Дълго време Китай играе ролята на най-голям вносител на зърно в света, защото вътрешното производство е недостатъчно. През последните години тази ситуация значително се промени. Правителството прилага мерки за увеличаване на вътрешното производство и намаляване зависимостта от внос.

Пред фермерите е поставена задача да произведат зърно достатъчно за удовлетворяване на вътрешното търсене на 95%.

В началото на 60-те години много хора в Китай са гладували, защото Мао Дзедун не е разрешавал вносът на зърно и е залагал на силно вътрешно производство.

Китай далеч не е единствен при решаването на този проблем. Япония и южна Корея ежегодно внасят 73% от потребяваното в страните зърно, а Саудитска Арабия 87%.

Много експерти се отнасят скептично към способността на Китай сам да удовлетворява 95% от потреблението си.