Петкратно по-скъпите застраховки, забавеното товарене и пълните складове превърнаха логистиката в най-сериозното предизвикателство за българските производители, докато над 5 млн. тона пшеница все още трябва да намерят пазар.

Българският зърнен пазар навлиза в решаващ етап на кампанията, в който добрата реколта вече не е достатъчна, за да гарантира нормална реализация. Основният риск постепенно се измества от полето към логистиката. Новите атаки срещу търговски кораби в Черно море, рязкото поскъпване на застраховките и по-високите разходи за преминаване през региона затрудняват износа в момент, когато значителни количества пшеница трябва да напуснат страната, а складовете трябва да бъдат освободени за останалата част от новата реколта.

Морската логистика се превръща в основния риск за българския пазар

Ударите срещу търговски кораби в Черно море вече имат пряко отражение върху разходите за българския зърнен сектор. Според производители от Добруджа застрахователните такси за товари, които влизат и излизат през региона, са се увеличили пет пъти. Към тях се добавя и поскъпването на преминаването през Дарданелите и Босфора, което допълнително намалява цената, достигаща до производителя.

Проблемът вече не е само теоретичен. Част от пшеницата е продадена, но все още стои в складовете в очакване на кораби. В кооперацията в Паскалево например количества, реализирани още през предходния месец, не са натоварени и продължават да заемат складов капацитет. Това затруднява приемането на новата реколта от слънчоглед и царевица и поставя стопанствата под допълнителен финансов натиск в момент, когато предстоят плащания на ренти и подготовка за следващата кампания. 

Пшеницата е най-зависима от износа

Именно при пшеницата логистичният риск е най-сериозен. По данни, цитирани от представители на сектора, България е произвела над 7 млн. тона пшеница през тази година. Заедно с преходните количества от предходната година в страната остават над 5 млн. тона, които трябва да намерят пазар, докато вътрешното потребление е около 2–3 млн. тона годишно, включително за фуражни цели.

Това прави износа критичен за баланса на вътрешния пазар. При слънчогледа значителният вътрешен преработвателен капацитет дава повече възможности за реализация в страната, а част от царевицата също може да бъде абсорбирана вътрешно. При пшеницата подобна алтернатива е по-ограничена и нормалното функциониране на експортните маршрути остава решаващо.

Натрупването на количества в складовете засилва и риска производителите да бъдат принудени да правят ценови компромиси, за да освободят капацитет и да посрещнат текущите си финансови ангажименти. В тази среда стойността на транспорта и застраховането се превръща във все по-голяма част от разликата между международната котировка и реалната цена, която може да получи българският фермер.

Новите инциденти край българското крайбрежие увеличават несигурността

Напрежението се засили допълнително след нова атака срещу търговски кораб на около 18 морски мили източно от Бяла. По информация от източника корабът „Челси 3“ е бил ударен с три въздушни дрона, а целият екипаж е бил спасен. По време на извънредно заседание е постъпила информация и за втори ударен кораб край Крапец, който е потънал. 

България обяви, че ще търси сътрудничество с Румъния и Турция за общи предложения, свързани с безопасността на корабоплаването в Черно море. За зърнения сектор това има директно значение, защото Черно море остава ключов маршрут за износа на българска земеделска продукция. Всяко ново увеличение на риска води до по-високи разходи за корабособственици, застрахователи и търговци и в крайна сметка се пренася обратно към производителите.

Българската царевица остава в по-стегнат баланс

При царевицата картината е различна. Американското министерство на земеделието е намалило прогнозата си за българската реколта през 2026 г. от 2 млн. на 1,9 млн. тона, или със 100 хил. тона спрямо предходната оценка. Очакваният среден добив е 5,76 т/ха. В края на септември царевицата в България е била котирана около 225 евро/тон DAP Варна/Бургас, с премия от 5 евро спрямо хлебната пшеница.

Същевременно производители посочват значително по-ниски реални нива на сделки във вътрешността на страната. В края на предходната седмица френската царевица е била около 276 евро/тон, докато сделки в България са се сключвали около 190–205 евро/тон. Част от разликата се обяснява именно с транспорт, товарене и по-високи застрахователни разходи.

