На 13 февруари USDA направи прогноза за цените на културите през следващите десет години.
Средната цена на царевицата за периода 2014 – 2025 години ще бъде под 4 USD/бушел (157 USD/тон). През 2014 – 2015 МГ цената ще бъде 3,65 USD/бушел (144 USD/тон) 3,30 USD/бушел (130 USD/тон) за 2015 – 2016 МГ и между 3,35 – 3,95 USD/бушел (132 – 156 USD/тон) за 2016 – 2021 години. След 2022г цената може да се повиши до 4,1 – 4,2 USD/бушел (161 - 165 USD/тон).
При цената на соята прогнозата е 9,75 USD/бушел (358 USD/тон) за 2014 – 2015 МГ, 8,85 USD/бушел (325 USD/тон) за 2015 – 2016 МГ и 8,90 USD/бушел (327 USD/тон) за 2016 – 2017 МГ. До 2022 – 2023 години цената ще бъде 9,05 – 9,95 USD/бушел (333 - 366 USD/тон). В края на периода цената ще се повиши над 10,15 USD/бушел (373 USD/тон).
USDA очаква спад и при цената на пшеницата до 4,9 USD/бушел (180 USD/тон) за 2014 – 2015 МГ, 4,35 USD/бушел (160 USD/тон) за 2015 – 2016 МГ, 4,3 USD/бушел (158 USD/тон) за 2016 – 2017 МГ. За периода 2017 - 2024 години цената ще бъде 4,45 – 5,35 USD/бушел (164 - 197 USD/тон).
Средните добиви от царевица в САЩ се увеличават постепенно от 165,6 бушела/акър през 2014 – 2015 МГ до 183,6 бушела/акър през 2023 – 2024 МГ. Добивите от соя ще нарастват в диапазона 45,6 – 49,2 бушела/акър, а от пшеница 45,8 – 49,3 бушела/акър. Темпът на растеж на добивите, който се забавя през последните двадесет години ще продължи и през следващите десет години.
Цените ще предизвикат промени и в структурата на засяваните площи в САЩ. Соята ще се задържи около 78 315 млн. декара. Царевицата ще се понижи от 378 млн. декара през 2014г на 356 млн. декара през 2017 година. Пшеницата също ще се понижи от 231 млн. декара сега до 210 млн. декара към 2024 година.
Вносът на царевица в Китай ще се увеличава постепенно до 22 млн. тона през 2024 година, като ръстът при тази страна е почти половината от световния ръст на търговията с царевица. Износът на царевица от САЩ ще нарасне до 57 млн. тона (40%), като това е много под 71% от световния износ през 1970 – 2000 години. Силна конкуренция ще има от страна на Аржентина, Бразилия, Украйна и Русия, както и от потреблението на царевица за производство на етанол.
Износът на царевица от Украйна ще нарасне с 38% до 26 млн. тона. С подобряване на инфраструктурата в Бразилия се очаква нарастване на експорта и от тази страна. Износът на пшеница от САЩ се очаква да бъде 28 – 30 млн. тона. Експортът от Русия, Украйна и Казахстан ще нарасне с 50%. Делът на Бразилия в износа на соя ще се увеличи над 36% докато делът на САЩ ще намалее от 29% на 25%.
Площите засяване със зърнени и маслодайни култури, и памук ще се увеличават с 0,5% годишно.
След прогнозата на USDA, единственото възможно обобщение е – КОНКУРЕНЦИЯ. Въпреки, че износът от САЩ ще се увеличава, пазарният дял ще се понижава при соята и пшеницата и минимално увеличение при царевицата. Производството на селскостопански култури ще се увеличи по-бързо от населението на Земята и въпреки увеличаващата му се покупателна способност.
Какво следва от тази прогноза??? Ако тя се изпълни дори на 50 - 60%, ще размести зърнопроизовдството из основи. Ниските печалби ще принудят фермерите да намалят разходите си и на първо място този за наем на земята. Цената на земята ще се понижи.
Предполагам, че ниските цени ще понижат доста повече площите с различните култури от прогнозираното. Това ще ограничи предлагането, а това ще задържи цените по-високи. Ниските цени на продукцията ще намалят значително възможностите за инвестиции в сектора. В средносрочен период това ще спре ръста на добивите, производителността, ще влоши състоянието на машинния парк и технологичните възможности. Ниските цени ще са пречка за усвояване на нови терени с цел производство на храни. Дори тази прогноза да не се случи изцяло, настроенията за ниски цени са много силни и фермерите трябва да се съобразят с тях в средносрочна и дългосрочна перспектива.