Житни зърнени храни (източник на въглехидрати)

Житните зърнени храни са най-добрите източници на въглехидрати. Освен тях, те съдържат много и най-различни витамини, важни микроелементи и целулоза за подсилване на храносмилането. Те предлагат и малко (8-10%) белтъчини с ниска биологична стойност, които обаче сполучливо се допълват с животинските белтъчини. Ето защо е препоръчително да им намерите място в диетата си.

 

1. Данни за 100 грама продукт (в грамове)

 

Това е извлечение от таблицата с химичния състав на храните. В практиката почти не се наблюдават отклонения от посочените данни. Те са пренебрежимо малки и не са от значение за формирането на дневния ви хранителен план.

 

хранителен продукт вода белтъчини мазнини въглехидрати калориии
Овесени ядки
Ориз
Пшеница
Ръж
Царевица
10,0
13,1
13,0
12,0
4,0
13,0
7,4
14,0
10,0
14,2
7,5
2,2
1,8
1,8
5,0
66,0
75,4
67,4
72,1
72,1
394
360
350
354
400

 

2. Житните зърнени храни - обща характеристика

 

Както вече стана въпрос, те са най-важните източници на основни въглехидрати, като предлагат и около 10% белтъчини, витамини и минерални вещества. Въпреки всички тези предимства житните храни са пренебрегвани от повечето хора, които пък отдават предпочитанията си на техните "преработени версии" - хляба и хлебните изделия. Наистина, хлябът от пълнозърнесто брашно е много полезна храна, но непреработените житни култури, от които той се произвежда, са още по-полезни. Винаги при обработката на храната макар и малка част от полезните й съставки се разрушават. Затова житните култури са най-полезните източници на сложни въглехидрати, тъй като практически не са обработени. Те повечето си приличат по състав и свойства, но разбира се имат и някои различия. С тях можете да се запознаете от следващите редове.

 

3. Видове храни

 

У нас са популярни няколко житни култури, които могат да свършат отлична работа на всеки билдер. Повечето от тези храни се консумират от почти всички професионални културисти. А като имате пред вид и ниските им цени, никак не е лошо да се заредите с някои от тях и да започнете редовната им употреба

 

Пшеница

- Въпреки всички тези предимства житните храни са пренебрегвани от повечето хора, които пък отдават предпочитанията си на техните "преработени версии" - хляба и хлебните изделия. Наистина, хлябът от пълнозърнесто брашно е много полезна храна, но непреработените житни култури, от които той се произвежда, са още по-полезни. Винаги при обработката на храната макар и малка част от полезните й съставки се разрушават. Затова житните култури са най-полезните източници на сложни въглехидрати, тъй като практически не са обработени. Те повечето си приличат по състав и свойства, но разбира се имат и някои различия.

 

Ръж

- По състав е много близка до пшеницата. Разликата е единствено там, че ръжта съдържа повече витамини от група В в семената си. Тя обаче рядко се консумира необработена и почти не се продава в този вид. За сметка на това пък я има почти навсякъде под формата на ръжен хляб. Той е добро средство за профилактика срещу неврастенията и сърдечно-съдовите заболявания. Може да се комбинира с пълнозърнестия хляб.

 

Овес

- Твърди се, че е най-полезната житна култура. Затова се предпочита и от културистите и при покачване на маса, и при сваляне на мазнините. Белтъчините при него са по-ценни от тези в останалите житни продукти. Освен това овесът съдържа ценни мастни киселини с антиатеросклеротично действие. Изобщо - всичко в него си е наред. Най-често се употребява сварен, предварително накиснат във вода (овесена каша), евентуално с добавка на други храни по ваше желание. Използва се против неврастения, малокръвие и запек. Можете да го намерите в почти всички магазини - произвежда се от свищовската фирма "Слънчо". Купувайте и яжте!

 

Царевица

- Тя се усвоява малко по-трудно от организма, но пък съдържа ценни мастни киселини. Богата е и на витамини А и Е. Отглежда се в големи количества и може да се намери лесно на пазара. Можете да я ядете варена, леко препечена или напукана. Пуканките се усвояват по-трудно, така че не се увличайте с тях. Най-добре не добавяйте сол и мазнина при пукането - от тях няма да получите нищо добро. Освен това можете да използвате царевично брашно, което се продава в повечето магазини, като заместител на пшеничното - за разнообразие. А ако страдате от проблеми с бъбреците, можете да използвате царевичната коса (свила). Чаят от нея увеличава водоотделянето и спомага за пречистването на бъбреците. Той може да ви е от полза и ако имате проблеми с подкожните мазнини и желаете да ги изчистите. В този случай той намаля апетита и по този начин ви улеснява в начинанието ви.

 

Ориз

- Той е много популярна храна сред културистите, идеална и за маса, и за релеф. Както и останалите житни храни, и оризът е беден на мазнини и съдържа качествени въглехидрати. Но той има един съществен недостатък: беден е на витамини и микроелементи. Тази "беднота" се получава при очистването му от люспите. Натуралният, неолющен ориз съдържа доста витамини и минерали, но за съжаление такъв почти не се предлага у нас (може да има евентуално в магазините за диетични храни). Разпространеният ориз на пазара е олющен, без почти никакви витамини и целулоза. Доста неприятно, но си е така. Ако имате възможност, намерете си неолющен ориз - ще имате доста по-голяма полза от него. Ако не успеете, карайте с неолющения, все пак той е добър въглехидратен източник. Може да приготвяте ориза както ви дойде наум - варен, печен, като самостоятелно ястие или в комбинация с други храни. Той е добър и при стомашно-чревни разстройства, съчетани с обезводняване.

 

4. Заключение

 

Най-доброто време за ядене на житните храни е около и след обед. Можете да ги ядете и сутрин, но вечер е най-добре да се откажете от тях, тъй като ще освободят енергия, която няма да се използва (може да ги консумирате вечер само ако сте провели тежка тренировка в късния следобед). Винаги консумирайте храните добре сварени, иначе ще се усвоят трудно и непълноценно. Но не се престаравайте с варенето - преваряването е също толкова нежелателно, колкото и недоваряването. При преваряване голяма част от ценните съставки на храните се губят. А това не трябва да става, нали?