Пшеницата започна търговията в четвъртък в Чикаго с юлския договор за 2025 г. (CBOT) при цена от $5.41 за бушел, което е лек спад от 2¼ цента спрямо затварянето в сряда. Пазарът се движеше в по-тих тон, докато търговците претегляха смесените влияния на метеорологичните прогнози и търговските корекции. Очакваните валежи в равнините и Средния запад на САЩ предполагат възможни забавяния в жътвата, но и потенциално по-добро качество на реколтата. Междувременно, засилен интерес от Египет към пшеница извън Русия и Украйна добавя нов слой към глобалното търсене, продиктуван от геополитически рискове и пренасочване на веригите за доставка.
Царевицата стартира сесията с юлския договор за 2025 г. при $4.37¾ за бушел, което е спад от 1 цент. Настроенията на пазара отразиха баланс между силните данни за етанола от началото на седмицата и натиска от нарастващото предлагане в Южна Америка. Докато очакванията за износ от САЩ остават умерени, търговците внимателно следят времето в Средния запад, където преовлажнени почви забавят сеитбата и развитието на културите. Агресивната кампания за износ след жътва в Бразилия продължава да създава конкуренция, макар и последните оценки за юнския износ да са малко по-ниски от миналата година.
Соята стартира четвъртък с договор за юли 2025 г. при $10.43¼ за бушел, отбелязвайки лек спад от 1¾ цента. Търговците остават предпазливо оптимистични, докато сеитбата напредва в по-сухи зони на Средния запад, като Айова и Небраска. Подкрепата за фючърсите е ограничена поради смесеното представяне на соевия шрот и соевото масло. Все пак очакваният юнски износ на соя от Бразилия в размер на 12.55 млн. тона—малко под миналогодишното ниво—може леко да подкрепи американските пазари през следващите седмици.
В глобален план дванадесет основни събития влияят върху зърнения пазар и формират нагласите на търговците.
В САЩ земеделският оптимизъм продължава да нараства. Индексът на Purdue University/CME Group Ag Barometer достигна 158 през май, сигнализирайки за растяща увереност сред производителите. Подобрения се наблюдават както в текущите оценки, така и в очакванията за бъдещето, подкрепени от стабилен напредък на реколтата и устойчиви цени.
Метеорологичните прогнози за Северна Америка са смесени. Северните и централни равнини се очаква да получат допълнителни валежи и по-ниски температури, благоприятстващи растежа. В същото време канадските прерии се сблъскват с повишен риск от засушаване, докато части от Средния запад, особено на юг, остават твърде влажни.
В Южна Америка регионът Пампа в Аржентина остава студен и сух, като скорошни слани забавят развитието на зимната пшеница. В Бразилия има периодични валежи в южния царевичен пояс, въпреки че жътвата вече е започнала. Южните пшенични региони остават сухи и се нуждаят от дъждове.
Украинският износ на зърно скочи до 4.04 млн. тона през май, главно през черноморските пристанища. Страната запазва прогнозата си за производство на царевица от 28.2 млн. тона, но рискът от сухо лято остава. Пазарните опасения се засилват и от плановете на ЕС да намали безмитните квоти за внос от юни 2025 г.
Данните за етанола в САЩ добавиха подкрепа на пазара по-рано през седмицата. Производството достигна 1.105 млн. барела дневно—равно на мартенските нива—а износът скочи до 150,000 барела дневно, най-високото ниво от два месеца. Въпреки лекото покачване на запасите, търсенето остава силно.
В Малайзия запасите от палмово масло се очаква да са се увеличили с 7.74% през май до 2.01 млн. тона—най-високото ниво от септември насам. Увеличението се дължи на по-високо производство и внос на по-евтино индонезийско палмово масло, което компенсира силното търсене за износ.
В Азия търговските отношения също влияят върху пазара. Цените на рапичния шрот в Китай спаднаха на фона на затопляне на търговските отношения с Канада, която е водещ доставчик. Потенциалното смекчаване на търговското напрежение може да стабилизира доставките за животновъдството.
Китай също одобри внос на едросмляна пшеница и ръжено брашно от Русия, което допълнително диверсифицира източниците му и намалява зависимостта от западни производители.
Русия намали с 25% експортното мито за пшеница до 1,023.5 рубли на тон. Митата върху ечемика бяха премахнати изцяло, а тези за царевица бяха намалени. Политиката цели да засили конкурентоспособността на страната на фона на отслабващите глобални цени.
Бразилия остава ключов фактор в глобалната търговия с царевица. Прогнозира се, че страната ще изнесе 41.5 млн. тона през 2024/25. Очакваният ръст на предлагането до края на юни вероятно ще намали конкурентоспособността на САЩ, докато слабата реколта в Аржентина продължава да ограничава износа.
Цените на украинската царевица леко спаднаха през май, но общият износ се увеличи с 18% спрямо април. От юли досега Украйна е изнесла над 20.6 млн. тона царевица, от които 17.5 млн. тона след октомври. Но планираното съкращение на квотите за внос в ЕС през 2025 г. може да спре този растеж.
Зависимостта на Мароко от чуждестранно зърно остава висока. Страната е внесла 6.05 млн. тона пшеница за последната година, основно от Франция и Русия. Вносът на царевица също се увеличава, което подчертава уязвимостта при нестабилно вътрешно производство.
И накрая, дългосрочните метеорологични модели сочат нарастваща вероятност от поява на условия тип Ла Ниня до есента. Ако се потвърдят, това може да донесе суша в Аржентина, забавена жътва в Западна Европа и по-високи температури в Северното полукълбо—намалявайки риска от ранни слани.
На фона на тези фактори глобалният зърнен пазар остава изключително чувствителен, като търговците следят внимателно за нови данни и сигнали, които могат да променят ценовите траектории през следващите критични седмици.