Български зърнен пазар

Изминалата седмица потвърди трудните условия, пред които са изправени българските зърнопроизводители, особено в северните райони на страната, където сушата сериозно редуцира добивите. В област Монтана реколтата от царевица спадна до критично ниски нива, като земеделците ожънаха средно едва 126 кг/дка спрямо 397 кг/дка година по-рано. Цели полета останаха необработени поради липса на кочани, а над 4 000 декара бяха насочени за силаж още през лятото. Най-добри резултати бяха отчетени в община Медковец – около 200 кг/дка, което остава далеч под дългосрочните средни стойности. При слънчогледа ситуацията също бе неблагоприятна – добивите в Монтана намаляха до 132 кг/дка спрямо 202 кг/дка през 2024 г., отразявайки съчетанието от продължителна суша и недостатъчни валежи в критичните етапи на вегетацията.

Подобни тенденции се наблюдаваха и в Разградска област. Там добивите от царевица се понижиха до 195.7 кг/дка в сравнение с 256.5 кг/дка година по-рано, а при слънчогледа реколтата достигна 182.8 кг/дка срещу 214.7 кг/дка през предходната година. С вече ожънати над 95% от площите със слънчоглед, слабите резултати потвърдиха сериозното напрежение върху производството на маслодайни култури в страната. Съществуват регионални различия – в общини като Медковец и Бойчиновци добивите бяха малко по-добри – но общата картина остава значителен спад спрямо средните стойности през последните години.

Министерството на земеделието и храните призна мащаба на загубите, особено при царевицата и слънчогледа, и обяви намерение да потърси достъп до кризисния резерв на ЕС за компенсиране на производителите. Министър Георги Тахов увери, че въпреки ниските добиви, продоволствената и фуражна сигурност на страната не е застрашена, тъй като наличните количества са достатъчни за животновъдството и преработката на слънчогледово масло. В същото време той подчерта икономическия удар за земеделците, много от които се изправят пред намалени доходи и потенциални ликвидни затруднения.

Националната асоциация на зърнопроизводителите засили исканията за спешна подкрепа, като подчерта, че България е сред най-силно засегнатите държави в ЕС от сушата този сезон. Организацията настоя за авансово изплащане на директните субсидии и за специална дерогация от Българската народна банка, която да позволи на земеделците в затруднение да преструктурират своите кредити без санкции. Преговорите с правителството за активиране на кризисния резерв продължават, като очакванията са страната да получи финансиране от Брюксел с оглед мащаба на щетите. Прогнозите за 2026 вече показват допълнителен спад в площите с царевица – с около 2 млн. декара, което подчертава трайното отражение на сушата от 2025 г. върху бъдещите сеитбени решения.

Глобални доставки и политически перспективи

Най-същественото политическо развитие през седмицата бе спирането на отчетите на USDA заради блокирането на федералното правителство. Както месечният доклад WASDE (World Agricultural Supply and Demand Estimates), така и седмичните отчети за експортни продажби бяха преустановени, оставяйки пазарите без обичайните референтни точки за глобалните баланси между предлагане и търсене. Това „затъмнение на данните“ засили зависимостта от частни прогнози, търговски потоци и метеорологични модели, повишавайки риска от по-рязка волатилност при възстановяването на официалната отчетност.

На глобално ниво Организацията по прехрана и земеделие на ООН (FAO) ревизира прогнозата си нагоре, като очаква рекордно световно производство от 2.97 милиарда тона, или с 10.1 милиона повече от предходната оценка. Агенцията повиши добивите от пшеница благодарение на по-добри реколти в Канада и Русия, докато производството на царевица бе коригирано нагоре в САЩ и Китай. Световните запаси от пшеница се очаква да достигнат 320.3 млн. тона, подсилвайки усещането за достатъчни наличности, а запасите от ориз също бяха увеличени. Глобалното съотношение „запаси/употреба“ от 30.6% показва, че въпреки регионалните климатични предизвикателства, доставките остават комфортни в навечерието на 2025/26.

Динамиката в Черноморския регион продължи да влияе върху търговските потоци. Украйна увеличи прогнозата си за площите със зимна пшеница с 8% до 5.2 млн. хектара, пренасочвайки земя от засегнатите от суша царевица и слънчоглед. Тази структурна експанзия сигнализира за по-голям износен потенциал през следващите години, при условие че логистиката остане стабилна. В същото време Русия се стреми да задълбочи аграрните си връзки с Китай, настоявайки за премахване на ограниченията върху износа на пшеница и ечемик и за достъп на пелети за биогорива – ход, който може да разшири присъствието на Москва на азиатския пазар.

