отново техните запаси ще решат почти всичко. Въпросът е на каква цена. Коефициентът запаси/потребление ще бъде 25.2, а без Китай 11.3.

- Соя – През 2020/21 световната соева реколта ще бъде 362.34 млн. тона (368.47 и 336.69). Реколтата в САЩ ще бъде 113.5 млн. тона (116.15 и 96.67), Аржентина 51 млн. тона (53.5 и 49). Крайните запаси от соя в света ще бъдат 86.52 млн. тона (88.70 и 95.34)у в т.ч. Китай 26.80 млн. тона (25.66 и 26.80), САЩ 5.17 млн. тона (7.9 и 14.25). За соята важи същото както за царевицата, само че тук запасите в Бразилия и Аржентина се виждат високи като абсолютна стойност. За Бразилия обаче тези запаси са ниски на фона на последните години. От друга страна дори сега при тези количества в Бразилия търсят соя за внос, защото цените им бясно се повишиха. От Аржентина можеш да купиш соев шрот и масло, но соя в големи количества както Китай търси не става. Ако китайците намалят покупките на соя, а започнат да внасят много продукти от нейната преработка (което трудно ще стане, защото няма такова предлагане), то ще обрече на фалити многото преработвателни заводи в Китай. Видно е, че запасите от соя в САЩ изтъняват много. Важно е колко силно Ла Ниня ще понижи реколтите от соя в Бразилия и Аржентина и от там с колко ще се повишат цените в целия маслен сегмент.

- Слънчоглед – Реколтата от слънчоглед в света през 2020/21 ще бъде 49.66 млн. тона при 54.98 млн. тона през 2019/20. Крайните запаси от слънчоглед ще бъдат 1.33 млн. тона (2.32).

Изминалата седмица не беше богата на новини, а дори много бедна. Пазарите го усетиха и останаха сравнително неутрални с разпродажби на дълги позиции при пшеницата и царевицата. На мнение съм, че все още пазарът не е реагирал на данните от ноемврийския доклад на USDA и това предстои в следващите месеци.

Пазарът на царевица реализира спад в средата на седмицата, но в последствие той беше преодолян. Успоредно със спада на цените фермерите ограничиха продажбите си.  Перспективата за ръст остава и е тясно свързана с времето в Южна Америка. В Аржентина запасите от влага са по-добри предвид падащите от доста време валежи. В Бразилия запаси почти няма. Валежите сега са регулярни, но слаби. И в двете страни новите посеви са много малки и засега не се нуждаят от много вода. Ла Ниня продължава да се развива и ще стои минимум до януари, което е и вегетационния период на царевицата и соята в Южна Америка. Пазарите остават изключително чувствителни към валежите в този район като дори и наличната влага не ги успокоява, а всички чакат следващите месеци с напрежение. Всяко прекъсване на валежите в региона ще повиши цената на царевицата в Чикаго над 5 USD/бушел. Настоящите валежи спират възхода на борсите – засега. Ноемврийският доклад на USDA показа очевидното – няма място за грешки при следващите реколти от всички култури в Южна Америка и САЩ.

При ожънати в Украйна 78% от площите с царевица изчисленията показват реколта от 27.4 млн. тона след екстраполиране на текущите резултати.

През седмицата цените в масления сегмент нямаха умора и продължиха силно да нарастват. Цените на всички култури в Китай също продължават с ръстовете си. Това ни води на мисълта, че Китай ще е активен в покупките на соя от САЩ, за да удовлетвори вътрешното си търсене, а то засега остава много силно и не се успокоява от изключително големите покупки на всичко от световните пазари. Как до сега са преживявали китайците остава загадка, а сега с тези големи покупки пак са под напрежение. В тези ред на мисли може да видим цена на соята в Чикаго над 12 USD/бушел. Така отношението между цената на соята и царевицата през декември 2021 е 2.57, което дава предимство на соята при новата сеитбена кампания през пролетта. Според данни на Datagro, бразилските фермери са продали над половината си следваща соева реколта, която едва сега е засята. Продаденото количество надхвърля 70.7 млн. тона при очаквана реколта 135 млн. тона. В Мато Гросо е продадена 64% от новата реколта при 44% година по-рано. Продадени са и 10% от реколта 2021/22. През седмицата Coanab повиши прогнозата си за соевата реколта в Бразилия до 135 млн. тона при 133.7 млн. тона в предходната оценка. Износът ще достигне 85 млн. тона (82.7). Реколтата от царевица ще бъде 104.9 млн. тона (105.2), а експортът остава без промяна от 35 млн. тона при 34.5 млн. тона в предходния сезон. В ноемврийския си доклад от USDA определят реколта от 110 млн. тона. Ако в Бразилия вали, реколтите ще са огромни и няма да има какво да ги правят.

