БЪЛГАРСКИ ПАЗАР

През изминалата седмица българският зърнен и земеделски пазар остана под натиск, като основният проблем продължават да бъдат високите производствени разходи и слабата рентабилност. Повечето фермери определят изминалата година като трудна, а очакванията за 2026 г. остават предпазливи на фона на скъпи торове, енергия и работна ръка.

Климатичните условия допълнително усложниха ситуацията. Сушата през лятото се отрази сериозно на царевицата, а пролетните измръзвания нанесоха щети на овощните култури. Въпреки това, при зърнените култури имаше и положителни резултати – производството на пшеница, ечемик и рапица се представи по-добре и донякъде компенсира загубите в други направления.

На този фон все повече стопани са принудени да оптимизират дейността си. Наблюдава се тенденция към намаляване на заетостта и по-голяма механизация, като фермерите търсят начини да произвеждат повече с по-малко ресурси. Това поставя допълнителен натиск върху по-малките стопанства, които по-трудно се адаптират.Все по-често се обсъжда и нуждата от сдружаване между производителите. Обединението дава възможност за по-добри цени на входящите материали, споделяне на техника и по-силна позиция на пазара. Макар процесът да е бавен, за много фермери това се очертава като една от малкото устойчиви посоки напред.

Пшеница: Пшеницата на CBOT с доставка март 2026 г. се възползва от опасенията за студено време в равнините на САЩ и от покриването на къси позиции, като зимната пшеница изпревари пролетната. Печалбите обаче бяха ограничени от големите глобални запаси и силната конкуренция от руския износ, което направи ралитата по-скоро избирателни, а не сигнал за трайна промяна в тенденцията.

Царевица: Царевицата на CBOT с доставка март 2026 г. се търгуваше в тесен диапазон. Ревизиите в предлагането от страна на USDA и голямото глобално производство натежаха върху настроенията, но силните експортни инспекции, потвърдените частни продажби и търсенето, свързано с биогоривата, помогнаха да се забави низходящият импулс и да се подкрепят близките цени.

Соя: Соята на CBOT с доставка март 2026 г. беше най-силно повлияна от заглавията през седмицата. Рекордните китайски покупки и силните експортни инспекции на моменти повишаваха цените, но ускоряващата се жътва в Бразилия и по-високите оценки за производство и износ не позволиха устойчив възход. Пазарът на соя приключи седмицата волатилен, но до голяма степен в диапазон.

Периодът от 20 до 23 януари беше белязан от резки колебания на зърнените пазари, тъй като търговците се опитваха да балансират силните сигнали от търсенето срещу нарастващия фон на предлагането. Празничният ден в САЩ на 19 януари сгъсти потока от официални данни, което допълнително засили волатилността, тъй като пазарите реагираха бързо на всяко ново заглавие. В определени моменти покупателният интерес тласкаше цените нагоре, но ралитата многократно бяха ограничавани от очакванията за по-големи глобални доставки.

Седмицата започна с ключово заглавие от страната на търсенето: Китай приключи поетите ангажименти за покупка на около 12 млн. тона американска соя по търговското примирие от края на октомври. Това потвърди силното държавно водено търсене и първоначално повиши цените на соята и свързаните с нея маслодайни пазари. След като обаче стана ясно, че този пакет от покупки е завършен, ентусиазмът охладня и пазарът бързо насочи вниманието си обратно към доставките от Южна Америка, освен ако цените в САЩ не станат отново конкурентни.

Притесненията около предлагането в САЩ натежаха особено в началото на седмицата. Актуализираните оценки на USDA посочиха по-голямо производство и по-високи крайни запаси при царевицата и соята, което затвърди усещането, че глобалните наличности остават комфортни. Това подтикна фондовете да увеличат късите позиции при царевицата и да намалят експозицията си при соята, което направи пазара по-чувствителен към заглавията и ограничи способността на цените да се задържат трайно във възходящ тренд.

Развитието в Южна Америка беше постоянен източник на натиск. Жътвата на соя в Бразилия започна да набира скорост, като ранните данни показаха около 1–2% вече прибрани площи, а частни анализатори повишиха производствените оценки към 179 млн. тона. Браншови организации също увеличиха очакванията си за преработка и износ на соя. Макар че времето и логистиката на моменти забавяха експедициите, мащабът на предстоящото предлагане задържаше устойчивите ценови ръстове.

Метеорологичният риск донесе известно облекчение за пшеницата през седмицата. Силен арктически студен фронт, преминаващ през американските равнини, повиши опасенията от измръзване в откритите райони със зимна пшеница, особено при HRW и SRW. Тези опасения доведоха до покриване на къси позиции и помогнаха на зимната пшеница да се представи по-добре от пролетната, въпреки че глобалните запаси от пшеница и руският експортен капацитет останаха високи.

Експортната активност осигури стабилна и осезаема подкрепа за близките цени. Седмичните експортни инспекции в САЩ показаха силно движение както при царевицата, така и при соята, като Китай формира значителен дял от експедициите на соя. Допълнителни частни продажби на царевица и соя за дестинации като Колумбия и Тайван помогнаха да се поддържат кеш пазарите и близките спредове, въпреки че дългосрочните прогнози за предлагането останаха по-скоро мечи.

Пазарите на биогорива и растителни масла добавиха още едно ниво на сложност. Производството на етанол се понижи спрямо рекордната седмица, но износът и търсенето от рафинериите останаха достатъчно силни, за да подкрепят потреблението на царевица. В същото време движенията при палмовото масло и промените в биодизеловите политики в Азия повлияха цените на соевото масло, което се пренесе върху соевия шрот и маржовете на преработка, водейки до краткосрочна волатилност в целия маслодайен комплекс.

Позиционирането на фондовете усили пазарните колебания. В началото на седмицата фондовете увеличиха късите позиции при царевицата и намалиха тези при соята, след което частично се отдръпнаха, когато метеорологичните рискове и експортните заглавия предизвикаха бързи отскочвания. В крайна сметка седмицата се характеризираше с резки вътредневни движения, но с относително ограничена нетна промяна към края, като пазарите останаха в своеобразна „битка“ между импулсите от търсенето и нарастващото глобално предлагане.