В Европа жътвата на пшеница в Полша бе ревизирана нагоре до 13.4 млн. тона, което засилва регионалната конкурентоспособност. Европейската комисия публикува актуализирани търговски данни, според които износът на пшеница от ЕС остава стабилен, но се сблъсква със силна конкуренция от черноморските произходи.

Търговските политики останаха централен рисков фактор. Отношенията между САЩ и Китай отново са под напрежение, като министърът на финансите Скот Бесент предупреди за използването на соята като средство за натиск в по-широките преговори. Бившият президент Доналд Тръмп подчерта, че соята ще бъде във фокуса на предстоящата среща със Си Дзинпин в края на октомври. Липсата на нови китайски покупки на американска соя от текущата реколта засили пазарните притеснения за експортното търсене на САЩ, особено при продължаващите предпочитания на Пекин към бразилския произход.

Други глобални политически и търговски развития също оказаха влияние. Индия, най-големият износител на ориз, запази ограниченията върху доставките, което поддържа натиск върху цените в Азия и косвено засилва търсенето на пшеница и царевица в ключови вносители. Индонезия прогнозира износ на палмово масло от 30 млн. тона за 2025 г., подкрепен от растящото търсене от Индия, добавяйки още един слой конкуренция на глобалните пазари за растителни масла и протеинови култури.

В съвкупност тези развития подчертават, че въпреки силния глобален производствен потенциал, пазарът на зърно остава изключително чувствителен към промени в политиката, търговски ограничения и геополитически преговори. Изобилието от доставки може да ограничи цените в средносрочен план, но политическите фактори и регионалната конкуренция ще поддържат високата волатилност.

Фючърси и ценови движения

Фючърсните пазари отразиха несигурността от липсата на данни на USDA и променливите частни прогнози.

• Пшеница: Чикагската мека червена пшеница (декември ’25) затвори седмицата на $5.14¾/бушел, възстановявайки 5½¢ в четвъртък след стабилни загуби по-рано. Канзас Сити (HRW) добави 3–4¢, а Минесота (пролетна) също се повиши. Подкрепа оказа нов търг от Саудитска Арабия за 420 хил. тона твърда пшеница, който внесе оптимизъм, въпреки слабия експорт от САЩ. За седмицата обаче контрактите останаха с 6–8¢ по-ниски, под влияние на силните глобални доставки и разширените площи в Украйна.
• Царевица: Декемврийският контракт ’25 завърши на $4.21¾/бушел, повишение с 5¼¢ в четвъртък, но спад от 1¼¢ за седмицата. Въпреки по-благоприятните частни прогнози за добивите, пазарът се сблъска с натиск от по-слабото търсене на етанол и забавените отчети за износа. Ценовата динамика отразява баланса между вътрешното търсене за преработка, глобалната конкуренция и климатичните рискове.
• Соя: Ноемврийските фючърси ’25 се установиха на $10.23¾/бушел, повишение с 10¾¢ в четвъртък и 7¼¢ за седмицата. Соевият шрот се увеличи с $4.80, а соевото олио с 0.06¢, като последното е с впечатляващ ръст от 25.2% от началото на годината. Комплексът се подкрепя от търсенето на биодизел в САЩ, устойчивото потребление на шрот и частни прогнози за добри добиви, които обаче не компенсират опасенията за слабо експортно търсене.

Като цяло от началото на годината соята е нагоре с 2.3%, соевият шрот с 9.3%, докато зърнените култури като пшеница и царевица остават значително по-слаби – показател за различията във фундаментите на пазарите.

Динамика в САЩ и Южна Америка

При липса на данни от USDA частните анализатори имаха по-голяма тежест. StoneX намали оценката си за добива от царевица в САЩ до 185.9 бушела/акър, но повиши соята до 53.9 бушела/акър. S&P Global отиде още по-далеч, намалявайки царевицата до 185.5 бушела/акър, а соята до 53.0 бушела/акър, което поставя производството на царевица на 16.707 млрд. бушела, а на соя – 4.261 млрд. бушела.

В Южна Америка перспективите бяха по-нюансирани. Аржентина отчете близо рекордни добиви от пшеница, подпомогнати от обилни валежи, с жътва, оценена на 22 млн. тона. Засетите площи с царевица достигнаха 19.8% от планираните 7.8 млн. хектара, а производството се очаква да е рекордните 58 млн. тона за 2025/26 – увеличение от 8.4% на годишна база. Това се дължи на по-висока рентабилност, постоянните съкращения на износните такси (намаляване за царевица до 9.5%) и по-доброто управление на вредителя spiroplasma. За разлика от това, прогнозата за соята е 47.4 млн. тона, по-ниска поради пренасочване на площи към царевица и риска от La Niña в ключовия период декември–февруари.