Ограниченото производство може да позволи по-голяма част от царевицата да бъде реализирана на вътрешния пазар. Това я поставя в по-добра позиция от пшеницата по отношение на зависимостта от морски износ, макар регионалната конкуренция и транспортните разходи да остават важни.

Регионалният недостиг подкрепя пазара на царевица

Българският пазар не е изолиран от по-широкия дефицит в Централна и Източна Европа. В Унгария средният добив е около 3 т/ха, а страната може да има нужда от внос на 1,5–2 млн. тона царевица. В части от Словакия добивите са под 4 т/ха, а жътвата е достигнала едва около 20%.

Това създава потенциално по-стегната регионална среда, в която Сърбия и Румъния могат да играят ролята на доставчици. Румъния разполага според материала с 1,5–2 млн. тона потенциал за износ, а DAP Констанца е около 225 евро/тон. Сърбия има около 1 млн. тона потенциал за износ.

За България това означава, че въпреки по-слабата собствена реколта, възможността за допълнителен регионален ценови импулс ще зависи и от това доколко търсенето от Централна Европа ще успее да привлече наличните количества от Балканите.

Слънчогледът разполага с по-силен вътрешен буфер

При слънчогледа ситуацията е по-балансирана заради значителните преработвателни мощности в страната. Това намалява зависимостта от незабавен морски износ и позволява по-голяма част от продукцията да остане на вътрешния пазар. Производителите изразяват очакване местните преработватели да предпочетат българска суровина пред вносна.

Въпреки това регионалната конкуренция остава фактор. Украинската рапица и други маслодайни култури се предлагат на значително по-ниски цени в Черноморския регион, което оказва натиск върху конкурентоспособността на продукцията от Румъния и останалите пазари. При продължаващо напрежение около морската логистика движението на маслодайните култури може да стане още по-зависимо от преработвателния капацитет и сухопътните маршрути.

Рискът вече обхваща и доставките на торове

Проблемите в Черно море не засягат само изходящите потоци. Производителите предупреждават и за потенциално усложнение при доставките на суровини за следващата стопанска година. Между 10% и 15% от използваните в България торове са вносни, като част от тях са специфични продукти. При затруднен морски транспорт и ограничено корабоплаване по Дунав рискът вече засяга не само реализацията на настоящата реколта, но и подготовката за следващата.

Това концентрира няколко задачи едновременно върху фермерите: приключване на жътвата, освобождаване на складовете, обслужване на финансовите задължения и осигуряване на ресурси за новия сезон.

По-високата стойност на земеделието прикрива по-ниски физически обеми

По-широката икономическа картина показва, че стойността на българската селскостопанска продукция през 2025 г. е достигнала 10,141 млрд. лв., или с 4,5% повече спрямо предходната година. Увеличението обаче е резултат основно от по-високи цени, докато физическият обем на продукцията е намалял с 0,7%.

Растениевъдството остава най-големият компонент с 6,701 млрд. лв., или 66,1% от общата селскостопанска продукция. Стойността му е нараснала с 3,9%, но произведените обеми са се свили с 2,7%. Зърнените и техническите култури осигуряват общо 81,2% от стойността на растениевъдната продукция, което показва колко силно логистичните и пазарните проблеми при зърното могат да се отразят върху целия сектор.

Българският пазар навлиза в логистична, а не само ценова криза

Основният извод за вътрешния пазар е, че през тази кампания наличието на продукция само по себе си не гарантира добра реализация. България разполага със значителен обем пшеница, по-ограничена царевична реколта и силна преработвателна база при слънчогледа, но достъпът до външните пазари става все по-скъп и несигурен.

При продължаване на проблемите в Черно море фокусът ще остане върху възможността за нормално товарене на кораби, цената на застраховките и освобождаването на складовия капацитет. За пшеницата това е критично, защото значителна част от продукцията няма естествен вътрешен пазар. При царевицата и слънчогледа вътрешното потребление и преработка предоставят повече възможности, но и там логистичните разходи влияят пряко върху цената, която достига до стопанствата.

В тази среда най-важната цена вече не е само котировката на зърното. Все по-голямо значение има цената на неговия път до крайния купувач.