БЪЛГАРСКИ ПАЗАР

Студеното време и снеговалежите, макар и по-интензивни в сравнение с последните години, не представляват сериозна заплаха за есенните култури, като пшеницата и рапицата навлязоха в зимния период в добро физиологично състояние. Според агрономи посевите показват добра устойчивост на ниските температури, което намалява риска от измръзване и създава положителни очаквания за пролетното развитие.

Рапицата се откроява като култура с отчетливо възстановено присъствие през настоящата стопанска година, като площите са почти двойно по-големи спрямо предходната. За разлика от последните няколко сухи есени, условията тази година са позволили равномерно поникване и добро вкореняване, което значително ограничава риска от т.нар. „изтегляне“ на растенията. Това развитие подсказва по-висока увереност сред част от стопаните по отношение на есенните култури, въпреки запазващите се климатични рискове.

Въпреки първоначалните намерения за ограничаване на пролетниците, реалните решения на фермерите показаха известна нерешителност. Площите с пшеница не достигнаха нивата от миналата година, като основните причини бяха опасенията от житни мухи, ограничените възможности за ефективна растителна защита и очакванията за късна и суха есен, които в крайна сметка не се оправдаха. Забавянето на сеитбата и подценяването на метеорологичните прогнози доведоха до пропуснати възможности за оптимално разпределение на площите.

Царевицата и слънчогледът продължават да бъдат най-уязвимите култури в условията на засушаване и екстремни летни температури. Изминалата година отново потвърди този риск, като в някои региони реколтата не беше напълно прибрана, а отделни площи останаха необработени. Липсата на ефективни механизми за противодействие на климатичните аномалии прави управлението на тези култури все по-трудно и поставя стопаните в позиция на висока зависимост от времето.

На институционално ниво седмицата беше белязана от възстановяването на Системата за електронни услуги (СЕУ) към ДФ „Земеделие“ след закъснение спрямо официално обявения график. Временната недостъпност на платформата създаде сериозно напрежение сред земеделските производители, тъй като тя е ключов инструмент за администриране на подпомагането. Макар услугите вече да са възстановени, случаят отново подчертава чувствителността на сектора към административни и технологични прекъсвания.

В по-широк регионален и глобален контекст, промените в търговията с царевица в ЕС също имат значение за българския пазар. Намаляването на доставките от Украйна и заместването им от Бразилия и САЩ променят конкурентната среда и ценовите ориентири. Макар украинското предлагане да отслабна в ЕС, страната остава активен износител към други дестинации, което запазва ценовия натиск в Черноморския регион и индиректно влияе върху пазарните очаквания на българските производители.

Пшеница: Пшеницата на CBOT с доставка март 2026 г. завърши седмицата на $5.18, с умерен ръст в петък, но със смесено представяне за седмицата като цяло. Доминиращата тема бе противопоставянето между слабите седмични продажби и подобряващите се кумулативни експортни ангажименти, като тежките къси позиции на фондовете задържаха ръстовете корективни, а не трендови.

Царевица: Царевицата на CBOT с доставка март 2026 г. приключи седмицата на $4.24 3/4, значително под нивата от предходната седмица въпреки късното възстановяване. Рекордното предлагане в САЩ и разширяващите се къси позиции на фондовете натежаха върху цените, докато търсенето за етанол и експортните ангажименти многократно забавяха низходящия импулс.

Соя: Соята на CBOT с доставка март 2026 г. затвори седмицата на $10.57 3/4, относително стабилна след изключителна волатилност. Масивните експортни продажби, силните данни за преработката по NOPA и покупките от Китай компенсираха нарастващите оценки за производството в Южна Америка и по-високите крайни запаси в САЩ, оставяйки соята подкрепена, но търгувана в диапазон.

ГЛОБАЛЕН ПАЗАР

Зърнените пазари започнаха седмицата под натиск след мащабен пакет от данни на USDA, който пренастрои очакванията за предлагането. По-голямото производство на царевица и соя в САЩ, по-високите крайни запаси и увеличените площи със зимна пшеница нанесоха ясен мечи шок още в началото на седмицата, предизвиквайки агресивни продажби от фондовете при царевицата и пшеницата и рязко понижение на цените. Тази корекция в предлагането зададе тона на волатилната, водена от новини търговия през целия период.

Царевицата понесе най-силния удар от мечата корекция. USDA потвърди рекордно производство в САЩ и повиши крайните запаси значително над очакванията на пазара, което подтикна управляваните средства да разширят нетните си къси позиции до най-високото ниво от октомври насам. Въпреки това спадовете многократно бяха омекотявани от силното експортно търсене и мощния наратив около биогоривата, подчертан от рекордното производство на етанол в САЩ и нарастващите входящи потоци към рафинериите, които затвърдиха употребата на царевица дори при излишък от предлагане.

Соята бързо премина от слабост, продиктувана от USDA, към сила, водена от търсенето. В средата на седмицата експортните продажби скочиха до 2,06 млн. тона – третият най-голям седмичен обем за маркетинговата година, като Китай формира над половината от количеството. Паралелно с това китайската Sinograin разпродаде поредица от търгове за соя и резервира допълнителни американски товари, потвърждавайки, че краткосрочното търсене на внос остава силно въпреки очакванията за рекордна реколта в Бразилия.

Вътрешната преработка осигури допълнителна подкрепа за соята. Декемврийската преработка по данни на NOPA достигна 224,991 млн. бушела – близо до рекордни нива и значително над резултатите от предходната година, което подчертава силното търсене в САЩ на соев шрот и масло. Макар запасите от соево масло да нараснаха рязко и мандатите за биодизел на EPA да останаха източник на несигурност, оптимизмът около дългосрочното търсене за биогорива помогна да се запази подкрепата за соевия комплекс.

Пшеницата следваше различна траектория, изпитвайки затруднения в началото на седмицата, преди да се стабилизира към края ѝ. Слабите седмични експортни продажби от САЩ и нарастващите глобални запаси ограничиха ръстовете, но кумулативните експортни ангажименти продължиха да изпреварват миналогодишните, а предпразничното покриване на къси позиции помогна за повишение на цените в петък. Позиционирането на фондовете остава силно нетно късо, което прави пшеницата чувствителна към всяко устойчиво подобрение в търсенето или към метеорологични рискове.

Новините, свързани с глобалното предлагане, останаха постоянен насрещен вятър. Прогнозите за износа на Русия бяха ревизирани нагоре, докато Бразилия и Аржентина продължиха да сигнализират за големи реколти от царевица и соя, въпреки отделни райони със засушаване. В Южна Америка подобряващите се валежи в Бразилия подкрепиха перспективите за добивите, докато продължаващата суша в Аржентина запази известна метеорологична премия, особено при царевицата и соята.

Пазарите на растителни масла добавиха още един слой сложност. Сигналите от Индонезия за отлагане на мандата за биодизел B50 оказаха натиск върху палмовото масло, докато Индия пренасочи част от вноса си от палмово масло към соево и слънчогледово масло. Тези междупазарни динамики засилиха волатилността на маржовете за преработка и повлияха на потоците от фондове в маслодайния комплекс.

Позиционирането усили всяко движение. Фондовете агресивно добавяха къси позиции при царевицата и съкращаваха дългите позиции при соята в началото на седмицата, след което забавиха ликвидациите към петък с възстановяването на цените. Резултатът бяха резки вътредневни обръщания, особено около данните на USDA, експортните новини и енергийните пазари, като предпразничното позициониране оформи финалните сесии.