В последно време на световните пазари на шротове се забелязва растяща конкуренция на соевия шрот от страна на DDGS.

През последните 10 години делът на соевия шрот в световното производство на фуражи постепенно се понижава. През 2011 – 2012 МГ той е бил 62% при 76% през 2001 – 2002 МГ. За този период производството на DDGS е нараснало 17 пъти до 50 млн. тона, а делът му във фуражното производство е нараснал от 11% на 17%.

Въпреки по-ниското съдържание на протеин в DDGS в сравнение със соевия шрот, експортът на продукта от САЩ нараства усилено.

За отбелязване е растящото търсене на палмовоядрен шрот от азиатски консуматори в търсене на по-евтини източници на протеин. Все още тези покупки не са масови, но си заслужава да се следят за напред.