Франция очаква най-слабата си царевична реколта от 50 години, гръцките кооперации трупат непродадена пшеница в складовете, а новите китайски ангажименти изстреляха соята в Чикаго до най-силния ѝ ръст от 2023 година.

Жегите изсушават почвите по-бързо от валежите в Европа

Извън пределите на страната картината е коренно различна. Ново изследване на международната научна кооперация World Weather Attribution, цитирано от Euronews, показва, че в Европа сушите все по-често се задълбочават не толкова от липсата на дъжд, колкото от екстремната жега. Учени от 12 европейски държави са анализирали валежите, влажността на почвата и потенциалната евапотранспирация - показател за скоростта, с която атмосферата извлича влагата от земята. Според авторите дългосрочните тенденции при валежите се различават по региони, но именно рекордните летни температури превръщат обичайните сухи периоди в тежка суша, тъй като водата от почвата се изпарява по-бързо, отколкото може да бъде попълнена.

Франция, Румъния и Австрия понасят най-тежките загуби

Последиците от сушата вече личат осезаемо в няколко ключови производителки на зърно. Франция очаква най-слабата си реколта от царевица за последните 50 години, а в Румъния са загубени повече от един милион хектара обработваема земя. Сушата е силна и в Австрия, където председателят на Земеделската камара Йозеф Мусбругер прогнозира реколта от зърно, сравнима с дъждовните години 2017 и 2018 - добивите от царевица, захарно цвекло, картофи, соя, слънчоглед и тикви също са под натиск. Земеделската камара в Австрия очаква при зърното спад от 15% до 20% спрямо миналата година, което би я наредило сред най-слабите реколти за последното десетилетие. Отвъд самото земеделие, сушата оказва натиск и върху други сектори - много европейски реки са с толкова ниски нива, че затрудняват корабоплаването, а енергийната производствена система също е под напрежение. Очакванията на европейските стопани сочат, че 93% вероятно ще отчетат загуби на добив заради непоправимата суша.

Гръцките кооперации трупат пшеница в складове и чакат по-ясен пазар

Вътрешният пазар на твърда пшеница в Гърция е в летен застой, а земеделските кооперации в Тесалия изчакват развитието на пазара, след като прибират и складират новата реколта. Интересът от страна на търговците е слаб, което според участниците на пазара е очаквано за сезона, но не носи спокойствие на производителите. Кооперациите не са удовлетворени и от постигнатата търговска сделка за продукцията на ЕАС Орестиада, а коментарите за качеството на зърното са също толкова спорни, колкото и тези за цените - търговците посочват средна или по-скромна качествена характеристика като аргумент за по-ниски цени, докато производителите поставят под съмнение тази логика и припомнят, че при по-добро качество в предишни години не е имало допълнително възнаграждение.

Немските фермери отчитат разочароващ сезон при рапицата

Проучване сред фермери в Германия показва, че сезонът при рапицата през 2026 година е разочароващ за мнозинството от тях - 73% от анкетираните са отчели поднормени добиви, 22% са посочили средни резултати, а едва 5% са заявили, че реколтата им е над средното ниво. Негативната картина се повтаря във всички части на страната: в Западна Германия 52% от стопаните отчитат поднормени добиви, в Северна Германия делът е 65%, а в Южна Германия - 72%. Най-слаба е оценката от Източна Германия, където цели 92% от участниците са заявили поднормени добиви и само 2% - наднормени. В неофициалното допитване, обхванало общо 1084 души, най-голям дял от участниците са били от Бавария с 29%, следвани от Саксония-Анхалт с 11%, както и от Долна Саксония и Тюрингия с по 9% всяка.

Цената на рапицата на Euronext достига тригодишен връх

Въпреки слабите добиви в Германия, цената на рапицата на борсата Euronext се покачва до тригодишен връх. Като основна причина се посочва ескалацията на конфликта между Украйна и Русия, а допълнителен фактор е поскъпването на петрола, което повлича нагоре и цените на растителните масла в световен мащаб. Комбинацията от по-слабо предлагане в Германия и геополитическо напрежение по Черноморския коридор поставя рапицата сред най-силно поскъпващите култури в международен план през последните седмици.

Китай засилва покупките на американска соя

На фона на подновената динамика в търговията между Пекин и Вашингтон след срещата на върха между лидерите на двете страни през май, Китай е закупил повече соя от Съединените щати. Държавната компания Cofco е сключила поне шест товара американска соя за доставка между септември и октомври. Миналия месец американското Министерство на земеделието обяви, че китайски купувачи вече са се ангажирали да закупят 200 000 тона американска соя, а Белият дом съобщи, че Китай се е съгласил да купи селскостопански продукти на стойност поне 17 милиарда долара, както и поне 25 милиона тона соя годишно до 2028 година.

Фючърсите в Чикаго с най-силния си ръст от юни 2023 година

Фючърсите на соята в Чикаго отбелязаха слаба промяна в азиатската търговия, след като в понеделник поскъпнаха с 3,9% и записаха най-големия си ръст от юни 2023 година. По-рано тази година Китай изпълни и предишен ангажимент за покупка на 12 милиона тона американска соя, след като за по-голямата част от периода беше отложил сделките. Според информацията Пекин и Вашингтон се стремят да отменят митата върху някои селскостопански продукти след последните разговори, за да запазят по-широкото търговско примирие, постигнато миналата година, а Доналд Тръмп междувременно заяви, че очаква да се срещне отново с китайския президент Си Дзинпин през септември.

Канада свива площите с твърда пшеница

Площите с твърда пшеница в Канада тази година са по-малки - Канадската статистическа служба отчита, че през 2026 година са засети 2,371 милиона хектара, спрямо 2,643 милиона хектара през 2025 година, а очакваният среден добив също е по-нисък, 2,60 тона от хектар при 2,75 тона от хектар година по-рано. На тази база производството на твърда пшеница в Канада се очаква да достигне 6 милиона тона, спад с 8% спрямо рекордното равнище от предходния сезон, докато износът се прогнозира на 5,15 милиона тона - също с 8% по-малко на годишна база, основно заради по-слабия вносен интерес от страните в Северна Африка. Вътрешното потребление в Канада се очаква да бъде 0,7 милиона тона, а крайните запаси - 1,2 милиона тона.

Световните запаси от твърда пшеница достигат тридесетгодишен връх

Според Канадската статистическа служба световното производство на твърда пшеница ще нарасне с 6% до 48,4 милиона тона, като по-малките площи в Северна Америка ще бъдат компенсирани от по-благоприятни условия и по-високо производство в Мароко, Алжир и Тунис. Общото световно производство на твърда пшеница се прогнозира да достигне рекордните 39,2 милиона тона, подпомогнато от по-високи добиви в Турция, страните от Северна Африка и Мексико. Глобалното потребление се очаква да нараства с 3% годишно, както за храна, така и за фураж, но в същото време световната търговия се прогнозира да се свие с 11% заради по-слабото търсене от Северна Африка и по-големите местни реколти. Крайните световни запаси се очаква да се увеличат с 19% до 11 милиона тона - най-високото ниво от три десетилетия насам, а според прогнозата цените вероятно ще останат сдържани в началото на зимата, освен ако не възникнат опасения за щети по производството или качеството в Канада или в северните равнини на САЩ.