На фона на признаци за подобрение в състоянието на посевите и промени в международната търговия, Черноморският регион се движи в сложна среда от възможности и ограничения. Докато Румъния се подготвя за рекордна реколта, Украйна остава затънала в логистични и политически предизвикателства, които продължават да променят ролята ѝ в световните вериги за доставка на зърно.
Обнадеждаващ обрат за Румъния: Рекордна реколта на хоризонта
Очаква се Румъния да постигне едно от най-впечатляващите възстановявания на реколтата от пшеница в Европа. Според актуализирани оценки на научната служба на Европейската комисия, румънските фермери могат да достигнат среден добив от 4.97 тона на хектар — с 21% над петгодишното средно равнище и с 8% повече спрямо 2024 г. При това темпо страната може да надмине предишните си производствени резултати и да се доближи до изключителните нива от 2021 г. Основен двигател на този оптимизъм са пролетните дъждове, които облекчиха последиците от предишната суша.
Данните от Министерството на земеделието показват рекордна площ с рапица от над 700 000 хектара, както и близо 2.3 милиона хектара засети с пшеница, ръж и тритикале. Това свидетелства за значителни инвестиции в зърнени и маслодайни култури, като може да доведе до най-голямата зърнена реколта в Румъния от над десетилетие. Анализатори, сред които и Чезар Георге, оценяват добива на пшеница на 13.3 милиона тона — с 40% повече на годишна база. Това е ключово не само за вътрешния баланс на страната, но и за ролята ѝ като износител към Европа и Близкия изток.
Украйна: Логистични бариери, политически рискове и променяща се пазарна роля
В рязък контраст, Украйна продължава да се бори с ограниченията върху износа на зърно заради продължаващи политически и логистични усложнения. Според Института за икономически изследвания и политическо консултиране, делът на украинския внос в основни търговски партньори остава нисък, с изключение на Молдова, където той достига 12.1%. В повечето други държави — включително Германия, Нидерландия и Китай — делът е под 1.4%, което показва ограничена зависимост от украинско зърно въпреки производствения потенциал на страната.
От началото на войната през 2022 г. украинските компании по-агресивно търсят нови пазари, но граничният контрол и едностранните търговски ограничения от съседни държави като Полша, Унгария и Румъния създават нова степен на непредсказуемост. Тези мерки, често оправдавани с националната сигурност, излизат извън рамките на официалната търговска политика на ЕС, усложнявайки логистиката и конкурентоспособността на украинския износ.
Освен това изследователите класифицират риска от търговски ограничения на нива. Полша, Унгария и Словакия попадат в категорията с висок риск поради честото използване на извънредни мерки, докато Румъния, България и Молдова се определят като среднорискови. Тази класификация подчертава нарастващото политизиране на зърнените потоци в региона.
Стратегията на Египет за диверсификация отразява по-широката несигурност в региона
Египет, един от най-големите вносители на пшеница в света, започна да диверсифицира своята стратегия за снабдяване поради трайната геополитическа нестабилност в Черноморския регион. Държавната зърнена агенция вече е сключила договори с Франция и Румъния и търси нови маршрути за доставка в Южна Америка и Австралия. Целта е да се намали зависимостта от Русия и Украйна и да се гарантира сигурност на доставките на фона на ценова и логистична волатилност.
Този ход съвпада с нарастващата роля на Румъния като стабилен доставчик, подкрепена от увеличеното зърнено производство и благоприятните климатични условия. Стратегията на Египет включва и отложени покупки като механизъм за управление на ценовите рискове и стабилизиране на вътрешните запаси.
Перспективите на региона зависят от стабилността и координацията
Зърненият пазар в Черноморския регион се намира на кръстопът. Възстановяването на Румъния задава позитивен тон за производствения потенциал на региона, докато търговската среда в Украйна остава ограничена от фактори извън земеделската ефективност. Докато основните вносители диверсифицират източниците си, а съседни страни преосмислят търговските си политики, влиянието на региона върху световните цени и потоци на зърно ще зависи от това как ще се развиват климатичните условия, политиката и трансграничното сътрудничество през следващите месеци.