Български зърнен пазар

През изминалата седмица жътвата в страната практически приключи, като според данни на Министерството на земеделието и храните вече са прибрани 99% от площите с есенни култури. Резултатите сочат значително увеличение на добивите спрямо 2024 г., което осигурява солидна база за зърнения баланс през следващата стопанска година.

Пшеницата отбелязва ръст от над 12%, достигайки 7,25 млн. тона при среден добив от 579 кг/дка. Това е най-силната реколта от последните години, но в същото време натискът от свръхпредлагане вече се усеща по веригата, тъй като изкупните цени остават ниски.

Ечемикът също приключи със значително увеличение на площите и продукцията. Прибрани са над 1 млн. тона – с около 200 хил. тона повече спрямо предходната година. Средният добив се покачи до 569 кг/дка, което е ръст от 3,5%.

Маслодайната рапица преодоля част от пораженията от измръзванията през пролетта и отбеляза над 12% ръст на средните добиви, достигайки 282 кг/дка. Със значителното увеличение на площите (до 101 хил. ха), общото производство скочи до 284 хил. тона – почти двойно повече спрямо миналата година. Това съживи надеждите за възстановяване на производството след трудните три години назад.

Ръжта също бележи ръст – площите нараснаха с близо 19%, а продукцията надхвърли 14,5 хил. тона. Средните добиви достигнаха 242 кг/дка, с 3,4% повече от предходния сезон.

Паралелно със силната реколта, фермерите посочват предизвикателства, свързани с пазарната реализация. Ниските изкупни цени на пшеницата и ечемика, в комбинация с по-високите разходи за транспорт през българските пристанища, продължават да поставят производителите в по-неблагоприятна позиция спрямо конкурентите в Черноморския регион.

Политически промени и търговски потоци

Политическите и търговските решения изиграха решаваща роля за формирането на настроенията на световния зърнен пазар тази седмица, засилвайки волатилността отвъд влиянието на времето и данните за реколтата.

Китай остана в епицентъра на смущенията в търговията с маслодайни култури. Стриктният тарифен режим на правителството върху канадската рапица продължи да оказва силен ефект, като митата достигнаха до 100% за олио и шрот и близо 76% за рапично семе, на практика изключвайки канадските износители. В резултат стотици хиляди тона рапичен шрот останаха блокирани по китайските пристанища, което доведе до пренасочване към алтернативни пазари като Югоизточна Азия при силни отстъпки. Тези изкривявания подхраниха засилена волатилност на вътрешните китайски пазари на рапичен шрот и олио, като едновременно с това промениха регионалните стратегии за снабдяване на животновъдния и преработвателния сектор.

Паралелно с това, разпределението от страна на китайското правителство на 1,1 млрд. юана за средства за справяне със селскостопански бедствия подчерта официалната загриженост за производството на зърно през есента на фона на повтарящите се горещи вълни в Севернокитайската равнина. Тази интервенция очерта двойната стратегия на Пекин – стабилизиране на вътрешните доставки и диверсифициране на вноса, особено от Южна Америка, което допълнително измества търговските потоци далеч от традиционните партньори.

Руската експортна политика добави още един слой на несигурност. Морските износи на пшеница през юли се сринаха с 40% на годишна база поради по-ниски прогнози за реколтата и ограничителни експортни квоти, целящи контрол върху вътрешните цени на храните. Тези ограничения отвориха по-широки възможности за конкуренти като ЕС и Австралия, които отчетоха по-силно навлизане на пазари в Азия и Северна Африка. Ограничената роля на Русия в световната търговия продължава да изкривява ценовата динамика, особено в Черноморския коридор, където украинският износ остава ограничен от суша и логистични затруднения.

Европейският съюз също отчете промени в търговската конкурентоспособност. Френският износ на пшеница се възползва от силното търсене в Алжир и Северна Африка, подпомогнат от благоприятни качествени оценки и по-ниски транспортни разходи в сравнение с Черноморския регион. Очакваното 10% увеличение на производството на пшеница в Германия я позиционира като ключов регионален износител през есента, макар че валутните колебания и енергийните разходи остават фактори, които трябва да се следят за конкурентоспособността.

