Световните и българските зърнени пазари навлизат в период на засилена несигурност, белязан от геополитическо напрежение, повишени производствени разходи и противоречиви ценови сигнали. Основен фактор за тази динамика е ескалацията на конфликта в Близкия изток, която вече оказва осезаемо влияние върху цените на енергията, торовете и логистичните вериги, а оттам – и върху цялата агрохранителна система.
През март световните цени на храните отбелязват втори пореден месечен ръст, като индексът на ФАО достига 128,5 пункта – увеличение от 2,4% спрямо февруари и 1% на годишна база. Движението нагоре се обуславя основно от поскъпването на енергийните ресурси, което пряко се отразява върху производствените разходи в земеделието. При зърнените култури също се отчита повишение – с 1,5% на месечна база, водено от поскъпването на пшеницата с 4,3% вследствие на влошени климатични перспективи в САЩ и по-високи разходи за торове в Австралия.
Въпреки това глобалният пазар на зърно остава относително добре снабден, което ограничава по-рязкото покачване на цените. Според анализи на ФАО, ефектът от конфликта засега е умерен, благодарение на наличните запаси, но рискът от по-сериозни сътресения остава, особено при продължителност на кризата.
На фона на глобалните процеси, българският зърнен сектор демонстрира смесени тенденции. От една страна, страната разполага със стабилен зърнен баланс и дори отчита излишък от около 1 млн. тона спрямо предходната година. От друга – пазарната реализация среща затруднения, а износът на ключови култури изостава.
През първите шест месеца на пазарната 2025/26 година износът на пшеница намалява с близо 20%, а този на ечемик – с над 26% на годишна база. Основна причина за това е изчакването на по-благоприятни ценови нива от страна на търговците, което задържа предлагането на външните пазари. В същото време се наблюдава значителен ръст при рапицата – над 70%, благодарение на по-високото производство, както и умерено увеличение при слънчогледа. При царевицата обаче спадът в износа е драстичен – над 60%, вследствие на по-слабата реколта.
Ценовата картина в България остава под натиск. Средно за март 2026 г. изкупните цени на основните зърнени култури са с между 3,8% и 14,2% по-ниски на годишна база. Това създава сериозен дисбаланс между приходите и разходите на производителите, тъй като в същото време цените на енергоносителите и торовете се повишават.
Именно торовете се очертават като един от най-критичните фактори за сектора. Блокирането на Ормузкия проток и затрудненията в доставките от Близкия изток водят до напрежение на пазара на азотни и фосфатни торове. Макар към момента в Европа да няма физически недостиг, цените остават основният проблем. Пазарът е движен до голяма степен от несигурност и спекулативни очаквания, като фермерите реагират предпазливо и често намаляват нормите на торене.
Тази тенденция крие сериозни рискове за бъдещите добиви. По-ниското използване на торове, съчетано с по-скъпи суровини, означава, че реколтата ще бъде по-скъпа за производство, без гаранция за по-високи продажни цени. Това поставя под натиск икономическата устойчивост на стопанствата и увеличава зависимостта им от държавна подкрепа.
В този контекст българското правителство предприема мерки за стабилизиране на сектора. Очаква се в рамките на три месеца към земеделието да бъдат насочени 557 млн. евро, с цел осигуряване на ликвидност и покриване на нарастващите разходи. Планират се и допълнителни механизми, включително увеличена отстъпка от акциза върху газьола и потенциална подкрепа за торовете – най-значимият разходен компонент за производителите.
Паралелно с това, регионалните политики също реагират на кризата. В Румъния се обсъжда въвеждане на механизъм за закупуване на дизел без акциз и ДДС, както и ограничение на потреблението до 78 литра на хектар. Подобни мерки подчертават нарастващата роля на държавната намеса в условия на нестабилни пазари.
Допълнителен фактор за развитието на сектора са агрометеорологичните условия. Прогнозите за април сочат по-хладно и влажно време, което ще забави развитието на културите, но ще подпомогне влагозапасите. Това създава благоприятна основа за вегетацията, но също така увеличава риска от болести и изисква по-активна растителна защита.
Перспективите пред зърнения пазар остават тясно свързани с международната обстановка. При сценарий на продължителен конфликт в Близкия изток се очаква по-сериозно покачване на разходите, потенциален недостиг на торове и ускоряване на инфлацията при храните. В краткосрочен план обаче наличието на значителни глобални запаси продължава да задържа цените на относително ниски нива.
Така секторът се намира в класическа „ножица“ между евтина продукция и скъпо производство – ситуация, която поставя фермерите в ролята на основен буфер на кризата. Развитието през следващите месеци ще зависи не само от аграрните фактори, но и от геополитиката, енергийните пазари и способността на държавите да подкрепят своите производители в условия на глобална несигурност.