Казахстан дава заявка за експорт на зърно към Иран, като за това изгражда необходимата инфраструктура. В резултат на конкуренцията в черноморския регион между Русия, Украйна и Казахстан, износът на Казахстан в това направление може да се намали с една трета.
Казахстан определи износа към Иран като стратегически. Това ще доведе до намаляване конкуренцията на износителите в Черно море.
През последните няколко години Казахстан инвестира значителни средства в създаването на инфраструктура за износ на зърно към Иран и през Иран към страните от Персийския залив. Изградени са железни пътища през територията на Казахстан, Туркменистан и Иран, които позволяват зърното от вътрешността на страната да се транспортира до ирански пристанища.
Капацитетът на инфраструктурата – железни пътища и складове, ще даде възможност за годишен износ на 5 млн. тона в това направление. Иранският пазар е изгоден, предвид платежоспособното търсене и не високите разходи за логистика. Транспортирането на зърно през територията на Русия допълнително го оскъпява с 40 USD/тон, като това намалява вътрешните му цени в Казахстан.
Необходимо е да се отбележи, че през последните години при слаба зърнена реколта в Иран, експортът за тази страна достига 1.5-2 млн. тона. Средно годишното ниво на експорта в южното направление е с обем от 2.5 млн. тона, от които 1.5 млн. тона са за Грузия и Азербайджан, и още около 2.5 млн. тона се експортират във вид на продукция.
Казахстан не се отказва от износа през Черно море, но ще се съобразява с конюнктурата на пазара през съответната година. Русия и Украйна остават основни доставчици в този регион, но при високо търсене и не добра реколта търсенето на казахстанска пшеница нараства, като тогава ще се увеличи натоварването на инфраструктурата към черноморските пристанища на Русия и Грузия.
Увеличаване на износа в южното направление поставя Казахстан в остра конкурентна борба с Русия и Украйна, които са основни доставчици за тези страни, но като използват морски маршрути. С тези инвестиции властите в Казахстан се надяват да повишат вътрешните цени на зърната за износ, с което да стимулират развитието на зърнопроизводството в страната.