Търговската позиция на Индия сигнализира за потенциален завой. С мусонните дъждове, които напълниха резервоарите и подобриха перспективите за зимните култури, официалните лица намекнаха, че ограниченията върху износа на пшеница може да бъдат облекчени в следващите месеци, ако производството се окаже достатъчно силно. В същото време подобрените перспективи за рапицата биха могли да намалят зависимостта на Индия от вноса на растителни масла, пренасочвайки глобалното търсене на палмово, слънчогледово и рапично олио.

В Северна Америка седмичните данни за износа на САЩ отразиха по-тиха картина на търсенето. Ангажиментите за царевица спаднаха рязко спрямо предходната седмица, пшеницата се понижи леко, а соята се сви умерено, но остана на силни общи нива. Мексико остана най-големият купувач на американска царевица, докато Южна Корея оглави покупките на пшеница. Данните предполагат стабилно търсене от основните партньори, но засилена конкуренция на по-широките световни пазари.

Накрая, логистичните и инфраструктурни различия в рамките на Черноморския регион подчертаха структурните дисбаланси в търговските потоци. Украинските износители, ограничени от намалени наличности заради сушата, все по-често се обръщат към Румъния и Молдова като хъбове за реекспорт. Междувременно успешната пшенична реколта на България срещна предизвикателства в конкурентоспособността поради по-слаба пристанищна инфраструктура и по-високи транспортни разходи във Варна и Бургас спрямо румънския хъб в Констанца. Тези тесни места още веднъж подчертаха как инфраструктурата и политическите решения заедно влияят върху достъпа до пазари и ценовата конкурентоспособност в региона.

В обобщение, тези събития показват как политическите промени – от мита и експортни ограничения до държавни интервенции и инфраструктурни различия – са толкова решаващи, колкото и резултатите от реколтата за оформянето на глобалните търговски потоци. Заглавията от седмицата подчертаха среда на зърнения пазар, в която политиката, логистиката и търговията съперничат на времето като основни двигатели на волатилността.

Представяне на фючърсните пазари и ценови тенденции

Пшеница

Пазарите на пшеница останаха под натиск през по-голямата част от седмицата, като кратки покачвания в петък не успяха да компенсират по-ранните загуби. Септемврийският договор за пшеница на CBOT за 2025 г. се установи на $5.06½ за бушел, с ръст от 3 цента в последния ден на търговия, но все пак със спад от 8 цента за седмицата. Kansas City HRW пшеница добави 2–3 цента в петък, докато Minneapolis spring wheat се понижи със същия размер. Основен фактор за мечите нагласи беше спекулативното позициониране: данните на Commitment of Traders (COT) показаха, че управляваните фондове разширяват нетните си къси позиции в Чикагската пшеница до почти 90 000 контракта, което подчертава трайния скептицизъм към възстановяването на цените.

Въпреки натиска, данните за износа предложиха лъч надежда. Кумулативните продажби на американска пшеница за 2025/26 достигнаха 11,03 млн. тона – най-високият обем за този етап от сезона от 2013/14 г. насам и вече покриват 46% от годишната прогноза на USDA. Тази устойчивост на износа обаче все още не успява да противодейства на глобалните сигнали за свръхпредлагане, особено при нарастващите прогнози за добиви в Австралия.

Царевица

Фючърсите на царевица преживяха бурна седмица, първоначално подложени на натиск от повишената прогноза за предлагане от USDA, преди да отчетат ръст в петък. Септемврийският договор на CBOT за 2025 г. приключи на $3.83¾ за бушел, с ръст от 8¾ цента за деня, завършвайки седмицата едва положително – с печалба от 1 цент. Обръщането подчерта борбата между мечите фундаментални фактори и краткосрочните технически корекции.

Експортната динамика изигра смесена роля. Ангажиментите за износ на стара реколта достигнаха 70,53 млн. тона – близо 98% от целта на USDA, докато продажбите на новата реколта възлизат на 13,82 млн. тона – вторият най-висок резултат в историята за средата на август. Въпреки това спекулативните фондове запазиха нетни къси позиции над 176 000 контракта, отразявайки продължаващата песимистична нагласа. Времето остана ключов фактор, като прогнозите сочат ограничени валежи в по-голямата част от Corn Belt, въпреки че локализирани дъждове в Дакота, Минесота, Айова и Уисконсин донесоха известно облекчение за късно засетите култури.

