През последните 30 години при непрекъснато нарастващо търсене на растителни масла и добър бизнес, в Индия настъпи момент да се затварят маслени заводи. Причина за това е фактът, че пазарът е наводнен с евтино палмово масло от Малайзия и Индонезия.

Сега, когато цената на палмовото масло от Малайзия се понижи до шест годишен минимум, вносът може да нарасне още повече. Усилията на правителството, насочени към това страната сама да се обезпечава с масла ще пропаднат. Ежегодно импортът надвишава 10 милиарда USD, като е на трето място след този на нефт и злато.

През следващата година вносът на палмово масло може да се повиши до 10 млн. тона, при 9,3 млн. тона през тази година. При текущите ценови нива, другите масла са неконкурентни на палмовото. Зависимостта на Индия от вноса се повишава през последните години от 30% на 70%. Показателят ще расте докато производството на масло не стане отново рентабилно за родните рафинерии.

Големият внос на масла е понижил цената на соята в Индия през последните четири месеца с 20%, а фермерите се отказаха от разширяване на площите с маслени култури. Въпреки този спад, соевото масло е все още два пъти по-скъпо от вносното палмово.

През последните 20 години производството на растителни масла в Индия се повиши приблизително с 1/3, а вносът дванадесет пъти до 14,4 млн. тона. Имайки мощности за преработка на около 30 млн. тона маслени култури, страната използва под 30% от тях поради недостиг на семена.

Правителството разглежда въпроса за увеличаване на вносните мита за нерафинирани растителни масла от 7,5% на 25% и за рафинирани от 15% на 45%. Властите планират също така да заделят 1,5 милиарда USD, за да стимулират фермерите при отглеждането на маслодайни палми, рапица, соя и други.

Според данни на Oil World, през август от Индия са изнесени 57 000 тона маслени шротове, при 171 000 тона през август 2014 година. Експортирани са 7 000 тона соев шрот (28 000), 50 000 тона рапичен шрот (142 000), в т.ч. за Южна Корея 47 000 тона (59 000). През периода октомври - август износът на маслени шротове достига 1,74 млн. тона (3,91), в т.ч. соев шрот 0,95 млн. тона (2,49), рапичен шрот 0,78 млн. тона (1,41).