Земеделците в Аржентина не се притесняват за съдбата на новата реколта от соя, а вече се замислят за нейната икономическа перспектива. 

Конкурентни преимущества на аржентинците е ниската себестойност на тяхната соя, която е поне два пъти по-ниска от бразилската, а в сравнение със северните щати на Бразилия дори и три пъти.

Соята от САЩ и другите големи производители не е способна да се конкурира с аржентинската по цена. Причините да се формира толкова голям дискон са много. Аржентинските производители практикуват земеделие с минимални обработки на почвата, което намалява разходите за гориво, работна сила и машинен ресурс. Почвата в Аржентина е по-плодородна от тази в Бразилия.

В Аржентина много голямо разпространение са получили генно модифицираните сортове соя, което значително повишава ефективността и понижава себестойността на производството. Условията за отглеждане в САЩ и Аржентина са сходни, което позволява лесно пренасяне на приспособени сортове соя. В Бразилия фермерите са принудени да ползват местни сортове.

Средното разстояние, което е необходимо да преодоляват натоварените със соя камиони от производителите до пристанищата в Аржентина е в пъти по-малко от това в Бразилия. Проблемите с логистиката са много по-малко в Аржентина. Средното разстояние за транспорт на аржентинска соя до пристанище е 400 км, докато това на бразилска соя е 2 000 километра.

Предвид гореизброеното, средната себестойност на аржентинската соя е 144,4 USD/тон при 288,44 USD/тон за бразилската. Това е значително по-малко от стойността на чикагските фючърси на соя.

През следващите месеци със свежи предложения на соя ще излезе Аржентина. Това в перспектива ще понижи силно цената на соята на световния пазар.

В същото време не трябва да се забравя високото експортно мито на соята в Аржентина от 35%, галопиращата инфлация в страната – 30% на година, изкуствено пониженият курс на песото, корупцията и общата недружелюбност на федералното правителство, което се старае да разруши експортният потенциал на страната.