Соя

Соята се открои като най-силния играч. Септемврийският договор за 2025 г. скочи до $10.22¼ за бушел, добавяйки близо 15 цента в петък и над 54 цента за седмицата. Ралито беше подхранено от силни сигнали за търсене и впечатляващи данни за вътрешна преработка.

Националната асоциация на преработвателите на маслодайни култури (NOPA) отчете рекордна юлска преработка на соя от 195,7 млн. бушела – най-високият месечен обем от януари насам и значително над очакванията. Този рекорд подчерта силното вътрешно търсене, особено за соево олио, чиито запаси нараснаха до 1,378 млрд. паунда – малко повече от юни, но с 14,7% по-ниско спрямо година по-рано, което отразява силна консумация. Експортните ангажименти също осигуриха подкрепа, като общите продажби на американска соя достигнаха 51,1 млн. тона, в съответствие с прогнозите на USDA въпреки по-слабото от очакваното китайско търсене. Така соята балансира вътрешната сила с глобалните притеснения за търсенето, завършвайки седмицата с бичи резултат.

Развития на пазара на зърно в Черноморския регион

Черноморският регион остана във фокуса на динамиката на зърнените пазари тази седмица, тъй като контрастиращи резултати от реколтата и продължаващи метеорологични предизвикателства оформиха както потенциала на предлагането, така и търговските потоци. България отчете особено силна реколта от пшеница, като производството достигна около 7,1 милиона тона висококачествено зърно при благоприятни климатични условия. Въпреки отличните добиви, българските фермери изразиха притеснения относно ниските изкупни цени поради свръхпредлагане, докато износителите посочиха конкурентния недостатък на българските пристанища. Съоръженията във Варна и Бургас се сблъскват с по-високи оперативни разходи и по-ниска ефективност в сравнение с Констанца в Румъния, което ограничава конкурентоспособността на България в международната търговия. Търговците подчертаха необходимостта от инфраструктурни подобрения, предупреждавайки, че без тях секторът рискува да изостане от своите регионални конкуренти.

Пазарът на слънчоглед в България представи по-смесена картина. Официалните прогнози предвиждат рекордна реколта от близо 2 милиона тона благодарение на разширените площи и благоприятното време, докато някои фермери изтъкват сериозни загуби, причинени от суша и екстремни горещини по време на критични етапи на растеж. Това разминаване между официалните прогнози и полевите отчети засили несигурността на пазара, като цените на слънчогледовото олио вече се покачиха на вътрешния пазар. Анализатори отбелязват, че българските преработватели са демонстрирали по-голяма гъвкавост от производителите, адаптирайки се към променящите се пазарни реалности чрез внос на алтернативни маслодайни култури, като канадска рапица. Тази адаптивност контрастира със зависимостта на фермерите от субсидии и протекционистки мерки, които могат да подкопаят дългосрочната конкурентоспособност, ако не бъдат адресирани.

В други части на региона Украйна продължава да се бори със суша, особено в южните и източните райони, където потенциалът за добив на царевица и слънчоглед е силно намален. Липсата на валежи също забавя сеитбата на зимна рапица, пораждайки опасения за следващия производствен цикъл. Подобно на това, югозападна Русия се сблъсква с жеги и суша, които застрашават късните култури, въпреки че централните и източните райони съобщават за по-добри условия. Ограниченото украинско предлагане вече подтикна търговци като Region Grain Company AG да разширят изкупуването си в Румъния и Молдова, подчертавайки променящите се търговски модели и нарастващата роля на съседните страни за запълване на регионалните недостици. С оглед на това, че Черноморският коридор остава ключов фактор за глобалните зърнени търговски потоци, климатичните рискове и логистичните затруднения в региона ще продължат да играят критична роля в движението на цените и конкурентоспособността на износа през следващите седмици.