В Бразилия сеитбата на соя достигна 4.16% от площите към края на септември – най-бързият темп в историята. Въпреки това, картината остава неравномерна: централна Бразилия страда от суша, докато южните щати получават навременни валежи. Ако дъждовете в централните региони не се материализират до средата на октомври, ще се наложи презасяване, което ще увеличи разходите и може да затегне прогнозите за предлагането.

Влияние на времето в ключови региони

През седмицата времето изигра решаваща роля за оформянето на пазарните очаквания.
В Съединените щати Северните равнини получиха леки валежи, които подпомогнаха късното развитие на посевите с пшеница, докато Средният запад и района на Делтата се сблъскаха с топли и сухи условия. Те улесниха полските дейности, но създадоха рискове за речната логистика, тъй като нивата на водата по системата на Мисисипи отново спаднаха. Допълнителни смущения в баржовия транспорт могат да забавят износа и да прехвърлят повече зърно към железопътен и автомобилен транспорт, което ще увеличи разходите.

В Европа бури обхванаха голяма част от централните и западните региони, попълвайки влагозапасите в почвата, но също така повдигнаха опасения за забавяния при сеитбата. Испания остана забележителен изключение, където сушата продължава да поставя под натиск потенциала на реколтата. Украйна се възползва от навременни валежи, които подобриха условията за разширената сеитба на зимна пшеница, докато югозападна Русия остана суха, създавайки рискове за развитието на посевите.

Австралия продължи да страда от продължителен сух период, който застрашава добивите на пшеница и рапица по време на критичните фази на репродукция. Прогнозите сочат поднормални валежи в ключови производствени райони, което поддържа опасенията за съкращаване на реколтата.

В Китай времето за жътва в североизточните региони остана благоприятно, макар по-ниските температури да забавиха темпото. Централните региони получиха валежи, които подобриха условията за сеитба на зимна пшеница и рапица, осигурявайки добро развитие на посевите.

Развитие на пазара на растителни масла

Пазарите на растителни масла също отчетоха значими движения. Запасите от малайзийско палмово масло, които през август достигнаха 20-месечен връх, сега се очаква да намалеят поради по-силния износ и пониженото производство. Експортът за септември се повиши с 8,3% до 1,43 млн. тона, най-високото ниво от ноември насам, докато производството спадна с 4,3%, което осигури фундаментална подкрепа за цените на палмовото масло въпреки слабия индийски празничен спрос.

Индонезия прогнозира износ на палмово масло от 30 млн. тона през 2025 г., подкрепен от силното търсене в Индия и стабилната консумация в Азия.

Междувременно Китай преструктурира вноса си на шротове от маслодайни култури. След въвеждането на 100% мито върху канадския рапичен шрот и масло, китайските купувачи се насочиха към Индия, като закупиха 52 000 тона само за три седмици — четири пъти повече от целия внос за 2024 г. от този източник. Този завой вече променя регионалните търговски потоци и оказва натиск за понижение върху премиите на соевия и слънчогледовия шрот в Азия, с потенциални последици за износителите от Южна Америка.

Перспектива

Изминалата седмица обобщи взаимодействието между перспективата за изобилни доставки, климатичната променливост и геополитическите рискове. Глобалните прогнози за производство сочат рекордни реколти, но „blackout“-ът на USDA остави търговците зависими от по-малко последователни индикатори, засилвайки волатилността около частните ревизии и физическите потоци.

Южна Америка се очертава като основен двигател: реколтата от царевица в Аржентина процъфтява, докато площите със соя се свиват; рекордно бързото темпо на засаждане на соя в Бразилия е изложено на риск, ако сушата в централните региони се запази. Европа и регионът на Черно море остават високо конкурентоспособни при износа на пшеница, подкрепени от увеличената сеитба в Украйна и по-силните реколти в Полша.

Растителните масла добавиха нов слой сложност: палмовото масло бе подкрепено от пониженото производство и засиления износ, докато завоят на Китай в източниците за внос на шрот от маслодайни култури пренареди азиатските пазари на протеини.

В близко бъдеще участниците на пазара ще следят дали валежите в средата на октомври ще се реализират в централна Бразилия, дали логистичните ограничения в САЩ по река Мисисипи ще се задълбочат и дали геополитическите развития в разговорите САЩ–Китай ще предизвикат подновени покупки на соя. Докато USDA не възобнови докладите си, волатилността вероятно ще се запази, като частните прогнози и климатичните модели остават основните двигатели на настроенията.