До началото на световната финансова криза Китай се измъкваше от всички свои затруднения с помощта на експорта. Година след година обемът на продажбите зад граница нарастваше с повече от 20% на годишна база. Сега обаче темповете на китайския експорт намаляват и активното салдо по текущата сметка практически се е изпарило. Пекин трескаво търси алтернативи на бързия икономически растеж.

Дълго време Китай считаше, че разполага с решение на проблемите: ако експортът расте недостатъчно бързо, може да се премине на инфраструктура, което беше подпомогнато от разхлабеното кредитиране. Никой не възразяваше срещу инвестициите в инфраструктура, защото нейното състояние е на ниско ниво в сравнение с развитието на промишлеността.

Въпреки големите разходи за инфраструктура и потребителско кредитиране, китайската икономика не успя да достигне предишната си бодрост. Спада на икономиката в средата на 2012г предизвикан от кризата в Еврозоната и слабостта на икономиката от първите месеци на 2013г не може да се игнорира.

След запознаване с положението, новата китайска администрация преосмисли по-нататъшните си действия. За достигане на икономическите цели през текущата година не е достатъчно политика на стимулиране или преки държавни инвестиции, а е необходимо да се разчита на пазарни механизми. Необходимо е да се възродят частните инвестиции и разходи с помощта на дерегулиране и други реформи.

Лесно е да се разбере защо Пекин се безпокои от стария модел на “държавни помощи”. Високият ръст на кредитиране води до спад на пределната възвръщаемост на собствения капитал. Казано по друг начин, увеличението на държавните помощи забавя ръста и укрепва финансовите дисбаланси.

В настоящия момент вниманието е насочено към реформи в сектора на предлагането, които ще укрепят основите на икономиката. Както и досега ще са необходими краткосрочни разходи. Либерализацията на лихвените нива е добър и разумен ход, но той няма да доведе до увеличение стойността на финансирането в краткосрочна перспектива. Намалението на държавните и административни разходи може да доведе до по-добро разпределение на ресурсите, но в краткосрочна перспектива това ще намали търсенето. Установяване пазарни цени на водата и електричеството може да върне китайските компании към реалния свят, но обратната страна на тези мерки е ограничение на реалните доходи. Опитите за стимулиране на частните инвестиции ще намали желязната хватка на държавните компании, като това означава увеличение на конкурентоспособността, но неизбежно и силно съпротивление за промените от страна на повечето пазарни субекти.

От тук възникват две последствия. На първо място в краткосрочна перспектива Пекин ще трябва да се примири с понижение на икономическия растеж, който страната е имала през последните години дори и в кризата. На второ място правителството все повече се интересува от качеството, а не от количеството на ръста.

Съществуват и ограничения на замисляните реформи. Устойчив ръст под нивото от 7% ще доведе до масова загуба на работни места, както това се получи през 2009 година. Тогава, въпреки реформите в сектора на предлагането, правителството ще бъде принудено да предостави държавна помощ за съживяване на растежа. Въпреки това до момента Пекин предпочита да стои настрана и да не се меси в икономиката по-активно.

Съгласно новите прогнози на HSBC, икономическият ръст на Китай ще бъде 7,4% през следващата година. Този показател впечатлява, но е значително по-нисък от регулярно наблюдавания растеж до преди кризата. Китай запазва реалистичен поглед върху събитията, но той не е застрахован от развитие подобно на други големи държави, страната не притежава вълшебна пръчица, която да стимулира търсенето и растежа.

Останалия свят го грози неприятни последствия. Реформите в сектора на предлагането вероятно ще обезпечат безопасно бъдеще на страната, но ще бъдат свързани с краткосрочна загуба на импулс на китайското търсене. Най-уязвими ще се окажат близките съседи на страната. Трудни времена предстоят и за производителите на стоки за потребление, които по-рано съществуваха поради държавните помощи от правителството, стимулиращите мерки на централните банки и разхлабеното кредитиране.

Китай няма лесен изход, няма лесно решение на проблемите, няма непрекъснат възход на търсенето особено при натрупани значителни задължения в целия свят.

В следващите няколко години се подразбира, че няма да можем да разчитаме на Китай като двигател на нарастващото търсене на зърнени и маслени култури. Успоредно с това може да се предположи, че и други азиатски страни ще бъдат засегнати от спада на търсенето. Вероятно това ще се отрази и на други големи икономики по света като ЕС, САЩ, Австралия, Бразилия и други. Предполагам, че навлизаме в период на по-ниски цени на селскостопанската продукция, което ще доведе до мъчително намаляване на производството за постигане на нов баланс. Голямата надежда за производителите в целия свят – средната китайска класа ще бъде поставена на изпитание. Въпросът е дали тя ще може да запази потреблението на месо и млечни произведения поне на досегашното си ниво.

Описаното по-горе дава обща представа на събитията през последните години, а и прогноза за бъдещето на икономиката и пазарите, т.е. защо нещата се случват по този начин – в частност и за пшеница, царевица, соя и др. култури.