Глобално предлагане и перспективи за реколтата

Основен фактор, оказал натиск върху зърнените пазари, бе ревизията на очакванията за производството в Австралия. Асоциацията на зърнената индустрия на Западна Австралия (GIWA) повиши оценките за производството на пшеница до 11,5 милиона тона за 2025/26 г., подкрепено от благоприятни валежи в ключовите райони за отглеждане. На национално ниво реколтата от пшеница в Австралия вече се прогнозира на близо 34 милиона тона, съперничейки на рекорда от миналата година и гарантирайки стабилно глобално предлагане. Оптимистичните прогнози за реколтата обхващат и ечемика, и рапицата, което допълнително укрепва ролята на Австралия в международните зърнени потоци.

В Европа жътвата също върви добре – Франция отчете висококачествена реколта от пшеница и ечемик, докато Германия прогнозира увеличение на производството на пшеница с 10% на годишна база поради разширени площи и благоприятни климатични условия. Тези развития колективно подсилиха тенденцията за изобилно предлагане, което доведе пшеничните фючърси до петгодишни минимуми в началото на седмицата, преди да се възстановят частично.

Влияние на времето в основните производствени региони

Метеорологичните модели отново се оказаха решаващи за пазарните нагласи. В САЩ валежи в Северните равнини и Средния запад подпомогнаха развитието на царевица и соя, въпреки че притесненията относно качеството на пшеницата останаха поради локални наводнения. Региони в делтата и долината на Мисисипи останаха засушливи, като постоянната суша застрашава наливането на късносезонните култури от зърно и памук.

В Канада обилните валежи донесоха ползи за късносезонните култури, но едновременно с това забавиха прибирането на по-ранно засетите сортове, създавайки несигурност относно времето за износ.

В цяла Европа горещи и сухи условия поставиха под стрес посевите от царевица в централните и южните региони, макар че подпомогнаха финалния етап на жътвата на пшеница в северните части. Черноморският регион се сблъска с влошаваща се суша, като Украйна и югозападна Русия преживяха критична липса на влага за посевите от царевица и слънчоглед. Украинските търговци, изправени пред недостиг на местно предлагане, все повече се обръщат към съседни страни като Румъния и Молдова за компенсиране на липсите.

В Южна Америка перспективите останаха позитивни. Бразилия повиши прогнозата си за производство на соя до 169,7 милиона тона, подкрепено от разширени площи и подобрени добиви. Производството на царевица също се възползва от силни перспективи за втората реколта. В Аржентина пшеницата оставаше във вегетативна фаза и устойчива въпреки студените вълни, но ще бъдат необходими валежи при навлизане във фазата на изкласяване. За царевицата се прогнозира разширение на площите до 20% за 2025/26 г., което подсилва нарастващата роля на Аржентина като износител.

Картината в Азия бе смесена. Североизточен Китай се радваше на благоприятни условия, но Севернокитайската равнина остана уязвима към продължителни жеги. Китайското правителство отпусна 1,1 милиарда юана за помощи при бедствия с цел стабилизиране на производството на есенни култури, което отразява официалните притеснения относно потенциални недостизи. В Индия обилните мусонни дъждове подобриха перспективите за зимната сеитба, укрепвайки оптимизма за предстоящия сезон.

Транспорт и логистика

Логистичните фактори също оказаха влияние върху нагласите. Речният транспорт в САЩ по река Мисисипи се увеличи до 853 000 тона за седмицата, приключила на 9 август, отразявайки сезонното движение преди есенната жътва. Доставките на царевица спаднаха с 9% спрямо предходната седмица, но тези на соя се повишиха с 27%, което намали опасенията за транспортни затруднения. Този ръст на потоците от соя подсили сигналите за търсене и помогна да се поддържат фючърсите.

Волатилността ще продължи

Седмицата завърши с пазарите на зърно на кръстопът – балансирайки между негативните сигнали за глобално предлагане и позитивните климатични рискове и устойчивостта на търсенето. Рекордните данни за преработката на соя в САЩ и оптимистичните прогнози за пшеницата в Австралия оказаха натиск върху цените, докато постоянната суша в Черноморския регион, променящите се търговски потоци и силното търсене на соя и фуражни зърнени култури дадоха подкрепа. С напредването на жътвата в Северното полукълбо и ускоряването на сеитбата в Южното полукълбо, търговците се изправят пред среда на засилена волатилност, като времето, данните за износа и политическите промени вероятно ще определят посоката в следващите седмици.