През седмицата Русия обяви, че няма да налага ограничения при износа на пшеница до февруари. В периода февруари – юни ще бъдат разрешени за износ 15 млн. тона пшеница. От началото на сезона до 10.11.2020 от страната са изнесени 19.5 млн. тона пшеница. При седмично ниво от 600,000 тона (което е отлично ниво за зимния период), до февруари износът ще достигне 26 - 27 млн. тона. При очакван общ експорт от 38 – 39 млн. тона, за износ до края на годината ще останат 13 – 14 млн. тона, което е точно в рамките на ограничението. Засега промените в руския износ не носят заплахи за пазара. Важно е обаче износителите да купуват силно руска пшеница през зимата до февруари. Друг фактор, който засега остава съвсем неизвестен са бъдещите действия на новата американска администрация.

Във Франция са засети 88% от планираните за мека пшеница площи при 76% седмица по-рано. В края на седмицата Алжир закупи 600,000 тона пшеница най-вероятно от Франция, Германия и Полша с доставка декември - януари. Пакистан търси да закупи 400,000 тона пшеница. Страната продължава да е активен купувач на пшеница като целта е да се стабилизира вътрешния пазар.

Едно нещо е по-различно сега спрямо кризата от март – април. Това е подходът към веригите за доставки, което е провокирано от прекъсванията по тези вериги, когато желанието на държаните беше да си осигурят по-големи запаси. Сега страните купувачи внасят много агресивно всичко, което е на пазара и техните запаси нарастват. В същото време страни износителки като Русия поставят квоти, за да са сигурни и вътрешните потребители спокойни, че храни ще има.

Доклад от Китай показва, че страната не желае да повтори търговската сделка със САЩ от фаза 1. С нея Китай се задължи да купи американски стоки за 200 милиарда USD, в т.ч. земеделска продукция за 35 милиарда USD. Китайците смятат целите за внос като нереалистични на фона на пандемията от коронавирус. Китай е на път да постигне малко от договорените покупки на земеделски стоки при ръст на доставките на царевица и свинско месо. Данните от митническата служба на Китай сочат, че през октомври търговския излишък при търговията със САЩ е с 46.5% по-висок от преди четири години. Предвид на това се очаква новата администрация в САЩ да направи преглед на политиките и да определи кое работи и кое не. Малко е вероятно да се направи нещо, което да се разшифрова като мека политика към Китай.

В Китай сега цари страх от недостиг на храни. Китай определено купува от необходимост без никакви възражения и като че ли засега не прави сметка на валежите в Бразилия. В случай, че покупките бяха с цел да се изпълнят ангажиментите по споразумението със САЩ, то щяхме да виждаме пазарни маневри, спиране, тръгване, куп причини нещо де не се случи и т.н. Сега обаче такива неща НЯМА – засега. Китайците вярват, че са се справили с коронавируса по-добре от всеки друг по света като са затворили принудително част от веригите за снабдяване. Най-вероятно китайците очакват, че за да се справят с вируса САЩ и Бразилия ще затворят свои пристанища и тогава ще се почувства недостиг на храни. Китайците консумират повече сега, но не толкова повече, че да оползотворяват при доставка всичките количества продукция. Те трупат запаси със средносрочна и дългосрочна цел. Китайците купуват наред като въпросите са два – колко ще струва и колко ще се доближат до техните цели за запасяване, които никой не знае. Може да очакваме, че през следващите шест месеца китайците ще продължат активно да купуват и от САЩ, защото единствената им мярка е това да е в техен интерес и нищо повече. Понеже китайците сега са със закъснение от изпълнението на споразумението със САЩ, те ще поискат отлагане може би с 6 месеца, което ще удължи изпълнението на пърфа фаза до средата на 2022. Напрежението по този въпрос се увеличава дори и след победата на Байдън в САЩ, защото Тръмп ще използва всяка по-лека политика на САЩ срещу Китай, за да атакува дори като е в опозиция.

Индийските преработватели понижават покупките на палмово масло във връзка с високите цени на продукта (максимални за последните 8 години) и повишават покупките на соево масло, което сега е по-евтино. През януари се очаква импортът на палмово масло да бъде 600,000 тона при 750,000 тона през октомври, а на соево масло 350,000 тона (270,000).

Мелничарски компании от Индонезия са закупили 40,000 тона австралийска белозърнеста премиум пшеница с цена 270 – 272 USD/тон C&F и доставка през януари. На 12.11.2020 Иран е закупил мелничарска пшеница с произволен произход. Първоначално търга е бил обявен за 60,000 тона, но търговци смятат, че количеството е 65,000 – 325,000 тона.

Експерти от Зърнената борса в Росарио са понижили прогнозата си за пшеничната реколта в Аржентина през 2020/21 от 17 млн. тона до 16.7 млн. тона. Това ще бъде най-слабият резултат за последните пет години. Прогнозата за реколтата от соя е 50 млн. тона, а за царевицата 48 млн. тона.

Саудитска Арабия е обявила търг за покупка на 720,000 тона фуражен ечемик с произволен произход и доставка януари – февруари 2021.  Турция е закупила 550,000 тона пшеница с доставка 24.11 – 18.12.2020.

