Жътвата на пшеницата в България е към своя край, като данните на Министерството на земеделието към 7 август показват увеличение на продукцията с 12,1% на годишна база. Основната причина е разширените площи – над 1,26 млн. хектара срещу 1,14 млн. хектара година по-рано. Въпреки по-голямото количество, средните добиви остават близки до миналогодишните, коментира председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите Илия Проданов. В някои региони като Бургаско фермерите отчитат добиви над 500 кг/дка, но сушата в Северозападна България е ударила и есенниците.
Пазарът обаче не дава големи поводи за оптимизъм. Вътрешните цени на пшеницата остават около 300–310 лв./тон, докато на пристанище достигат 350–360 лв./тон. При сметки на база среден добив от 550 кг/дка и средна цена от 0,32–0,33 лв./кг, печалбата за производителите може да достигне едва 10 лв./дка, което според Проданов е далеч недостатъчно, за да компенсира загубите от слънчогледа и царевицата.
Жътвата на слънчоглед вече започна в Бургаско, но добивите варират между 100 и 160 кг/дка при цена от 0,85 лв./кг. Това означава приходи около 85 лв./дка – стойност, която едва покрива рентата или леко я надвишава. Фермерите са обезпокоени, че тази година печалбите от есенниците няма да могат да балансират загубите от пролетниците.
Паралелно с това в някои региони на страната се наблюдава обратна тенденция при цената на земеделската земя. В Плевенска област през 2024 г. средната цена на сделките с ниви намалява с 1,7% до 1656 лв./дка, при средна за страната от 1697 лв./дка. Макар рентата в региона да се увеличава до 72 лв./дка, експерти отбелязват, че след близо 10% поскъпване през 2023 г. сега пазарът навлиза в период на охлаждане.
Сериозен фактор за българските производители остава и продължаващата суша. Данни на Европейската обсерватория за сушата показват, че към края на юли 52% от земеделската земя в България е засегната, което ни нарежда сред трите най-засегнати държави в ЕС заедно с Унгария и Румъния. Най-тежко е положението в Северозападна и Югозападна България, където се очакват загуби в добивите от царевица, слънчоглед и зеленчуци. Липсата на валежи повишава и разходите за напояване, а риск съществува и за есенната сеитба, ако почвената влага не се възстанови.
В международен план Организацията по прехрана и земеделие на ООН (ФАО) повиши прогнозата си за световното производство на зърнени култури през 2025 г. до рекордните 2,925 млрд. тона. Основният принос идва от царевицата и ориза, докато в ЕС и Украйна перспективите остават под натиск от суша и конфликта. Световното производство на пшеница се прогнозира на 805,3 млн. тона, което е увеличение спрямо миналата година, водено от рекордна реколта в Индия. Запасите също се очаква да нараснат, като съотношението им към потреблението достига 30,3%.
На този фон новото търговско споразумение между ЕС и Украйна създава напрежение сред съседните държави, включително България. Документът предвижда по-широк достъп на украински селскостопански продукти до европейския пазар, като квотите за редица стоки ще бъдат увеличени. Въпреки протестите на България, Полша, Унгария, Словакия и Румъния, Европейската комисия заяви, че ще гласува споразумението в първоначалния му вид. От Украйна посочват, че са готови да изнасят повече от предвидените количества, особено за продукти като захар и биоетанол, за които все още няма окончателен консенсус. Споразумението ще е валидно до 2028 г. и включва предпазни клаузи за защита на местните фермери, но опасенията в региона остават.
Така българският зърнен пазар влиза в новата стопанска година със смесена картина – рекордна реколта при пшеницата, слаби резултати при слънчогледа и царевицата, суша в ключови региони и международни търговски решения, които обещават ново напрежение за фермерите и износителите.