По-слабият руски и украински износ, петкратно по-скъпите застраховки и новите маршрути през Румъния пренареждат търговията със зърно в целия Черноморски регион.
Черноморският зърнен пазар преминава през период, в който физическата наличност на продукция все по-трудно може да бъде разглеждана отделно от възможността тя да достигне до международните пазари. Военният риск, атаките срещу търговски кораби, по-високите застраховки и натискът върху традиционните морски маршрути едновременно ограничават износа от Русия и Украйна и увеличават значението на Румъния, България и дунавските транспортни коридори.
Руският износ на пшеница върви към петгодишно дъно
Износът на руска пшеница през 2026/27 г. се прогнозира на 40 млн. тона, което би било най-ниското равнище за последните пет години. Оценката е понижена с 3 млн. тона спрямо предходния месец и предполага спад от 17% спрямо 2025/26 г. Производството остава прогнозирано на 88 млн. тона, но крайните запаси са повишени до 19,03 млн. тона от 16,09 млн. тона.
Основният проблем е транспортирането на продукцията. Руски износители все по-често използват маршрути през Балтика заради атаките в Черно и Азовско море. По-ниският износ при непроменено производство означава натрупване на повече зърно вътре в страната и по-малко предлагане по традиционните черноморски маршрути.
Украинският износ също се свива
Украинският износ на пшеница се прогнозира на 12,2 млн. тона, най-ниското равнище от 12 години. Друга оценка в източника посочва, че най-голямата украинска земеделска асоциация очаква не повече от 11 млн. тона през 2026/27 г. От юли насам са изнесени само 3,13 млн. тона пшеница, с 44% по-малко на годишна база.
APK-Inform повишава прогнозата за украинската реколта от пшеница до 25,5 млн. тона, но намалява прогнозата за общия износ на зърно с 6,5% до 31,7 млн. тона. Производството на царевица е понижено до 31,8 млн. тона. Така проблемът за региона все по-малко е само производствен и все повече е свързан с реалната способност за изнасяне на наличните количества.
Румъния разширява ролята си като транспортен коридор
Украйна и Румъния договориха увеличение на железопътния трафик към Констанца от шест на десет двойки влакове дневно. Паралелно се работи за по-висока пропускателна способност на Сулинския канал, където целта е поне 10 кораба на вход и 10 на изход дневно.
Предвижда се съвместно диспечиране на корабите, възможност за специален режим при натрупване на плавателни съдове и разширяване на нощното корабоплаване. Разговорите включват и по-голямо използване на пристанищата Галац и Браила.
Това превръща Румъния в още по-важен логистичен център за украинския износ, но едновременно увеличава натоварването върху Констанца, Дунав и прилежащата инфраструктура.
Рискът за корабоплаването достига българските води
Новите атаки срещу търговски кораби в близост до българското крайбрежие допълнително променят оценката за риска в целия западен Черноморски регион. Застраховките за товари вече са поскъпнали пет пъти, а има сигнали и за превозвачи, които стават по-предпазливи при приемането на товари към български пристанища.
Това е ключово за регионалната търговия, защото България и Румъния са едновременно износители и алтернативни маршрути за част от черноморските потоци. Повишената цена на застраховането и корабоплаването се пренася върху физическите цени и намалява нетната стойност, която достига до производителите.
Офертите от Румъния и България достигат тригодишни върхове
Ограничените черноморски доставки вече се отразяват върху физическия пазар. Офертите за пшеница от румънските и българските пристанища са достигнали тригодишни върхове, докато търговците пренасочват внимание към алтернативни източници на налична стока.
В Констанца физическите котировки в началото на седмицата са около 234 евро/тон за хлебна пшеница, 219 евро/тон за фуражна пшеница, 222 евро/тон за царевица, 214 евро/тон за фуражен ечемик, 473 евро/тон за слънчоглед и 505 евро/тон за рапица.
Регионалната царевица остава стегната
Слабите реколти в Централна и Източна Европа подкрепят търсенето на царевица от Черноморския и Балканския регион. Унгария може да се нуждае от 1,5–2 млн. тона внос, а Сърбия и Румъния са сред потенциалните доставчици. Румъния разполага според материала с 1,5–2 млн. тона потенциал за износ, докато Сърбия има около 1 млн. тона.
Украйна има значително по-голям потенциал за износ на царевица – около 27 млн. тона, но реализацията му ще зависи от скоростта и капацитета на транспортните канали.
Рапицата показва голямо ценово разминаване
При маслодайните култури се очертава силна ценова диференциация. Украинската рапица се предлага около 434–456 долара/тон CPT, докато разликата спрямо румънските нива надхвърля 100 долара/тон. Това може да охлади интереса към по-скъпата регионална продукция и да засили конкуренцията между произходите.
На вътрешния украински пазар някои преработватели временно са спрели покупки поради достатъчни наличности, докато други продължават да купуват при цени до 410–420 долара/тон CPT.
Черноморският пазар се пренарежда около логистиката
Основната регионална тенденция е ясна: производството остава важно, но способността на зърното да достигне пазара става равностоен ценови фактор. Русия пренасочва потоци към Балтика, Украйна търси допълнителен капацитет през Румъния и Дунав, България изпитва затруднения при освобождаването на собствените си запаси, а Констанца се превръща в още по-важен възел за целия регион.
В тази среда премията вече не се определя единствено от качеството и наличността на зърното. Все по-голям дял от нея идва от това дали има свободен кораб, безопасен маршрут, достатъчен железопътен капацитет и приемлива цена за застраховането.