Поради това, че в Русия има много необработваема земеделска земя, при това голяма част в черноземната зона се предполага, че страната е голям играч на световните аграрни пазари. Това обаче не е точно така. Русия е нето вносител на хранителни стоки.

Само при зърната картината е по-различна. През 2011-2012 МГ, Русия е трети в света износител на пшеница  с обем от 21 млн. тона. Страната обаче е далеч от статуса на надежден партньор при тази търговия.

Дългите транспортни пътища, лошата инфраструктура, недостатъчен капитал и влияние на политиката са основните фактори създаващи проблеми на износителите.

Според оценки на експерти, общото производство на селскостопанска продукция в Русия отново се доближава до нивата от 1992 година. Голяма част от земята принадлежи на крупни предприятия, но около половината от продукцията се произвежда от ферми.

Също така голяма част от продукцията се произвежда и използва само за вътрешния пазар. При това общо развитие, производството на зърно изглежда като приказка за успеха. Производството на есенници - инвестициите в нови технологии, техника и мениджмънт, позволиха на страната в периода 1992г – 2009г да повиши производството с 38%, като обработваемата земя е нараснала само с 9%.

Износ на зърно основно се прави за Египет, Турция, Сирия, Йордания и Йемен. Експортът не достига пределите на своите възможности поради политически спънки. С помощта на износни мита, покупки и продажби за държавния резерв, забрани за износ, Кремъл се старае да обезпечи вътрешното потребление в Русия.

На този фон вътрешните цени са по-ниски от международните, което понижава желанието за инвестиции в отрасъла. Приемането на Русия в Световната търговска организация, ще затрудни прилагането на тези мерки, но няма да изкорени желанието за това.

За да достигне нивото на водещ световен износител на зърно, на Русия е нужно не стимулиране на инвестициите в нови методи на производство, а намиране на най-краткия път към световните пазари, свободен от административни препятствия.