Българският зърнен пазар е в динамична фаза, в която местните производители отчитат високи резултати, докато държавата и регулаторните органи са под натиск за решаване на структурни проблеми – от напояването до справедливото ценообразуване на маслодайните култури.
Тази година конвенционалната рапица в България бележи рекордни резултати. Въпреки априлските студове и снеговалежи, културата демонстрира изключителна устойчивост и върна стабилни добиви, които фермери описват като едни от най-добрите досега. Във Варненска и Русенска област отчетите достигат до над 600 кг/дка, като новата генетика на ЛИДЕА от серията „Азот Мастър“ доказва своя потенциал. Най-силно се открояват хибридите LID Инвикто и LID Тебо, които комбинират висока добивност и устойчивост при различни условия на отглеждане. Това утвърждава рапицата като все по-значима култура в българското земеделие, носеща стабилни финансови резултати за стопаните.
На международния фон германските фермери също отчитат силен сезон, с прогноза за 43 млн. тона зърно през 2025 г., или с 10% повече спрямо миналата година. Основна роля играят по-големите площи за отглеждане и повишените добиви от зимна пшеница. Въпреки климатичните предизвикателства, Германия очаква производството да надхвърли вътрешното потребление, макар това да не окаже съществено влияние върху цената на хляба. Подобни прогнози се вписват в очакванията за глобално производство от 2,3 млрд. тона зърно през 2025 г.
В същото време България остава в центъра на остър дебат за управлението на водните ресурси. Докато в Гърция се реализира мегапроект за напояване на равнината Ксанти чрез отклоняване на вода от река Места, у нас темата за инвестиции в поливно земеделие остава в застой. Страната продължава да губи ценни водни ресурси към съседни държави, които след това използват продукцията, за да изнасят плодове и зеленчуци обратно в България. Липсата на дългосрочна стратегия и ефективни инвестиции в напоителната инфраструктура поставя под въпрос продоволствената сигурност и устойчивостта на българското земеделие.
Друг ключов акцент е започналата проверка на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) относно цената на слънчогледовото олио. Регулаторът ще проучи периода от 2022 г. насам, за да установи дали съществуват картелни практики или други антиконкурентни нарушения. Проблемът е особено актуален на фона на намалените добиви от маслодаен слънчоглед и прогнозите за поскъпване на олиото на вътрешния пазар. Министерството на земеделието вече е ангажирано с предоставянето на информация за производителите и наличностите, като целта е да се прецени дали ще се наложи внос за задоволяване на потреблението до края на 2025 г.
В допълнение Министерството на земеделието и храните стартира и специализираните теренни проверки на физическите блокове в рамките на Кампания 2025. Те ще продължат до 30 септември и имат за цел да актуализират данните в Системата за идентификация на земеделските парцели. Резултатите ще послужат за уточняване на границите и начина на трайно ползване на земеделските площи, включително наличие на елементи от ландшафта.