Предвид всичко описано по-горе – кой купува, кой продава, кой се запасява, с колко се запасява, а не консумира, предвид силния сезон на покупки може да помислим за следното:

- През последните две седмици големи покупки на пшеница направиха или планират да направят Египет, Алжир, Пакистан и други. За тези покупки вече е стартирало изпълнението и това ще се усеща по пазарите до края на декември.

- През декември на пазара ще излезе голямата австралийска пшенична реколта и по-слабата реколта от Аржентина. Пазарът ще получи приток на нови количества.

- Предвид на това може да решим продажба на определено количество пшеница.

- Ако оставим количества за пролетта (възможно е и такава стратегия), те може би запасяването на потребителите вече ще е приключило.

- При царевицата основна дилема са валежите в Южна Америка и покупките на Китай. При добри валежи в Бразилия ще видим реколта 104 – 110 млн. тона, което е много.

- Покупките на Китай никой не ги знае !!!

- При соята (и при царевицата) цената на петрола ще е един от силните фактори. Всички производители на петрол по света искат да продават много и на високи цени, но не се получава. Важно ще е производството на биодизел да е в кондиция, но при настоящите цени на маслата това е трудно изпълнимо.

- През изминалата седмица цените на соя, соев шрот и всички растителни масла по света, в т.ч. и Китай бяха нагоре. В Китай поскъпваше, но много плавно и царевицата. Вътрешните цени в Китай на всичко са стабилно високи с продължаващ лек ръст.

Май е по-добре да започнем продажбите на всичко каквото имаме при текущи цени и в последствие да преценяваме дали всичко наведнъж или задържаме за след Нова година.

Промени в цените FOB на големите износители през последните дни:

През изминалата седмица всички FOB цени се движиха разнопосочно по култури и пазари.

Пшеница – Цените на пшеницата продължиха да се понижават за САЩ и Аржентина, където си бяха високи. Стабилни останаха цените в Европа. Отново най-евтина на пазара е европейската пшеница. Пшеницата от Австралия е по-скъпа при условия FOB е на нивото на украинската пшеница, което прави пазара и в Азия гарантиран. Цените на американската пшеница са с 16 USD/тон по-високи от тези на черноморската продукция. Определено има възможност пшеницата в нашия регион да поскъпне с 5 – 7 USD/тон, но кога ще се случи това е малко загадка с наближаването края на годината.

Царевица – През седмицата цените на царевицата се понижиха минимално за САЩ и Аржентина, но се повишиха доста в Украйна. Бразилската царевица поевтиня с 3 USD/тон до 230 USD/тон. Черноморската царевица е с 18 - 19 USD/тон по-скъпа от американската и аржентинската. При тези ценови съотношения няма да видим ново поскъпване на царевицата от производител в България.

Соя – През седмицата цените на соята за пореден път бяха на гребена на най-голямата вълна в Тихия океан. Ръстовете бяха значителни като вече никой не гледа цени, защото единствено САЩ са с потенциал за голям износ в следващите месеци. Бъдещето на Бразилия и Аржентина през първите месеци на 2021 не е ясно предвид Ла Ниня. През седмицата цената на бразилската соя се повиши с 1 USD/тон до космическите 505 USD/тон.

През цялата седмица умерен ръст показаха цените от масления сегмент – соя, слънчоглед, соево масло, палмово масло и слънчогледово масло.

Ценови нива на черноморска продукция (промяна спрямо предходната седмица):

През изминалата седмица FOB цените на пшеницата в Черноморски регион се повишиха с 1 USD/тон. Цените на ечемика се повишиха с 3 USD/тон, а на царевицата с +6+8 USD/тон. Цените на слънчогледовото масло продължиха бързия си възход с много за втора поредна седмица и вече надминаха пиковете от преди 1.5 месеца.

В България търсенето на всички култури отново се активизира, но за паника на пазара няма основание. Към 13.11.2020 в български пристанища се товарят 12 хил. тона пшеница и 4 хил. тона слънчогледов шрот. Очакват се кораби за 24 хил. тона пшеница. Засега износът е доста слаб и това трябва да заостри вниманието ни.

Какви промени да предприемем в стратегията си за продажби – след правене на нищо през изминалата седмица започваме да търсим оферти за продажба или по-скоро те да ни потърсят.

- Пшеница – Продажба при цена 390+ BGN/тон. Може да се задържи количество в очакване на 400 BGN/тон като тук всеки сам си преценява.

- Царевица – Продажба при цена над 365 - 370+ BGN/тон. Реколтата от царевица в Украйна вече е ясна, но засега цените не реагират бурно нагоре. Спад също няма и това дава основание да продължим да задържаме.

- Слънчоглед – При слънчогледа – всичко както при маслата за седмицата. Миналата седмица поставихме реперна точка от 900 BGN/тон. Сега вече имаме цена 910 BGN/тон. Ще продаваме ли? Понеже нямаме други маркировки за оценка, правим това с окомера, поглеждаме в тавана и каквото пише там – продаваме!

И най-важното - чакаме нови валежи!!! Всички чешми в моя регион вече пресъхнаха.